Образувано е по касационни жалби от Висшия съдебен съвет /ВСС/ и от П.С срещу Решение № 3814 от 06.06.2018г., постановено по адм. д. № 2784/2017г. на Административен съд София-град, с което: 1. Висшият съдебен съвет е осъден да заплати на П.С сумата от 7000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от незаконосъобразен административен акт - решение, взето по протокол № 24 от 13.05.2015г. на ВСС, ведно със законната лихва, считано от 21.03.2016г. до окончателното изплащане, като в останалата част до пълния предявен размер от 70000 лв. исковете на това основание са отхвърлени; 2. отхвърлен е искът с цена 868, 50 лв - обезщетение за имуществени вреди от неизплатено допълнително материално стимулиране за 2014г. и за претендираната лихва, считано от 12.12.2014г.; 3. ВСС е осъден да заплати разноски по делото.

Касаторът П.С чрез процесуалния си представител обжалва решението в частта, в която исковите му претенции са отхвърлени, с твърдения за необоснованост и нарушения на материалния закон отм. енителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Счита за неправилни изводите за липса на причинна връзка между решението на ВСС и настъпилите вреди, особено предвид онкологичното му заболяване. Изтъква, че не са били обсъдени всичките му доводи и представените доказателства в тяхната съвкупност. Иска отмяна на решението в обжалваните части и решаване на делото по същество. Претендира разноски съобразно представените доказателства.

К. В съдебен съвет, чрез процесуалния си представител, обжалва решението в осъдителната му част, включително в частта за разноските, с твърдения за необоснованост и нарушения на материалния закон отм. енителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Твърди, че неимуществените вреди, за които е присъдено обезщетение, не са настъпили; евентуално, че не са в причинна връзка с решението на ВСС. Счита, че съдът не е взел предвид други стресогенни фактори за състоянието на ищеца, като отразяването на случая от медиите и стресовата му професия. Касаторът поддържа, че размерът на присъденото обезщетение е прекомерен и не съответства на вида, интензитета и продължителността на вредите, в нарушение на чл. 52 ЗЗД. Във връзка с това се твърди необоснованост на решението. По тези съображения касаторът Висш съдебен съвет моли решението в обжалваната му част да бъде отменено. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Всяка от страните оспорва съответно жалбата на противната страна.

Процесуалният представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба на ВСС и за частична основателност на касационната жалба на П.С.

Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК, и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационните жалби са подадени в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежни страни и са процесуално допустими.

П. Аивен съд София-град са предявени искове от П.С против Висш съдебен съвет за обезщетение за имуществени вреди в размер на 868.50 лв., представляващи обезщетение за неизплатено допълнително материално стимулиране /ДМС/ за 2014г и за неимуществени вреди в размер на 70 000 лв., причинени от противозаконно наложено на ищеца дисциплинарно наказание съгласно решение по т. 8 от Протокол № 24 от заседание на ВСС, проведено на 13.05.2015г., както и законната лихва върху сумата от 70 000 лв., считано от 21.03.2016г. до окончателното й изплащане и законната лихва върху сумата от 868.50 лв., считано от 12.12.2014г. до окончателното й изплащане.

Административен съд София-град е приел за установено от фактическа страна, че П.С е съдия в Софийски военен съд. С решение по допълнителна точка 10.1 от протокол № 13 от заседанието на ВСС, проведено на 20.03.2014г. срещу съдия Стоянов е образувано дисциплинарно производство. С решение по т. 8 от Протокол № 24 от заседание на ВСС, проведено на 13.05.2015г., е наложено дисциплинарно наказание по чл. 308, ал. 1, т. 3 от ЗСВ (ЗАКОН ЗЗД СЪДЕБНАТА ВЛАСТ) (ЗСВ) – „намаляване на основното трудово възнаграждение в размер на 25 на сто за срок от една година“, за извършено дисциплинарно нарушение по чл. 307, ал. 4, т. 3 и т. 4 от ЗСВ – виновно нарушение на т. т. 5.5, 5.6, 5.7, 5.8 от Кодекса за етично поведение на българските магистрати.

Дисциплинарното наказание е отменено с решение № 3159 от 21.03.2016г. по адм. дело № 356/2016г. на Върховния административен съд, Петчленен състав на II колегия.

Въз основа на показанията на разпитаните свидетели съдът е установил негативните промени в поведението и настроението на съдия Стоянов и неговите психологически преживявания по повод дисциплинарното наказание.

Пред АССГ са представени писмени доказателства и са изслушани експертни заключения във връзка със здравословното състояние на ищеца. Установени са сърдечно заболяване, язва и карцином на простатата. На 08.06.2014г. съдия Стоянов е приет за болнично лечение по повод тахиаритмия при пристъпно предсърдно мъждене, възстановен синусов ритъм с електрокардиоверзио /синхронизиран електрошок/. Към датата на прегледа /04.09.2017г./ моментното здравословно състояние на ищеца е „Хипертонична болест умерена степен”, на постоянна терапия, без данни за нарушения в сърдечния ритъм.

Установено е още, че съдия Стоянов страда от карцином на пикочния мехур - онкологично заболяване, чието възникване може да се свърже с наличие на продължителен контакт с известни онкогенни фактори, с наличие на генетично предразположение или да бъде резултат от влияние на допълнителни фактори. Също така, състоянието на продължителен и силен стрес може да доведе до отслабване или дисфункция на имунната система на организма и да позволи активиране на подобно заболяване. От приложените амбулаторни листове от прегледи при личния лекар до 2015г. липсват данни, които да се свържат с наличие на онкологично заболяване на пикочния мехур. За първи път посочената диагноза се споменава в АЛ № 2541/14.08.2015г., когато е издаден талон за хоспитализация с оглед оперативното отстраняване на пикочния мехур. От представената медицинска документация и проведения преглед не е установено наличие на минали или придружаващи заболявания, които да предразполагат за развитието на урологичното онкологично заболяване. Единствен потенциален онкогенен фактор представлява анамнезата за тютюнопушене, което според пациента е преустановено поне пет години преди възникването на заболяването. Вещото лице е посочило, че наличието на силен и продължителен психически стрес може да се отрази неблагоприятно върху функционирането на имунната система и да благоприятства активизирането на латентни до момента или нововъзникнали неоплазии. В съдебно заседание вещото лице потвърждава, че наличието на силен и продължителен психоемоционален стрес е сред допълнителните онкогенни фактори. На въпрос на ответника за наличието на други допълнителни онкогенни фактори лекарят е посочил, че има пациенти, при които възниква онкологично заболяване, без да има ясно определена генетична компонента и без видимо те да са свързани с някакъв провокиращ хомогенен онкогенен фактор.

От правна страна съдът е приел за доказани предпоставките за ангажиране отговорността на Висшия съдебен съвет за понесените от ищеца неимуществени вреди и за недоказани имуществените вреди.

Позовавайки се на константната съдебна практика, АССГ сочи, че ДМС не е елемент от трудовото възнаграждение, няма постоянен характер, обвързано е с конкретни предпоставки и че определянето по целесъобразност от административния ръководител на съответния орган на съдебната власт. Поради това съдът е счел, че лишаването/неполучаването на ДМС не представлява пропусната полза, тъй като същото не е бъдещо сигурно събитие, с което да се обогати патримониума на съответния магистрат. Установена е и липса на пряка причинна връзка между твърдяните имуществени вреди и решението на ВСС.

По отношение претендираните неимуществени вреди, изразяващи се в душевни страдания от накърнено добро име, чест и достойнство, разстроено психическо и най-вече физическо състояние, водещи до непрекъснат прием на лекарства, силен уплах и безпокойство, душевен и психически тормоз от несправедливо наложеното наказание и проточил се дисциплинарен процес, широко отразяван в медиите, съдът е приел искът за частично основателен. Отчел е, че ВСС не носи отговорност за негативните публикации в пресата и електронните медии. Изложил е становище, че дисциплинарното производство е приключило в разумен срок, както и че незаконосъобразният акт е отменен поради нарушения на материалния закон, като не е установено извършване на никакви процесуални нарушения. Не е установена причинна връзка между производството по чл. 316, ал. 1 от ЗСВ и „откомандироването” на съдия Стоянов от Върховния административен съд.

АССГ е изложил мотиви, че от заключенията на вещите лица кардиолог и уролог не се установява доказана пряка и непосредствена причинно-следствена връзка между незаконосъобразния административен акт и здравословните проблеми на ищеца. Относно епизодите на предсърдно мъждене и аритмия, съдът е приел, че те се дължат на предхождащи дисциплинарното наказание заболявания - артериална хипертония и стенокардия. По отношение раковото заболяване съдът е счел, че не може да се направи безспорен и категоричен извод, че то е настъпило единствено в резултат на преживения психоемоционален стрес във връзка с образуваното дисциплинарно производство и наложеното наказание.

Поради това съдът е определил само размер на обезщетението за неимуществени вреди, изразяващи се в силен стрес, притеснение, безпокойство, нарушаване на съня, силна обида и възмущение, уронване на чувството му за чест и достойнство, уронване на името му на добър професионалист сред колегите му, дистанциране от колеги и приятели и негативни коментари по негов адрес, трудности и негативни емоционални преживявания, които не могат да бъдат пренебрегнати и омаловажени, позовавайки се на чл. 52 ЗЗД, в размер на 7 000 лв. ведно със законната лихва, считано от 21.03.2016г. до окончателното й изплащане. В останалата част исковете за имуществени и неимуществени вреди са отхвърлени.

Решението е правилно, в частта, в която е отхвърлен искът за имуществени вреди и частично неправилно в частта, с която е отхвърлен искът за неимуществените вреди – влошено здравословно състояние.

Решението е постановено при изяснена фактическа обстановка и спазване на съдопроизводствените правила, но е частично необосновано, което се е отразило и на някои от правните изводи на съда.

Разпоредбата на чл. 1, ал.1 от ЗОДОВ (ЗАКОН ЗЗД ОТГОВОРНОСТТА НА ДЪРЖАВАТА И ОБЩИНИТЕ ЗЗД ВРЕДИ) предвижда, че държавата и общините отговарят за вреди, причинени от незаконни актове, действия или бездействия на нейни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. В конкретния случай касаторът Стоянов твърди, че са му нанесени вреди от незаконосъобразен акт на Висшия съдебен съвет, отменен от съда с влязло в сила решение.

За уважаване на предявените искове ищецът следва да докаже по безспорен начин кумулативното наличие на следните предпоставки: че е претърпял описаните в исковата молба вреди и че те са в пряка връзка с посочения незаконосъобразен акт. Непозволеното увреждане представлява сложен фактически състав, включващ следните елементи: деяние, противоправност на деянието, вреда, причинна връзка между деянието и вредата. Отговорността на държавата и общината е обективна и вина в случая не се изследва. Деянието се разбира като конкретна външна проява на едно лице, изразено както в действие, така и в бездействие. То е противоправно, когато противоречи на правните норми.

Освен противоправно деяние, непозволеното увреждане предполага и вреда. Вредата представлява смущение, накърняване или унищожаване на благата на човека, представляващи неговото имущество, права, телесна цялост и здраве, душевност и психическо състояние. Вредата е в причинна връзка с извършеното деяние, когато е пряка и непосредствена последица от него.

При липса на някой от елементите на посочения фактически състав не може да се реализира отговорността на държавата по посочения ред. Съгласно чл. 4 от ЗОДОВ държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Законът не установява критериите за определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди. Съгласно § 1 от ЗОДОВ за неуредените въпроси се прилагат разпоредбите на гражданските и трудовите закони. В случая приложение намира разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД (ЗАКОН ЗЗД ЗАДЪЛЖЕНИЯТА И ДОГОВОРИТЕ) /ЗЗД/, съгласно която обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Изискването за справедливо определяне на обезщетението за неимуществени вреди е свързано с преценката на конкретни обективно настъпили обстоятелства, включително и периода, през който те са търпени.

Имуществените вреди по принцип представляват: претърпяна загуба и/или пропусната полза.Пропуснати ползи са налице, когато в резултат на отменения акт не е реализирано увеличаване на имуществото на ищеца. Единствената пречка за тази реализация следва да е именно отмененият акт. Правилни са изводите на първоинстанционния съд за липса на пряка причинна връзка между отмененото решение на ВСС и твърдяните пропуснати ползи. Допълнителното материално стимулиране не е било гарантирано постъпление в имуществото на касатора Стоянов. Предоставянето на ДМС е въпрос, свързан с преценката на административния ръководител за осъществения от съдията принос към професията. Не е налице пряка причинна връзка между твърдяните имуществени вреди и решението на ВСС, като в тази връзка административният съд е изложил подробни съображения, основани на константната съдебна практика.

Не се установяват и необоснованост и нарушения на материалния закон при постановяване на осъдителната част от решението. Правилни са изводите на АССГ за настъпили неимуществени вреди, изразяващи се в психически страдания от уронения престиж, името и авторитета на П.С в обществото като съдия и личност, довели го до нервен срив, притеснения, безпокойство, трудности и негативни емоционални преживявания. Правилен е изводът, че ищецът е претърпял тези негативни емоции в пряка причинна връзка с незаконосъобразното решение на Висшия съдебен съвет. Действително, установено е в процеса, че обществената нагласа към П.С се е променила негативно още преди издаване на посочения акт, съдейки по медийните публикации. Установено е още, че някои от публикациите имат негативен и обиден тон и съдържание. Съдът е разграничил тези обстоятелства; взел е предвид, че част от негативните емоции на ищеца са породени именно от публикации и коментари, предшестващи незаконосъобразния акт на ВСС и изрично е посочил, че ВСС не може да носи отговорност за тях. Именно тези съображения на съда са причината поисканото обезщетение да не бъде присъждано в пълен размер.

В тази връзка стресовият характер на съдиийската професия, както и наличието на други стресови фактори, допринесли за негативното емоционално състояние на ищеца, не са от естество да отрекат настъпването на вредите, а имат значение при общата преценка каква част от това състояние се дължи на решението на ВСС. Настоящият състав счита, че действително професията на съдията, е свързана с висока степен на напрежение, поради присъщите на тази професия натовареност и отговорност. Изключено и лишено от житейска логика е обаче да се приеме, че всички съдии, само поради естеството на професията си, се намират в негативно емоционално състояние, и то от такъв интензитет, че да поглъща други неприятните събития в личния и професионалния им живот.

Неоснователно касаторът ВСС поддържа, че вредите са настъпили в резултат на медийни публикации. Видно е от събраните доказателства, че част от публикациите са издадени именно след вземане решението на ВСС и по повод информиране на обществеността за него. Доколкото в съвременното демократично общество информирането на обществеността за дейността на органите на съдебната власт и на Висшия съдебен съвет е присъща и неизбежна последица от тази дейност, разграничаването на вредите на такива, причинени от самото решение на ВСС и от неговото медийно отразяване е невъзможно и ненужно. Обективното отразяване от страна на медиите на настъпило събитие не може да бъде само по себе си вредоносен фактор, тъй като не е незаконосъобразно. Освен това то е присъщо на настъпилото обществено-значимо събитие, като именно последното събитие, в случая решението на ВСС, е вредоносният факт. Медийното отразяване на този факт не води до прекъсване на пряката причинно-следствена верига между него и настъпването на вредите. Отделен е проблемът, ако медийното отразяване е субективно и опозоряващо само по себе си. Независимо от това, както се посочи по-горе, АССГ е разграничил отделните вредоносни фактори и правилно е присъдил обезщетение само за тази част от емоционалното напрежение, преценена като настъпила в резултат на решението на ВСС и неговото обективно разпространение в медиите.

Между постановяване на решението на ВСС и влизане в сила на решението за неговата отмяна е минала по-малко от година, което е от значение за определяне продължителността на понесените нематериални вреди и съответно за размера на обезщетението. Това значение е правилно преценено от съда. От друга страна, АССГ е взел предвид и интензитета на понесените от увреденото лице морални страдания, и продължителността на дисциплинарното поризводство. По този начин АССГ е определил размера на обезщетението, отчитайки всички посочени фактори и при спазване изискванията на чл. 52 ЗЗД, както и съобразно константната съдебна практика.

Решението обаче е необосновано и постановено в нарушение на материалния закон в частта, в която съдът приема, че не е налице причинна връзка между незаконосъобразния акт и безспорно доказаното силно влошено здравословно състояние на ищеца. Вярно е, че част от заболяванията на П.С са съществували преди издаване на акта и действително заключението на вещото лице-кардиолог е за липса на категоричен извод, че сърдечните заболявания са причинени от стрес, свързан с процесното решение на ВСС.

Събраните писмени доказателства и съдебно-медицинската експертиза с вещо лице–уролог обаче подкрепят извода за заболяване от карцином на простатата именно и в резултат на дисциплинарното наказание и претърпените от в тази връзка душевни страдания и стрес. З.то не е съществувало преди издаване на акта, а е установено през 2015г., два месеца след налагане на дисциплинарното наказание, като се фиксира наличие на седеммесечна давност на интермитиращата хематурия – т. е. от началото на 2015г., когато дисциплинарното производство е било в ход. Изрично е посочено, че стресът е отключващ фактор за проявата на болестта, като не е установено наличие на минали или придружаващи заболявания, които да предразполагат развитието на урологичното онкологично заболяване, с изключение на тютюнопушене, което е преустановено пет години преди възникване на заболяването. В съдебно заседание вещото лице потвърждава, че силен и продължителен психоемоционален стрес е допълнителен фактор за пораждане на заболяването. Противно на приетото от съда, при тези данни медицинското експертно заключение дава основание да се приеме, че влошеното здравословно състояние е пряко, макар и не единствено свързано с решението на ВСС, доколкото породеният от него стрес е силен и необичаен и в този смисъл е фактор, отключил заболяването, и то при липса на други установени онкогенни фактори. Обстоятелството, че стресът е един от причинителите, а не самостоятелен такъв, за проявяване на заболяването, в конкретния случай не прекъсва причинната връзка, тъй като не е доказана намеса на други решаващи известни на науката онкогенни фактори, изключващи изцяло стреса от причинно-следствената верига.

Обезщетението за неимуществени вреди е с компенсаторна функция, доколкото е възможно да бъдат компенсирани вредите в техния паричен еквивалент. Тъй като няма утвърдена формула за неговото пресмятане, размерът на обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост при съобразяване на всички конкретни обективно съществуващи обстоятелства и практиката на съдилищата. В настоящия случай, предвид тежестта на урологичното онкологично заболяване и неговото отражение върху цялостния начин на живот на болния, но и предвид констатацията, че стресът е един от факторите, отключващ заболяването, обезщетението за неимуществени вреди следва да бъде определено в размер на 8000 лв, извън вече присъдените от първата инстанция 7000 лв. за обезвреда на душевните страдания. В останалата част решението е правилно и следва да бъде оставено в сила.

Не е искано изменение на решението в частта за разноските по предвидения в закона ред.

При този изход от спора на П.С се дължат разноски за адвокатско възнаграждение за процесуално представителство, съобразено с изхода от спора, на основание чл. 10, ал.3 ЗОДОВ в приложимата редакция, в размер на 169, 33 лв. На ВСС не се дължи юрисконсултско възнаграждение, по аргумент от чл.10, ал.2 и 3 ЗОДОВ в приложимата редакция преди изменението на ЗОДОВ в ДВ бр.94 от 2019г. и § 6 ПЗР ЗИДЗОДОВ.

Водим от горното, Върховният административен съд,

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение № 3814 от 06.06.2018г., постановено по адм. д. № 2784/2017г. на Административен съд София-град, в частта му, с която са отхвърлени исковете на П.С срещу Висшия съдебен съвет за обезщетение за претърпени неимуществени вреди от незаконосъобразен административен акт - решение, взето по протокол № 24 от 13.05.2015г. на ВСС, за разликата от 7000 лв до сумата 15000 лв и вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ОСЪЖДА Висш съдебен съвет да заплати на П.С обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на още 8000 лв /осем хиляди лева/, ведно със законната лихва, считано от 21.03.2016г. до окончателното изплащане.

ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата му част.

ОСЪЖДА Висшия съдебен съвет да заплати на П.С съдебни разноски за касационната инстанция в размер на 169, 33 лв.

Решението е окончателно.