Производството е по реда на чл. 208 – чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ вр. чл. 160, ал.6 от Данъчно – осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.

Образувано е по касационната жалба на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” / ОДОП / – Пловдив при Централно управление на Национална агенция за приходите / ЦУ на НАП / против решение № 626/25.03.2016 г. на Административен съд /АС/ – Пловдив, постановено по адм. д. № 3983/2012 г., в частта му, в която е отменен ревизионен акт /РА/ № 161201228/31.05.2012 г., издаден от орган по приходите при Териториална дирекция /ТД/на НАП – Пловдив, потвърден от директора на Дирекция „ОДОП“ – Пловдив при ЦУ на НАП с решение № 1234/24.09.2012 г.

В касационна жалба се излагат доводи за неправилност на решението в оспорената му част, поради необоснованост и неправилно приложение на материалния закон, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т.3 АПК. Претендира се отмяна на решението и постановяване на друго по съществото на спора, с което изцяло да се отхвърли жалбата против РА, както и да се присъди на касатора и ответник в първоинстанционното производство юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции.

Ответникът по касационната жалба – Р. П. Х., осъществяващ търговска дейност като [фирма] със седалище и адрес на управление: [населено място], [община], [област]

, [улица] - не изразява становище по реда на чл. 163, ал. 2 вр. чл. 228 АПК.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост и частична основателност на касационната жалба.

Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за нея, е...