Върховният административен съд на Р. Б. - Второ отделение, в съдебно заседание на шести декември в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:Т. Р. ЧЛЕНОВЕ:А. А. . при секретар С. Т. и с участието

на прокурора Владимир Йордановизслуша докладваното от съдиятаМ. А. по адм. дело № 4541/2021 Производството е по реда на чл. 208-228 АПК.

Образувано е по касационна жалба на М. Н. срещу Решение № 43/05.03.2021 г. на Административен съд – Шумен по адм. дело № 318/2020 г., с което е отхвърлена жалбата й против Отказ № УТ-16-086/01.07.2020 г. на главния архитект на община Шумен за издаване на виза за проучване и проектиране за строеж „Навес – барбекю“ в поземлен имот 4712, попадащ в УПИ I „Комплексно жилищно строителство“, кв. 257-а по регулационния план на гр. Шумен, имот с идентификатор 83510.675.78 по кадастралната карта на града.

От ответниците В. А. е депозирал становище в подкрепа на отказа на гл. архитект на общината, административният орган и останалите ответници не вземат участие в касационното производство.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за правилност на оспореното решение. Касационната жалба е допустима, но неоснователна.

1. Неоснователна е тезата в жалбата, основана на тълкуването, че обектът „Навес - барбекю“ не попада в кръга на второстепенните постройки на допълващото застрояване по чл. 46, ал. 1 ЗУТ (в релевантната редакция – ДВ, бр. 65 от 2003 г.).

а. Изброяването на обектите в нормата, дори и категорично да се приеме за изчерпателно, е типизирано и се отнася до видовете постройки от групата на второстепенните на допълващото застрояване. То не изчерпва и затова не изключва приложимостта на нормата към обекти, които, макар и да са с различно наименование, притежават признаците за принадлежност към дадената категория. Друго тълкуване противоречи на смисъла на чл. 46, ал. 1 ЗУТ и би осуетило постигането на целения с нормата резултат чрез заобикаляне на предвиденото ограничение за застрояване с формалното отклонение от използваната в закона терминология за индивидуализация на постройките.

б. Навесът - барбекю по своята същност и предназначение представлява „лятна кухня“ (от отворен тип, на открито), поради което несъмнено попада в първия вид обекти от обхвата на изброените в ал. 1 на чл. 46. Съответно спрямо него е приложимо съдържащото се в нормата разрешение.

в. В подкрепа на горния извод е и заключението на приетата от първата инстанция съдебно-техническа експертиза, чийто фактически констатации безусловно отнасят проектирания навес – барбекю именно към второстепенните постройки на допълващото застрояване по цитирания текст.

2. Правилна от материалноправна страна е преценката на административния съд, че за съсобствения на касаторката поземлен имот се отнася отреждането, което е предвидено за целия УПИ.

По действащия подробен устройствен план УПИ I е отреден за средноетажно застрояване – вж. СТЕ, а според чл. 46, ал. 1 ЗУТ второстепенни постройки на допълващото застрояване могат да се изграждат в урегулирани поземлени имоти за ниско жилищно или за вилно застрояване. Т.е. допустимостта на застрояването с оглед на неговия характер е обусловена от предвиждането за територия, обособена като УПИ, независимо дали в нейните предели се включват отделни поземлени имоти и какво е конкретното застрояване за тях. Критерият е изрично установен от закона и нормата не може да бъде тълкувана корективно. Употребеното в чл. 46, ал. 1 понятие за „урегулиран поземлен имот“ е дефинирано в § 5, т. 11 ДРЗУТ и не е тъждествено с това за „поземлен имот“ – т. 2 на § 5. Разграничението между понятията, проведено и от първостепенния съд, предопределя и дължимия отговор на този основен спорен въпрос.

3. Касационният довод, че регулацията за УПИ не била приложена с последицата по § 8, ал. 1 ПРЗУТ, е неотносим към законосъобразността на отказа, респ. правилността на потвърждаващото го съдебно решение.

а. Освен че подобно фактическо установяване не е направено от съда в решението – чл. 220 АПК, с отпадането на отчуждителното действие на регулацията създадената по силата на неприложения дворищнорегулационен план съсобственост върху парцел се прекратява. Непровеждането обаче на предвидената в § 8, ал. 2 ПРЗУТ административна процедура, която не е условие за прекратяване на отчуждителното действие на неприложения план, е пречка за застрояването на бившия парцел по ал. 5 на § 8 (вж. мотивите към Тълкувателно решение № 3 от 28.03.2011 г. по тълк. д. № 3/2010 г., ОСГК на ВКС).

б. От друга страна, евентуалното отпадане на отчуждителното действие на неприложения план е правно значимо за определянето на границите на собствеността, но не заличава факта на съществуването на територия, индивидуализирана съобразно плана като УПИ. Несъответствието между имотните и регулационните граници не засяга статуса на даден имот като УПИ, респ. силата на акта за одобряване на плана, до момента на изменение на регулацията по реда на ЗУТ – арг. § 8, ал. 2, т. 1-3 ПРЗУТ.

4. Съдържащата се в чл. 46, ал. 1 ЗУТ забрана за изграждане на постройки от вида, предмет на заявената виза за проучване и проектиране, в УПИ за средноетажно застрояване, съставна част от чиято територия е и ПИ на оспорващата, изключва предпоставките за издаване на позитивен административен акт по чл. 140, ал. 3 вр. чл. 41, ал. 2 ЗУТ. Това основание е достатъчно за правомерността на отказа на гл. архитект на общината, а отхвърлящото оспорването му съдебно решение е постановено при отсъствието на релевираните касационни пороци по чл. 209, т. 3 АПК.

Изложеното мотивира оставянето в сила на обжалваното решение – чл. 221, ал. 2, изр. 1, предл. 1 АПК.

Воден от горното, Върховният административен съд, състав на II отделение РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 43/05.03.2021 г. на Административен съд – Шумен по адм. дело № 318/2020 г.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/ Таня Радкова

секретар: ЧЛЕНОВЕ:/п/ А. А. п/ Мартин Аврамов