Производството е по чл. 208 и сл. АПК.

Образувано е по касационна жалба на пълномощника на Ц. Г. К. от [населено място] срещу решение № 56 от 12.03.2016 г., постановено по адм. д. № 603/2015 г. по описа на Административен съд гр. Х.. Релевирани са оплаквания за нарушение на материалния закон и необоснованост. Иска се отмяна на решението и на оспорения административен акт.

Ответникът – Директора на Териториално поделение на НОИ гр. Х., не е взел отношение.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Последната е постъпила в предвидения в чл. 211, ал. 1 АПК 14-дневен преклузивен срок, подадена е от надлежна страна, за която решението на първоинстанционния съд е неблагоприятно и процесуално е допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

С оспорения съдебен акт, решаващият състав на Административен съд гр. Х. е отхвърлил жалбата на Ц. Г. К. от [населено място] против решение № 1012-26-144-3 от 19.11.2015 г. на Директора на Териториално поделение на НОИ гр. Х..

При извършената по реда на чл. 218, ал. 2 АПК служебна проверка, настоящият тричленен състав на Върховния административен съд констатира, че постановеното решение е валидно и допустимо. Приетата от първоинстанционния съд фактическа обстановка кореспондира със събраните доказателства, разгледани в тяхната съвкупност. Анализът им е обоснован с оглед релевантността на фактите и обстоятелствата към правните норми, които са приложени правилно.

От данните по делото се установява, че с разпореждане № 147 от 29.04.2010 г. на Ръководителя на „Контрола по разходите на ДОО” при РУСО гр. Х., на основание чл. 114, ал. 3 КСО, е постановено възстановяване на сумата 1497.14 лв. главница и 187.14 лв. лихви, произхождащи от недобросъвестно получено обезщетение за отглеждане на малко дете по чл. 53, ал. 1 КСО. По делото няма данни, а липсват и твърдения, полученото от К. на 4.05.2010 г. цитирано разпореждане да е било обжалвано, поради което...