О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 364

гр. София, 18.06.2019 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Р. Б, ТК, II отделение, в закрито заседание на четвърти юни, две хиляди и деветнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ

ГАЛИНА ИВАНОВА

като разгледа докладваното от съдия Марков т. д.№81 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „У. Б” АД срещу решение №2229 от 21.08.2018 г. по гр. д.№4674/2017 г. на САС. С обжалваното решение след частична отмяна на решение №4541 от 22.06.2017 г. по гр. д.№6657/2013 г. на СГС, „У. Б” АД е осъдено да заплати общо на М. В. М. и Г. Д. М. на основание чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД сума в размер на 37 442.44 лв., получена без основание от надвзети месечни анюитетни погасителни вноски по договор за банков кредит №76 от 27.02.2008 г. за периода от месец януари 2009 г. до месец май 2013 г., включително, заедно със законна лихва върху присъдената сума от 15.05.2013 г. до окончателното изплащане на задължението и на основание чл.78,ал.1 от ГПК платени разноски за първата инстанция в размер на сумата 5 804.23 лв., като е разпределена и отговорността за разноските пред въззивната инстанция.

В жалбата се навеждат доводи, че решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на процесуалния закон и необоснованост, като в изложение по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК общото основание за допускане на касационно обжалване е обосновано с произнасяне на въззивния съд по следните въпроси: 1. Приложима ли е забраната на чл.145, ал.2 от ЗЗП спрямо договорни клаузи за определяне на лихвен процент на кредитно задължение, който представлява цената на кредитния...