Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба на изпълнителния директор на Българска агенция по безопасност на храните (БАБХ) срещу Решение № 96/19.04.2019 г. на Административен съд (АС) – Кюстендил постановено по административно дело № 350/2018 г.

С обжалваното решение са отменени Заповед № НК-10/26.06.2018 г. на изпълнителния директор на БАБХ, с която на П.Д на основание чл. 90, ал. 1, т. 5 от ЗДСл (ЗАКОН ЗЗД ДЪРЖАВНИЯ СЛУЖИТЕЛ) (ЗДСл) му е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ и Заповед № ОСОС-48/26.06.2018 г. на изпълнителния директор на БАБХ, с която на основание чл. 107, ал. 1 т. 3 ЗДСл е прекратено служебното правоотношение на П.Д на длъжност „главен инспектор“ в отдел „Здравеопазване на животните“ при Областна дирекция по безопасност на храните (ОДБХ) – Кюстендил.

Касаторът обжалва съдебното решение като твърди, че то е неправилно поради нарушение на материалния закон, постановено при наличието на съществено процесуално нарушение, касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. Сочи, че неправилно съдът е приел, че са били допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила при издаването на оспорените заповеди. Съдът неправилно е приел, че само формално са изискани писмени обяснения. Оспорват се изводите относно липсата на мотиви за вида на избраното наказание, както и че не са налице подробно описаните в Заповед № НК-10/26.06.2018 г. на изпълнителния директор на БАБХ дисциплинарни нарушения. Съдът е коментирал показанията на свидетеля Копривленски, но не е посочил дали ги кредитира или не, а те са неясни и противоречиви. Сочи, че съдът е събрал и се е позовал на напълно неотносимо доказателство – атестацията на П.Д за предходна година. Моли обжалваното решение да се отмени и по съображения изложени в писмена защита. Претендира разноски. Касаторът се представлява от адв.. П. Представя списък на разноските.

Ответникът по касация – П.Д оспорва касационната жалба по съображения изложени в писмен отговор. Моли обжалваното решение да се остави в сила. Претендира разноски. Ответникът по касация се представлява от адв.. Д.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на пето отделение, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна.

Съдът е обсъдил събраните по делото доказателства и е приел за установено от фактическа страна следното:

П.Д е изпълнявал длъжността „главен инспектор“ в отдел „Здравеопазване на животните“ – при ОДБХ – Кюстендил, с ранг ІІІ младши, експертно ниво 5.

В доклад до изпълнителния директор на БАБХ, с вх. № 6824/14.05.2018 г. на С.С – директор на ОДБХ – Кюстендил, подписан от В.В изпълняваща функциите на директор на ОДБХ – Кюстендил, са описани констатирани извършени дисциплинарни нарушения, представляващи „неизпълнение на служебните задължения“ от д-р П.Д.

Със становище до изпълнителния директор на БАБХ, с вх. № ВД – 1891/18.05.2018 г., д-р Н.Л – главен директор на ГД „Верификация на официалния контрол“ при ЦУ на БАБХ, предлага спрямо д-р П.Д и д-р Г.Т да бъде образувано дисциплинарно дело, съгласно чл. 89, ал. 2, т. 1 от ЗДСл за „неизпълнение на служебните задължения“.

С. З № РД 11-902/28.05.2018 г. на изпълнителния директор на БАБХ е наредено да се образува дисциплинарно дело № 14/2018 г., като дисциплинарният съвет да се произнесе с решение, което да съдържа мотивирано становище за налагане или не на дисциплинарно наказание срещу посочените по – горе служители в законоустановения срок.

В Протокол от 01.06.2018 г. дисциплинарният съвет е направил съответните констатации с извод за представяне на подробно описани документи, както и да бъдат поискани обяснения от служителите, срещу които е образувано дисциплинарното производство в срок до 06.06.2018 г. Решено е дисциплинарният съвет да проведе ново заседание, след като бъдат представени поисканите документи и писмени обяснения.

В Протокол от 06.06.2018 г. дисциплинарният съвет е отразил становището си по образуваното дисциплинарно производство срещу П.Д.С единодушно е приел, че е налице извършено дисциплинарно нарушение от страна на Дангов по смисъла на чл. 89, ал. 2, т. 1 ЗДСл – „неизпълнение на служебните задължения“ и е предложил да му бъде наложено дисциплинарно наказание “уволнение”, на основание чл. 90, ал. 1, т. 5 ЗДСл.

С Решение от 06.06.2018 г. дисциплинарният съвет, след като е обсъдил всички събрани документи по дисциплинарно дело № 14, единодушно взема решение да предложи на изпълнителния директор на БАБХ да бъде наложено на д-р П.Д – главен инспектор в отдел „Здравеопазване на животните“ при ОДБХ – Кюстендил, дисциплинарно наказание по реда на чл. 90, ал. 1, т. 5 ЗДСл – „уволнение“.

С писмо изх. № 3090-Ю/04.06.2018 г. Дангов е бил запознат с констатираните нарушения, като му е дадена възможност до 06.06.2018 г. – 11.00 часа да представи писмени обяснения за извършените нарушения, както и доказателства по тях. Писмото е връчено на 05.06.2018 г. в 15.10 ч.

С обяснение вх. № 7838/06.06.2018 г. П.Д е дал своите обяснения, като в протокол от същата дата е отразено от него, че е бил изслушан на 06.06.2018 г. от изпълнителния директор на БАБХ д-р Д.И, което е удостоверено с подписа му.

В рамките на съдебното дирене, съдът е изслушал гласни доказателства – показанията на свидетелите Е.Г, В.В, П.В, Б.А, З.Б, С.П, К.Б, К.К.

Изслушан е и представен на флашка запис от мобилен телефон, предоставен от С.П, с времетраене от 7 мин. 36 сек., отразен в протокола от 26.02.2019 г.

Като доказателства по делото са приети приложените в преписката по жалбата доказателства с вх. № 3828/28.08.2018 г.; вх. № 4502/23.10.2018 г.; вх. № 4315/09.10.2018 г.; вх. № 4915/14.11.2018 г.; преписката по адм. дело № 446/2018 г. по описа на АС – Кюстендил; вх. № 5312/06.12.2018 г.; вх. № 240/18.01.2019 г. със съответните приложения; известие за доставяне № 5300020254861 от ЕКОНТ - 16.07.2018 г. в 18.48 ч.; потвърдителна бележка № КЛ 00000022/11.05.2018 г. и обяснение от П.Д УРИ 348 000-4155/11.05.2018 г. на РПУ Дупница; писмо от „С. К 2016“ ООД с вх. № КН-3195/26.06.2018 г.; опис на получени странични животински продукти в „С. К 2016“ ООД от 11.05.2018 г.; фактура № 270 от 31.05.2018 г.; писмо до Б.И – управител на „С. К 2016“ ООД с изх. № КН-3102/21.06.2018 г. и кредитно известие № 300 от 22.06.2018 г. и вх. № 1182/01.03.2019 г.

При така установеното от фактическа страна съдът е приел от правна страна, че оспорените актове са издадени от компетентен орган, в писмена форма, с посочени фактически и правни основания.

Приел е, че заповедите са издаден в преклузивния срок по чл. 94, ал. 1 ЗДСл.

Приел е, че при издаване на заповедите са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Посочил е, че от Дангов са изискани писмени обяснения, но това изискване на закона е формално извършено, тъй като писмо изх. № 3090-Ю/04.06.2018 г. е връчено на жалбоподателя срещу подпис на 05.06.2018 г. в 15.10 ч., и съгласно същото е следвало да се яви на 06.06.2018 г. в 11.00 ч. в гр. С., за да даде обяснения, като в срок до 09.30 ч. на 06.06.2018 г. е следвало да представи писмените си обяснения за нарушенията и в 11.00 ч. да бъде изслушан от ДНО. Жалбоподателят е депозирал обяснение по случая в указания срок, като изрично е споменал, че не му е даден достатъчен срок, за да се запознае с преписката по случая и да се защити. Сочи подробно обяснение за всяко едно от предявените му като такива „нарушения на служебните задължения“. Въпреки направеното възражение, допълнителен срок не му е даден, което съдът е приел, че явно е нарушило правото му на защита. Отделно от горното, е посочил, че жалбоподателят е бил изслушан от изпълнителния директор на БАБХ, а не от Дисциплинарният съвет към БАБХ. В заповедта за уволнение е посочено, че лицето С.П е подало жалба срещу Дангов на 08.06.2018 г. /вх. № 7992/ – 2 дни след срока, който му е даден за писмени обяснения – 06.06.2018 г., за случай от 09.05.2018 г. Екземпляр от тази жалба не е връчвана на жалбоподателя, а същата е посочена в заповедта като мотив за уволнението. Никъде в заповедта не се сочи, че срещу лицето С.П, Дангов е подал жалба до РПУ Дупница с вх. № 3480004155/11.05.2018 г. Посочил е още, че писмените обяснения на Дангов са приети и обсъдени от дисциплинарно наказващия орган още на същия ден, в който са дадени, били са обсъдени и е взето решение и становище, което са представили на дисциплинарно наказващия орган. Възможността дисциплинарният съвет да изслуша служителя е различно от задължението за самия дисциплинарно - наказващ орган да изслуша лицето. Именно, за да се разграничат двете производства - пред дисциплинарния съвет и пред наказващия орган, са предвидени отделни задължения в чл. 93 ал. 1 и чл. 96 ал. 2 ЗДСл. Затова е приел, че преди налагането на дисциплинарното наказание, държавният служител не е бил изслушан от дисциплинарният съвет, в изпълнение на разпоредбата на чл. 93 ал. 2 ЗДСл.

Приел е, че при издаване на заповедта е допуснато нарушение на материалния закон.

Посочил е, че в заповедта основно се визират две групи нарушения, а именно: 1/ неизпълнение на служебни задължения по длъжностна характеристика, в нарушение на принципа на йерархична подчиненост, съгласно изискванията на чл. 18 и чл. 21 ал. 1 ЗДСл, а именно: разпорежданията и заповедите на изпълнителния директор не са изпълнени точно, добросъвестно и в съответствие със законите на страната (Закон за ветеринарномедицинската дейност) и 2/ нарушение на задълженията по чл. 28, ал. 1 от ЗДСл, а именно: при изпълнение на служебните си задължения държавният служител да има поведение, което да не уронва престижа на държавната служба и да съответства на Кодекса за поведение на служителите в държавната администрация.

Във връзка с първата група нарушения съдът е посочил, че се сочи конкретният случай, подробно описан по дати и часове (09.05.2018 г. -11.05.2018 г. по евтаназията на 48 бр. свине), от които е направено заключение, че е налице неизпълнение в срок и съгласно закона на разпореждания и заповеди на и. д. директор на ОДБХ Кюстендил. Същите не са били изпълнени точно добросъвестно и в съответствие със законите на страната (в конкретния случай ЗВМД). Нарушенията са подробно описани от дисциплинарния съвет при извършената проверка. Приел е, че дори и да са нарушени чл. 4 и чл. 21, ал. 1 ЗДС предвид констатираните и подробно описани нарушения, а същите не се доказват по безспорен начин от приложените многобройни и приети доказателства по делото, то те не обосновават налагането на най – тежкото дисциплинарно наказание – „уволнение“. Този извод съдът е обосновал с факта, че Дангов досега не е бил наказван и от приложените атестации се установявало, че за предходните две години преди налагането на дисциплинарното наказание му е дадена годишна оценка за изпълнение на служебните задължения над изискваното. Приел е, че дисциплинарно наказващият орган не е изложил никакви мотиви за избраното от него дисциплинарно наказание – нито за тежестта на нарушението и настъпилите от него последици, нито за формата на вината, нито е обсъдил цялостното служебно поведение на жалбоподателя.

По отношение на извършените нарушения на чл. 28, ал. 1 ЗДСл и чл. 2, ал. 1 от Етичния кодекс за поведение на служителите в БАБХ, съдът е приел, че от показанията на голяма част от свидетелите, се потвърждава извода, че Дангов е имал грубо отношение към част от колегите си, което е станало достояние на трети лица. Приел е, че подобно поведение е в нарушение на Етичния кодекс на държавния служител от страна на жалбоподателя. Следвало е ДНО, след преценка на поведението на Дангов да му наложи съответното наказание, именно за горецитираните нарушения, относно спазването на Етичния кодекс за поведение на служителите в БАБХ. Приел е, че изложените в заповедта мотиви не са достатъчни по смисъла на чл. 91, ал. 1 от ЗДСл, за да обосноват наложеното дисциплинарно наказание „уволнение“, съответно „прекратяване на служебното правоотношение“, доколкото не са изложени мотиви за вида на избраното наказание, в контекста на цялостна преценка на доказателствата по делото. Дисциплинарното наказание не е наложено на жалбоподателя самостоятелно за всяко едно от посочените нарушения, за да се извършва преценка за неговата законосъобразност по отношение на всяко от дисциплинарните нарушения. Дисциплинарното нарушение е наложено, или би трябвало да бъде наложено, за съвкупната преценка на тежестта на извършените от държавния служител дисциплинарни нарушения, при отчитане на формата на вината, всички обстоятелства, при които са извършени дисциплинарните нарушения и цялостното служебно поведение на държавния служител. Решението е правилно като резултат.

Съдът е събрал относимите към спора доказателства, въз основа на които правилно е установил фактите по делото.

Правилен е изводът на съда, че заповедите са издадени от компетентен орган, в предвидената от закона писмена форма, при спазване на преклузивните срокове по чл. 94, ал. 1 ЗДСл.

Неправилно съдът е приел, че при издаване на заповедта са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Изводът му, че изискването на Закон за даване на срок на служителя за писмени обяснения и изслушване е спазено формално, тъй като предоставеният срок е кратък и не е предоставен допълнителен такъв, с което е нарушено правото на защита на наказаното лице, не е съобразен с изискванията на закона. От доказателствата по делото се установява, че държавният служител, преди налагане на дисциплинарното наказание е изслушан от дисциплинарно наказващия орган и му е предоставен срок за писмени обяснения. Такива са дадени от П.Д, като е отразено, че същият е и изслушан от дисциплинарно наказващия орган. В разпоредбата на чл. 93, ал. 1 от ЗДСл не е регламентиран както минимален, така и максимален размер на срока, който дисциплинарно наказващият орган е длъжен да предостави на служителя за даване на писмени обяснения и за неговото изслушване. Преценката за продължителността на този срок е предоставена на административният орган, с оглед на събраните по делото доказателства. Служителят в писмените си обяснения е направил възражение, че предоставеният му срок е кратък, но не е поискал удължаване на срока за представяне на обяснения, а е дал такива. Не е поискал събиране на допълнителни доказателства, а е изразил своята гледна точка относно случилото се в периода 09.05.2018 – 11.05.2018 г. Правото на защита в случая не е нарушено.

Чл. 93, ал. 1 ЗДСл въвежда задължение за дисциплинарно наказващия орган да изслуша държавния служител и му даде срок за писмени обяснения, като законът изисква това да стане преди налагане на дисциплинарното наказание. Чл. 96, ал. 2 ЗДСл предвижда, че дисциплинарният съвет изяснява фактите и обстоятелствата по извършеното нарушение, като изслушва при необходимост обясненията на държавния служител. Законът не въвежда изискване за задължително изслушване на държавния служител и изискване на обяснения от дисциплинарния съвет. В случая неизслушването на държавния служител и неизискването на писмени обяснения от дисциплинарния съвет не води до извод за допуснато съществено нарушение на административно производствените правила. В случая обстоятелството, че дадените пред дисциплинарно наказващия орган обяснения са обсъдени и от дисциплинарния съвет не може да обоснове съществено нарушение на процедурата по налагане на наказание. Важното в случая е, че е спазено изискването на чл. 93, ал. 1 ЗДСл.

Незапознаването на жалбоподателя с жалба вх. № 7992/08.06.2018 г. на С.П срещу него, не може да се приеме за съществено нарушение на административно производствените правила. Действително в оспорваната заповед е посочено, че С.П е депозирал такава жалба, но оплакването на това лице от грубо отношение от страна на Дангов е отразено в доклад вх. № 6824/14.05.2018 г. и не подадената жалба е повода за образуване на дисциплинарното производство завършило с издаването на процесната заповед. С доклад вх. № 6824/14.05.2018 г. П.Д е запознат, тъй като му е връчен с поканата за даване на писмени обяснения. Подадената жалбата от страна на Дангов срещу Павлов в РПУ Дупница няма съществено значение във връзка с ангажиране на дисциплинарната отговорност на служителя, за посочените в заповедта нарушения. Изводът на съда, че с непосочването в заповедта, че такава жалба е подадена, е нарушено правото на защита на жалбоподателя, е неправилен.

Изводът на първоинстанционния съд, че заповедта е издадена в нарушение на материалния закон е правилен, въпреки, че не всички изложени от съда мотиви се споделят от настоящата инстанция.

Разпоредбата на чл. 89, ал. 2 от ЗДСл изброява основанията за възникване на дисциплинарна отговорност. За да се реализира такава отговорност следва да се установи осъществяването на някое от посочените в текста нарушения. Дисциплинарната отговорност на П.Д е ангажирана за извършване на дисциплинарно нарушение по чл. 89, ал. 2, т. 1 ЗДСл – неизпълнение на служебни задължения. В заповедта дисциплинарните нарушения и нарушените разпоредби са описани по следния начин:

1. Стартирането на евтаназията в отсъствието на член на комисията и умишленото препятстване на дейността на д-р. В в качеството му на член на комисията е грубо нарушение на законово утвърдена процедура – в тази връзка са цитирани разпоредбите на чл. 139а, ал. 2, 3, 4 от ЗВМД. Нарушението е определено и като нарушение на чл. 4, ал. 1, т. 1 ЗДСл и чл. 2, ал. 1, предложение първо от Етичен кодекс за поведение на държавните служители в БАБХ (Етичен кодекс).

2. Не изпълнява и разпорежданията на и. д. директор на ОДБХ – Кюстендил, обективирани в т. т. I, II, III, IV, V на три броя разпореждания - № 1/08.05.2018 г., № 2/08.05.2018 г., № 3/08.05.2018 г., което е грубо неизпълнение на служебни задължения, в нарушение на принципа на йерархична подчиненост съгласно чл. 18 ЗДСл и чл. 15, ал. 1 от Етичния кодекс.

Задълженията вменени на д-р П.Д като главен инспектор в отдел „Здравеопазване на животните“ при ОДБХ – Кюстендил и по длъжностна характеристика по силата на издадените разпореждания и заповеди на и. д. директора не са изпълнени точно, добросъвестно и в съответствие със законите на страната (в конкретния случай ЗВМД) както изисква чл. 21, ал. 1 ЗДСл.

С действията си д-р П.Д - главен инспектор в отдел „Здравеопазване на животните“ при ОДБХ – Кюстендил е нарушил и принципите, описани в чл. 4 на ЗДСл. Нарушени са правата на собствениците на животни да присъстват на евтаназията на свинете. Нарушени са и интересите на ОДБХ – Кюстендил и респективно БАБХ. Всички процедури извършвани в процеса на официален контрол е необходимо да се провеждат законосъобразно и в необходимата степен на прозрачност. Само така ОДБХ – Кюстендил и БАБХ ще имат доверието на гражданите, обществото и собствениците на животните.

Поведението на д-р П.Д - главен инспектор в отдел „Здравеопазване на животните“ при ОДБХ – Кюстендил е в пълно несъответствие на разпоредбата на чл. 28, ал. 1 ЗДСл, който изисква при неизпълнение на служебните си задължения държавният служител да има поведение, което да не уронва престижа на държавната администрация и да съответства на Кодекса за поведение на служителите в държавната администрация.

От друга страна грубото и агресивно поведение на д-р П.Д - главен инспектор в отдел „Здравеопазване на животните“ при ОДБХ – Кюстендил към колегите е демонстрация на незачитане на личността, което е и нарушение на чл. 2, ал. 1, предложение девето от Етичния кодекс

От д-р П.Д - главен инспектор в отдел „Здравеопазване на животните“ при ОДБХ – Кюстендил са нарушени принципите на лоялност, честност и почтенност.

Видно е, че за всяко от нарушенията са описани като нарушени както служебни задължения по ЗДСл, така и нарушения на Етичния кодекс. В същото време дисциплинарната отговорност е ангажирана на основание чл. 89, ал. 2, т. 1 ЗДСл. Допуснатите нарушения на Етичния кодекс не са подведени под съответстващата им правна норма. Разпоредбата на чл. 89, ал. 2, т. 5 ЗДСл предвижда ангажиране на дисциплинарната отговорност на служителя за неспазване на правилата за поведение на служителите в държавната администрация.

Правилно съдът е приел, че описаните в заповедта нарушения могат да се групират в две групи: 1/ неизпълнение на служебни задължения в нарушение на принципа на йерархична подчиненост, съгласно изискванията на чл. 18 и чл. 21 ал. 1 ЗДСл и 2/ нарушение на задълженията по чл. 28, ал. 1 от ЗДСл. за съобразяване на поведението с Етичния кодекс.

По отношение на първата група нарушения съдът намира, че извършването им се доказва от събраните по делото доказателства, поради което изводът на решаващия съд, че многобройните доказателства не доказвали извършването на това нарушение е неправилен. Дангов не е изпълнил в цялост разпорежданията на и. д. директор на ОДБХ – на евтаназията не са присъствали собствениците на прасетата, евтаназията не е проведена с участието на всички лица назначени в комисията служители – протоколите за умъртвяване не са подписани от всички членове на комисията. Но правилно съдът е приел, че така допуснатите нарушения не могат да обосноват налагането на най – тежкото дисциплинарно наказание и че при определяне на наказанието е допуснато нарушение на чл. 91, ал. 1 ЗДСл. Не са взети предвид тежестта на нарушението и настъпилите от него последици за държавната служба и гражданите, формата на вината на държавния служител, обстоятелствата при които е извършено нарушението, цялостното служебно поведение на държавния служител. От доказателствата по делото се установява, че за същите нарушения на другия участник в комисията – Г.Т е наложено по – лекото дисциплинарно наказание по чл. 90, ал. 1, т. 4 ЗДСл. Налагането на по – тежко наказание, без наличието на съответните мотиви, на друг служител за същото нарушение се явява в пряко противоречие с принципа на равенство прогласен в чл. 8 АПК.

По отношение на втората група – нарушения на етичния кодекс. П. съдът е приел, че от доказателствата по делото се установява, че е налице нарушение на Етичния кодекс. Но в случая фактическите установявания на органа не са подведени под съответстващата им правна норма, т. е. налице енеправилна правна квалификация, което е достатъчно основание за незаконосъобразност на оспорената заповед. При ангажиране на дисциплинарната отговорност на служителя в тежест на административния орган е да приложи правилно закона и да квалифицира правилно деянията съставляващи дисциплинарни нарушения.

Непосочването дали се кредитират свидетелските показания на Копривленски не може да се приеме за съществено нарушение на съдопроизводствените правила, както се твърди в касационната жалба, тъй като изводите на съда не почиват само върху показанията на този свидетел. Позоваването на атестация от предходна година също не може да се приеме за съществено нарушение на съдопроизводствените правила, доколкото самият дисциплинарно разследващ орган е събирал доказателства за атестациите на Дангов за предходните две години, вкл. 2018 г. Съдът не се е позовал на неотносимо доказателство, при преценката си дали дисциплинарно наказващият орган е съобразил цялостното служебно поведение на държавния служител.

При служебно извършената проверка по чл. 218, ал. 1 АПК се установи, че решението е валидно и допустимо.

По изложените съображения обжалваното решение следва да бъде оставено в сила.

При този изход на спора претенцията на ответника по касация за присъждане на разноски е основателна, но недоказана. По делото не са представени доказателства за действително направени разноски от П.Д в касационното производство.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, пето отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 96/19.04.2019 г. на Административен съд – Кюстендил постановено по административно дело № 350/2018 г.

Решението е окончателно.