Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Е.Н, подадена против решение № 175 от 04.07.2019 г., постановено по адм. дело № 218/2019 г. по описа на Административен съд - Кюстендил, с което е отхвърлена жалбата й срещу Решение № 497/17.12.2018 г. на Комисията за защита от дискриминация (КЗД). Иска се отмяна на съдебното решение като неправилно на основанията по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът КЗД не е изразила становище по спора.

Ответницата В.К, чрез пълномощник адв.. С оспорва жалбата. Претендира разноски.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за потвърждаване на решението.

Настоящата инстанция счита, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна, като в тази насока касационният състав споделя мотивите на първата инстанция на основание чл. 221, ал. 2, изр. второ от АПК, без да ги преповтаря, както и изложените аргументи от участващия по делото прокурор.

Фактическата обстановка е правилно установена от първоинстанционния съд. Видно от събраните по делото доказателства не е налице твърдяната от касаторката форма на дискриминация, осъществена спрямо нея от ответницата Коева по посочения защитен признак "лично положение" по чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр (ЗАКОН ЗЗД ЗАЩИТА ОТ ДИСКРИМИНАЦИЯ) (ЗЗДискр.). Обоснован е изводът на съда за отсъствие на защитен признак, въз основа на който да се преценяват твърденията на жалбоподателката за неравно третиране и тормоз при упражняване на служебните й функции и задачи в качеството й на съдия в Районен съд - Благоевград. Заеманата от нея длъжност не може да бъде съдържание на признака „лично положение“. Доводите на касаторката в тази насока - за дискриминирането й при разместване на съдиите по кабинети и възлагането от ръководителите на съответните отделения в съда поставянето на индекси на върнатите от инстанционен контрол съдебни актове, не могат сами по себе...