Производството е по чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 40, ал. 1 от ЗДОИ (ЗАКОН ЗЗД ДОСТЪП ДО ОБЩЕСТВЕНА ИНФОРМАЦИЯ) (ЗДОИ).
Образувано е по жалба на И. Б. Б. срещу отказ на Българска народна банка (БНБ) за предоставяне на достъп до обществена информация, обективиран в писмо изх. № БНБ-19686/18.02.2016 г. на подуправителя на Българска народна банка и ръководещ управление "Банков надзор", изпратено до жалбоподателя в отговор на негово заявление по ЗДОИ с вх. № БНБ-15639/04.02.2016 година. Иска се отмяна на отказа като незаконосъобразен и да се задължи БНБ да предостави исканата информация
Ответникът оспорва жалбата. Излага съображения за нейната недопустимост и алтернативно за неоснователност.
Върховният административен съд, състав на пето отделение, като прецени данните по делото, намира жалбата за процесуално допустима. Ответникът е задължен по силата на чл. 3 от ЗДОИ публичноправен субект, който е бил редовно сезиран по реда на чл. 24 от закона. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Установява се, че с посоченото по-горе заявление Б. е поискал от БНБ да му бъдат предоставени на хартиен носител правилата за кредитната дейност на [фирма], в редакцията им към 20.09.2006 година. Не е спорно, че ответникът разполага с тях, тъй като търговското дружество е получило лиценз след одобряването на тези правила, като през 2007 г. БНБ е разрешила преобразуването му чрез вливане в [фирма].
Процесният отказ е с правно основание чл. 37, ал. 1, т. 1 от ЗДОИ, издаден от компетентен орган. Писмото съдържа реквизитите на чл. 59, ал. 2 от АПК. Заявителят е уведомен, че търсеният документ не може да му бъде предоставен, тъй като представлява професионална тайна по смисъла на чл. 63, ал. 1 от ЗКИ (ЗАКОН ЗЗД КРЕДИТНИТЕ ИНСТИТУЦИИ) (ЗКИ). Такава е информацията, която БНБ придобива или създава за целите на банковия надзор или във връзка с него. Тя може да бъде предоставяна само на лицата и при условията, предвидени в ЗКИ. Поради това съгласно чл. 63, ал. 1 и 4 от него във вр. с чл. 7, ал. 1 от ЗДОИ, достъпът до поисканата от Б. информация е изключен от обхвата на ЗДОИ.
Според чл. 63, ал. 1 от ЗКИ професионалната тайна не представлява служебна тайна по смисъла на ЗЗКИ (ЗАКОН ЗЗД ЗАЩИТА НА КЛАСИФИЦИРАНАТА ИНФОРМАЦИЯ) (ЗЗКИ). Същата норма в ал. 4 изрично въвежда забраната тази информация да се разгласява или предоставя на други лица или органи освен посочените в чл. 64 от закона. Последният детайлно сочи на кого и при какви условия органите на БНБ могат да предоставят информация, която представлява професионална тайна, а именно:
1. органите на съдебната власт - в случаите на образувано наказателно производство; 2. съда:
а) в случаите на обжалване на административен акт на БНБ, издаден по реда на този закон;
б) във връзка със съдебно или арбитражно дело, засягащо извършени надзорни действия;
в) в случаите на образувано производство по ликвидация или несъстоятелност на банка, с изключение на информацията, която се отнася до трети лица, които желаят да придобият предприятието на банката;
3. органите за финансов надзор в Р. Б, на Фонда за гарантиране на влоговете в банките и на Държавна агенция "Национална сигурност" – в случаи и по ред, определени в ЗГВБ (ЗАКОН ЗЗД ГАРАНТИРАНЕ НА ВЛОГОВЕТЕ В БАНКИТЕ) или със съвместни инструкции или споразумения;
4. временните синдици, синдиците или ликвидаторите на банки, както и на органите, които по закон осъществяват контрол върху банка в производство по ликвидация или несъстоятелност;
5. одиторите на финансовите отчети на кредитни институции, инвестиционни посредници, застрахователи или на финансови институции, както и на лицата, които по закон осъществяват контрол върху одиторите на кредитни институции, инвестиционни посредници, застрахователи или финансови институции;
5а .Сметната палата за целите на извършваните от нея одити на дейността на Българската народна банка;
6.органите на други държави членки, на които е възложено задължение да упражняват надзор над предприятията от финансовия сектор, финансовите пазари или платежните системи;
7. органите на други държави членки, които участват в процедури по ликвидация или несъстоятелност на банки или в други подобни процедури, както и на органите на държави членки, които отговарят за контрола над банки в производство по несъстоятелност, ликвидация или в други подобни процедури;
8. органите на други държави членки, които отговарят за предвидените от закон одити на отчетите на кредитни институции, инвестиционни посредници, застрахователи и на финансови институции, както и на органите, които по закон осъществяват контрол върху одиторите на кредитни институции, инвестиционни посредници, застрахователи и на финансови институции;
9. органите, които управляват схеми за гарантиране на влоговете или компенсиране на инвеститорите в държави членки;
10. органите на други държави членки, на които е възложено да поддържат стабилността на финансовата система посредством използването на макропруденциални правила;
11. органите на други държави членки за оздравяване или органите, на които е възложена защитата на стабилността на финансовата система;
12. институционалните защитни схеми по член 113, параграф 7 от Регламент (ЕС) № 575/2013, както и на органите, осъществяващи наблюдение и контрол върху тях;
13. Европейската централна банка и на централните банки на държави членки в качеството им на институции, провеждащи парична политика, когато тази информация е необходима за изпълнението на техните законоустановени функции, включително за провеждане на парична политика и свързаното осигуряване на ликвидност, надзор над платежните системи, системите за клиринг и сетълмент и за поддържане на финансова стабилност, включително при възникване на извънредна ситуация по чл. 93, ал. 1;
14. Европейския съвет за системен риск (ЕССР), когато тази информация е необходима за осъществяване на неговите функции съгласно Регламент (ЕС) № 1092/2010 на Европейския парламент и на Съвета от 24 ноември 2010 г. за пруденциалния надзор върху финансовата система на Европейския съюз на макроравнище и за създаване на Европейски съвет за системен риск (ОВ, L 331/1 от 15 декември 2010 г.), наричан по-нататък "Регламент (ЕС) № 1092/2010", включително при възникване на извънредна ситуация по чл. 93, ал. 1;
15. Европейския орган за застраховане и професионално пенсионно осигуряване и Европейския орган за ценни книжа и пазари;
16. главния инспектор или инспектор от Инспектората към Висшия съдебен съвет.
Несъмнено жалбоподателят И. Б. не е от кръга лица, имащи право при посочените в закона условия да получи информация, свързана с осъществяван от БНБ банков надзор и представляваща професионална тайна.
От изложеното следва, че в случая е налице хипотезата на чл. 37, ал. 1, т. 1 от ЗДОИ за отказ за достъп до обществена информация, поради което оспореният административен акт е постановен в съответствие с материалния закон.
Неоснователно е позоваването на определени разпоредби от Директива 2013/36/ЕС и на Регламент 575/2013/ЕС, както и на т. 32 от Указанията на БНБ за вътрешно управление в банките. Цитираната съдебна практика също е неотносима към конкретния правен спор.
Предвид тези съображения жалбата като неоснователна следва да бъде отхвърлена.
При този изход на делото основателно е искането на процесуалния представител на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение и жалбоподателят следва да се осъди да заплати на БНБ сумата 300 лева.
Водим от горното и на основание чл. 171, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на пето отделение,
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на И. Б. Б. срещу отказ на Българска народна банка за предоставяне на достъп до обществена информация, обективиран в писмо изх. № БНБ-19686/18.02.2016 г. на подуправителя на Българска народна банка и ръководещ управление "Банков надзор".
ОСЪЖДА И. Б. Б. да заплати на Българска народна банка сумата 300 (триста) лева разноски.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред петчленен състав на Върховния административен съд в 14 дневен срок от съобщаването му.