№ 263

София, 17.06.2019 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Р. Б, Трето гражданско отделение в закрито заседание на единадесети юни през две хиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО ПЪРВАНОВ

ЧЛЕНОВЕ: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА

МАЙЯ РУСЕВА

като изслуша докладваното от съдия Папазова ч. гр. д.№ 2209 по описа за 2019 г. на ІІІ г. о. и за да се произнесе взе пред вид следното:

Производството е с правно основание чл.274 ал.3 т.1 ГПК.

Образувано е въз основа на подадена частна касационна жалба от Ц. Г. Ц., чрез процесуалния представител адвокат А. против въззивно определение № 9 от 5.03.2019г. по в. ч.гр. д. № СП 8/2019г. Софийски апелативен съд, с което е отменено определение № 19 от 28.02.2019г. по ч. гр. д.№ С-20/2019г. на СГС и вместо това е постановено друго, с което е допусната по искане на СГП, на основание чл.389 и сл.ГПК мярка по чл.73 ал.3 ЗМИП – запор на вземанията по конкретно посочени пет банкови сметки в ТБ „Инвестбанк” АД, въз основа на което е издадена обезпечителна заповед. Счита същото за недопустимо пред вид установената в чл.39 от ЗАдв (ЗАКОН ЗЗД АДВОКАТУРАТА) забрана за запориране на клиентска сметка, за неправилно, постановено в нарушение на закона, поради което иска, след като бъде допуснато касационно обжалване, да бъде отменено.

Като основание за допустимост, в представеното към жалбата изложение, жалбоподателя се позовава на всички основания за допустимост по чл.280 ал.1 ГПК по следните въпроси: 1. Дължи ли произнасяне въззивния съд по всички оплаквания във въззивната жалба и допустимо ли е произнасянето му по незаявени оплаквания? Длъжен ли е въззивният съд да формира собствени мотиви? По тези въпроси, касаещи правомощията на въззивния съд, съгласно чл.269 ГПК, се позовава на противоречие с ТР №1/2003г., ТР №1/2001г. на ОСГТК., 2. Според жалбоподателят,...