ТЪЛКУВАТЕЛНО РЕШЕНИЕ № 22 ОТ 05.02.1954 Г., ОСГК НА ВС

Председателят на ВС е направил предложение пред ВС съд за тълкуване на чл. 323, ал. 2 ГПК.

В предложението си председателят излага, че в практиката на съдебните изпълнители и народните съдилища има противоречие в прилагането на чл. 323, ал. 2 ГПК. Едни приемат, че връчването на призовка за доброволно изпълнение е един от начините на изпълнение, поради което дават ход на молбите, с които са представени изпълнителните листове за изпълнение, щом като в тях е поискано да се връчи призовка за доброволно изпълнение. Други оставят без движение такива молби, като приемат, че искането да се връчи призовка не е указване на начин на изпълнение.

Върховният съд, ОСГК, като взе предвид, че в текста на чл. 323, ал. 2 ГПК във второто и третото изречение се казва, че взискателят може едновременно да посочи няколко начина на изпълнение и че в течение на производството той може да посочва и други имоти на длъжника за удовлетворение на своето вземане, следователно под думата "начин на изпълнение" следва да се разбира посочване на обекта на изпълнението - парични суми, движими вещи, недвижими имоти, върху които да се извърши запор, възбрана, опис и др., намира, че връчването на доброволна призовка не е начин на изпълнение.

Желаете да имате достъп до цялото съдържание на ExLege?
Абонирайте се сега! Можете да прекратите по всяко време.
Цитирани разпоредби
Информация за акта
Маркиране
Зареждане ...
Зареждане...
Зареждане...