О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 2123

гр. София, 07.07.2025г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Р. Б. Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на трети април през две хиляди двадесет и пета година, в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА

ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ

АНЖЕЛИНА ХРИСТОВА

като изслуша докладваното от съдия Христова т. д. №2727 по описа за 2024г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба от Д. И. С., чрез особен представител адв. Г. /адв. И. е освободена като особен представител с определение №499 от 07.05.2024г. на Окръжен съд - Благоевград/ срещу решение №388 от 18.07.2024г., постановено по в. гр. д. №442/2024г. по описа на Окръжен съд - Благоевград в частта, с която е отменено решение №91/15.02.2024г., постановено по гр. д. №1721/2021г. по описа на Районен съд – Благоевград и е признато за установено по отношение на касатора на основание чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл.415, ал.1 ГПК, вр. чл.9 ЗПК, чл.10а ЗПК, чл.33 ЗПК и чл.86 ЗЗД, че дължи на БНП П. П. Ф. С.А. Париж, рег. №[ЕИК], чрез „Ю. Б. АД (правоприемник на БНП П. П. Ф. С.А., клон България), следните суми, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК №90903 от 02.02.2021г., издадена по ч. гр. д. №157/2021г. по описа на РС - Благоевград: сумата от 15 625.84 лева - главница, неизплатена сума по Договор за потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и използване на кредитна карта PLUS-16246742 от 31.07.2018г., сключен между БНП П. П. Ф. С.А., клон България и Д. И. С., ведно със законната лихва от 04.05.2023г. до окончателното изплащане на вземането; сумата от 461.10 лева - законна лихва върху вноските за главница, чийто падеж е настъпил през периода от 26.01.2021г. (датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК) до 04.05.2023г. (датата на връчване на исковата молба, ведно с покана на особения представител на ответника).

В касационната жалба се твърди, че въззивното решение е нищожно, недопустимо и неправилно - постановено при нарушение на закона и необосновано. Касаторът намира, че ответникът не е процесуално легитимиран, тъй като няма доказателство за твърдяното правоприемство между БНП П. П. Ф. С.А., клон България и „Ю. Б. АД. Поддържа, че като е присъдил на ищеца чистата стойност на получената сума по договора за кредит, който е обявен за недействителен, съдът се е произнесъл свръхпетитум. Счита, че съдът е бил длъжен да се произнесе служебно за нарушението на императивната норма на чл.10, ал.1 ЗПК относно изискването за размер на шрифта на потребителския договор не по-малък от 12. Касаторът излага и доводи, че в нарушение на закона въззивният съд е отстранил от производството единия от назначените особени представители на ответника. Моли да бъде отменено въззивното решение и да бъде постановено ново, с което да бъдат отхвърлени изцяло предявените искове. Претендира присъждане на възнаграждение на особения представител.

Допускането на касационното обжалване се основава на предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 и ал.2 ГПК.

Касаторът поддържа, че съдът се е произнесъл по четири правни въпроса, с твърдение, че е налице хипотезата на чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК, но без да сочи съдебната практика на ВКС, на която въззивното решение противоречи и без да излага доводи относно значението на въпросите за точното прилагане на закона и за развитието на правото.

Ответникът БНП П. П. Ф. С.А., Париж не взима становище по жалбата.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:

Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.

Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационен контрол на обжалваното решение.

За да отмени първоинстанционното решение в частта, с която са отхвърлени исковите претенции и да ги уважи за сумата 15 625.84 лева – главница - неизплатена сума по договор за потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и използване на кредитна карта PLUS-16246742 от 31.07.2018г., ведно със законната лихва от 04.05.2023г. до окончателното изплащане на вземането и за сумата 461.10 лева - законна лихва върху вноските за главница, въззивният съд, на първо място квалифицира предявените искове на основание чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл.415, ал.1 ГПК, вр. чл.410 ГПК, вр. чл.9 ЗПК, чл.10а ЗПК, чл.33 ЗПК и чл. 86ЗЗД, на второ място, приема за установено, че между страните е сключен процесният договор за потребителски кредит, по силата на който банката е предоставила на кредитополучателя договорената сума от 20 000 лева при договорени възнаградителна лихва, срок за връщане на месечни вноски, като ответникът - кредитополучател е преустановил плащанията и е допуснал просрочие - основание за обявяване на задълженията за предсрочно изискуеми на 21.05.2020г. След обсъждане на доказателствата решаващият съдебен състав стига до извод, че договорът кредит е недействителен по смисъла на разпоредбата на чл.22 ЗПК, а съгласно чл.23 ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен потребителят връща само чистата стойност на кредита, т. е. получената главница, но не дължи лихви или други разходи по кредита.

Въззивният състав излага подробни мотиви, че по отношение на процесния договор е приложим ЗПК, а съгласно разпоредбата на чл.22 от този закон, когато не са спазени изискванията на чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т.7-12 и 20 и ал.2 и чл.12, ал.1, т.7-9, договорът за потребителски кредит е недействителен. Приема, че в договора са посочени датата и мястото на сключване, вид на предоставения кредит, индивидуализиращи данни за страните, размерът на получената сума, общият размер, който потребителят следва да върне, годишният процент на разходите, годишният лихвен процент по кредита, условия за издължаване на кредита - брой и размер на погасителните вноски и периодичността и датите на плащането им, срока на договора за кредит – доколкото в погасителния план е посочена крайна дата за издължаване на последната вноска – 20.07.2028г. и че са дължими 120 месечни вноски. Счита, че не е нарушен чл.11, ал.1, т.9 ЗПК, тъй като в случая е уговорен постоянен лихвен процент, а не променлив - поради което е достатъчно да бъде посочен размера на същия, което е сторено в договора. При фиксиран лихвен процент не е необходимо посочване на периодите, условията и процедурите за промяна на лихвения процент, като и не важи изискването за посочване на методиката за определянето му. В съответствие с чл.11, ал.1, т.11 ЗПК в договора е инкорпориран погасителен план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски.

Решаващият състав стига до извод, че договорът не отговаря на изискването на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК, според който договорът за потребителски кредит следва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на ГПР по определения в Приложение №1 начин. В случая, е посочен ГПР във фиксиран размер – 8,04%, но в същия не са включени част от разходите- посечената в раздел „Параметри и условия“ такса ангажимент в размер на 700.00 лева, както и застрахователната премия от 9 000.00 лева. Не е спазено изискването на закона по ясен и разбираем за потребителя начин да са посочени всички разходи, които дължи. Няма и ясна методика на формиране на ГПР, а това води до нарушение на разпоредбата на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК, като целта е на потребителя да се предостави пълна, точна и максимално ясна информация за разходите, които следва да стори във връзка с кредита, за да може да направи информиран и икономически обоснован избор дали да го сключи или не. Съдът счита, че поставянето на кредитополучателя в положение да тълкува всяка една от клаузите в договора и да преценява дали тя създава задължение за допълнителна такса по кредита, невключена в ГПР, противоречи на изискването на яснота, което от своя страна е предпоставка за въвеждане в заблуждение на средния потребител относно цената и икономическите последици от сключването на договора.

Въззивният състав намира, че договорът кредит е недействителен на основание чл.22 ЗПК, поради което ответникът дължи връщане само на чистата стойност на кредита /усвоената и невърната главница/ съгласно чл.23 ЗПК. С оглед изложеното приема, че внесените вноски в общ размер от 3 674.16 лева следва да се приспаднат от главницата по кредита в размер на 19300.00 лева, като кредитополучателят остава да дължи сумата от 15 625.84 лева /разликата между чистата стойност на кредита 19 300 лева и внесените вноски от 3 674.16 лева/, в който размер предявеният иск се явява основателен. Върху сумата в размер на 15 625.84 лева се дължи законна лихва за периода от 04.05.2023г. до окончателното изплащане.

Въззивното решение е валидно и няма основание за допускането му до касационен контрол за проверка за вероятна недопустимост. Трайна и непротиворечива е съдебната практика, че при установена от съда недействителност на договор за потребителски кредит, за да се произнесе по предявения от кредитора осъдителен иск на договорно основание за заплащане на дължими суми по договора, съдът следва да установи, на основание чл.23 ЗПК, какъв е размерът на дължимата сума по приетия за недействителен договор и да уважи иска до размера на чистата стойност на кредита, без лихва или други разходи по кредита, като не е необходимо вземането за чистата стойност на кредита да бъде предявено с иск на извъндоговорно основание по чл.55 ЗЗД /решения на ВКС по гр. д. №3855/2021г., ІV г. о., по т. д. №1023/2020г., І т. о., по т. д. №2024/2022г., І т. о. и др./. Въззивният съд е постановил решение в пълно съответствие със съдебната практика и не се установява произнасяне свръхпетитум или по непредявен иск.

Настоящият състав намира за неоснователни доводите на касатора за липса на процесуална легитимация на ответника в касационното производство. Ищец по иска и преди, и след прехвърлянето на търговското предприятие на БНП П. П. Ф. С.А., клон България на „Ю. Б. АД е БНП П. П. Ф. С.А. Париж, рег. №[ЕИК]. Именно БНП П. П. Ф. С.А. Париж, рег. №[ЕИК] е и ответник по касационната жалба на Д. И. С..

Допускането на касационно обжалване съгласно чл.280, ал.1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода по конкретното дело и по отношение на който е налице някое от основанията по чл.280, ал.1, т.1 – т.3 ГПК. Съгласно дадените в т.1 на Тълкувателно решение №1/19.02.2010г. по т. д. №1/2009г. на ОСГТК на ВКС разяснения, в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът следва да постави ясно и точно правния въпрос, включен в предмета на спора и обусловил правните изводи на въззивната инстанция по конкретното дело. Правният въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК може единствено да бъде уточнен или конкретизиран от ВКС, но с оглед принципа на диспозитивното начало в гражданския процес, съдът не разполага с правомощията да извежда и формулира този въпрос, ако той не е посочен от касатора.

Настоящият състав на ВКС намира, че поставените от касатора въпроси не могат да обосноват допускане на решението до касационен контрол, тъй като първи, трети и четвърти не отговарят на общия критерий по чл.280, ал.1 ГПК /не са обусловили решаващите изводи на съда за недействителност на процесния договор за потребителски кредит и основателността на иска за връщане на чистата стойност на кредита, без възнаградителна лихва и други такси и разноски/, а по отношение на нито един не е обоснована и допълнителната предпоставка по т.1 и т.3 на чл.280, ал.1 ГПК. Касаторът не сочи съдебната практика на ВКС, на която въззивното решение противоречи и не излага никакви доводи относно значението на въпросите за точното прилагане на закона и за развитието на правото.

Воден от горното и на основание чл.288 ГПК, Върховният касационен съд

О П Р Е Д Е Л И: НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №388 от 18.07.2024г., постановено по в. гр. д. №442/2024г. по описа на Окръжен съд - Благоевград в обжалваната част.

УКАЗВА на ищеца, че следва в 1-седмичен срок да внесе по сметка на ВКС сумата 1 200 лева възнаграждение за особен представител на ответника.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.