Производството е по реда на чл. 7, ал. 5 - 7 от ЗАдв (ЗАКОН ЗЗД АДВОКАТУРАТА) (ЗЗД).

Обжалвано е решение № 1629/ 08.02.2019 г. на Висшия адвокатски съвет, с което по жалба вх. № 218/ 18.01.2019 г. от З. В. Д. е отменен мълчалив отказ на Съвета на адвокатска колегия – Хасково и по заявление вх. № 167/ 05.12.2018 г. изрично е отказано искането за ново вписване в регистъра на Адвокатска колегия – Хасково, след отписване от регистъра на основание чл. 22, ал. 1, т. 4 ЗЗД и изтекъл срок на наложено дисциплинарно наказание „лишаване от право да упражнява адвокатската професия“.

Решението се обжалва от З. В. Д.. Жалбоподателят счита, че Адвокатската колегия е била длъжна да провери изтеклия срок на наложеното дисциплинарно наказание, а да откаже искането за новото вписване, само ако служебно установи липсата на предпоставка или наличието на пречка по ЗЗД за придобиване на адвокатски права. Аргументът черпи от това, че искането по заявлението не е за първоначално, а за ново вписване като адвокат, след като жалбоподателят е бил отписан от регистъра на основание чл. 22, ал. 1, т. 3 ЗЗД. П. В касационен съд жалбоподателят представя ново заявление и декларация по образци, утвърдени от Адвокатска колегия – Хасково и Висшия адвокатски съвет. Заявлението по образец сочи адрес на кантора в [населено място]. Декларацията по образец удостоверява липсващите пречки по чл. 5, ал. 2 ЗЗД. Жалбоподателят представя и удостоверение от психиатричен център - Хасково, че не страда от душевна болест.

О. В адвокатски съвет възразява, че жалбата е неоснователна.

Настоящият състав на Върховния касационен съд я намира с допустим предмет – аргумент от чл. 6, ал. 2 ЗЗД. Налице е надлежна процесуална легитимация – жалбоподател е заявителят. Спазен е 14-дневният срок по чл. 7, ал. 5 ЗЗД – изричният отказ е връчен на 21.02.2019 г., а жалбата е от 28.02.2019 г. Налице са и останалите предпоставки за редовност и допустимост на жалбата, но тя е неоснователна. Съображенията са следните:

Съгласно чл. 3, вр. чл. 6 ЗЗД, адвокатска професия може да упражнява само адвокат или адвокат от Европейския съюз, практикуващ самостоятелно или в сдружение по този закон, като адвокат може да бъде само лице, положило клетва и вписано в регистъра на адвокатската колегия, в състава на която адвокатът е приет за член. Следователно вписването в регистъра е конститутивен елемент за упражняването на адвокатска професия на територията на Р. Б.

В чл. 4 ЗЗД са положителните условия, на които кандидатът следва да отговаря, за да бъде приет в състава на съответната адвокатска колегия и вписан в регистъра, а в чл. 5 са пречките пред придобиване на адвокатските права. Чл. 40, ал. 6 ЗЗД изисква също кандидатът да посочи адрес на кантора в населеното място в района на адвокатската колегия, доколкото обстоятелството подлежи на вписване.

Кандидатът за адвокат подава молба за приемане в адвокатската колегия и прилага съответните документи (чл. 6, ал. 1 ЗЗД). Адвокатският съвет проверява предпоставките по чл. 4 и липсата на пречките по чл. 5 в 1-месечен срок от подаването на молбата и се произнася с мотивирано решение за вписване, а непроизнасянето в срок се смята за мълчалив отказ (чл. 6, ал. 2 ЗЗД).

В чл. 7 е изискването за съобщаване и процедурата по обжалване на решението на адвокатския съвет. Обжалването протича в две фази: първата – пред Висшия адвокатски съвет; а втората – пред Върховния касационен съд. Решението на Върховния касационен съд е окончателно.

Анализът на обсъдените разпоредби налага извод, че Законът за адвокатурата урежда регистърно, охранително производство за придобиване на адвокатски права. Прилагат се общите правила на глава 49-та ГПК, доколкото Законът за адвокатурата не установява особени (чл. 530 ГПК). Адвокатският съвет може да изиска кандидатът да се яви лично в заседанието по разглеждане на подадената молба или да потвърди с декларация истинността на изложените в нея обстоятелства (чл. 534, изр. 2 ГПК). Следователно адвокатският съвет може отнапред да състави декларация по образец, с попълването на която кандидатът да потвърди релевантните обстоятелства (предпоставките по чл. 4 и/ или липсата на пречките по чл. 5 ЗЗД). Онези, които остават извън реквизитите на декларацията по образец, подлежат на доказване с документи, които кандидатът следва да представи (чл. 6, ал. 1 ЗЗД). Адвокатският съвет може по своя инициатива да събира доказателства за обстоятелствата по чл. 4 и чл. 5 ЗЗД и да взема пред вид факти, непосочени от молителя (чл. 533 ГПК); особено що се касае за преценката на професионалните и нравствените качества на кандидата за упражняване на адвокатската професия – предпоставката по чл. 4, ал. 1, т. 5 ЗЗД, която законът възлага единствено в преценка на Съвета.

Особеност на производството произтича и от Конституцията на Р.Б.С чл. 134 от Конституцията на Р. Б, адвокатурата е свободна, независима и самоуправляваща се. Законът за адвокатурата определя нейните органи. Органите не адвокатурата не са съдебни (не са част от системата на съдилищата – аргумент от обратното на чл. 119 КРБ). Чл. 7, ал. 5 – ал. 7 ЗЗД допуска отказът на Висшия съдебен съвет да се обжалва пред Върховния касационен съд, но разкритите (конституционни) особености на производството не допускат пред Върховния касационен съд да се поправят грешките на Висшия адвокатски съвет или тези, допуснати от кандидата за придобиване на адвокатски права. Следователно производството е контролно отм. енително. Върховният касационен съд проверява предпоставките за законосъобразност на обжалвания отказ на Висшия адвокатски съвет към момента на взетото решение.

Изложеното важи и за производството по заявлението за вписване на кандидат, който е бил отписан от регистъра на съответната адвокатска колегия на основание чл. 22, ал. 1, т. 4 ЗЗД. Отписването от регистъра е заличило последиците на вписването, а дължимата проверка по заявлението включва не само изтеклия срок на наложеното дисциплинарно наказание „лишаване от право да упражнява адвокатска професия“, но и всички предпоставки по чл. 4 ЗЗД и липсата на пречки по чл. 5 ЗЗД. Важи и изискването по чл. 40, ал. 6 ЗЗД за посочване на адрес на адвокатска кантора.

С подаденото заявление жалбоподателят е поискал да бъде вписан в регистъра на адвокатите на Адвокатска колегия Хасково поради изтекъл срок на наложеното му дисциплинарно наказание „лишаване от право да упражнява адвокатска професия“. Към заявлението е приложил свидетелство за съдимост и съставена от него декларация. Не е посочил адрес на адвокатската кантора, в която ще упражнява дейността си. В съставената декларация е удостоверил липсата на всички пречки по чл. 5 от ЗАдв (ЗАКОН ЗЗД АДВОКАТУРАТА).

В срока по чл. 6, ал. 2 ЗЗД, изтекъл на 05.01.2019 г., Съветът на адвокатска колегия – Хасково не се е произнесъл по заявлението.

В срока по чл. 7, ал. 2 ЗЗД жалбоподателят е обжалвал мълчаливия отказ пред Висшия адвокатски съвет.

С решение № 1629/ 08.02.2019 г. Висшият адвокатски съвет е отменил мълчаливия отказ и изрично е отказал искането по заявлението. Решението е мотивирано с това, че 1) в заявлението липсва адрес, на адвокатска кантора, в която кандидатът ще упражнява дейността си – подлежащото на вписване обстоятелство по чл. 40, ал. 6 ЗЗД; 2) към заявлението липсват доказателства за здравословното състояние на кандидата, а това осуетява дължимата проверка за липсата на пречката по чл. 5, ал. 1, т. 2 ЗЗД и 3) представената декларация не е по утвърдения образец.

Решението на Висшия адвокатски съвет е законосъобразно. Жалбоподателят е бил отписан от регистъра на Адвокатска колегия – Хасково на основание чл. 22, ал. 1, т. 4 ЗЗД, а в иницираното от него регистърно производство компетентният орган е длъжен да провери не само изтеклия срок на наложеното дисциплинарно наказание „лишаване от право да упражнява адвокатска професия“, но и всички предпоставки по чл. 4 и липсата на пречките по чл. 5 ЗЗД за придобиване на адвокатски права. Отписването от регистъра е заличило последиците на предходното вписване.

В декларацията, представена към заявлението, жалбоподателят е удостоверил липсата на всички пречки по чл. 5 – и по ал. 1, и по ал. 2 ЗЗД. В декларацията по образец, утвърден от Съвета на Адвокатска колегия – Хасково, (възможност, произтичаща от чл. 533, изр. 2 ГПК), не фигурират пречките по чл. 5, ал. 1 ЗЗД. Съгласно чл. 5, ал. 1 ЗЗД, не може да бъде адвокат: 1. осъденият като пълнолетен за лишаване от свобода за умишлено престъпление от общ характер; 2. лице, поставено под запрещение или страдащо от душевна болест, която представлява трайна пречка за упражняване на адвокатската професия. Следователно жалбоподателят е бил длъжен пред компетентния орган да докаже липсващите пречки по чл. 5, ал. 1 ЗЗД, като представи необходимите за това официални удостоверителни документи – свидетелство за съдимост и удостоверение да не се води на отчет в психиатрично болнично заведение.

Към заявлението жалбоподателят е представил свидетелство за съдимост. Удостовереното, че не е осъждан, изключва пречката по чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗЗД. Към заявлението жалбоподателят не е представил документ за психическото си здраве. С оглед осуетената възможност да се изключи и пречката по чл. 5, ал. 1, т. 2 ЗЗД, правилно Висшият адвокатски съвет изрично е отказал искането по заявлението за вписване на жалбоподателя в регистъра на Адвокатска колегия – Хасково. Както бе обяснено, в производството пред Върховния касационен съд жалбоподателят не може да поправи допуснатите грешки. Представеният от него удостоверителен документ, че не се води на отчет в психиатричното болнично заведение на територията на [населено място] и посоченият адрес на кантора в [населено място] са без значение за извода, че отказът на Висшия адвокатски съвет съответства на чл. 5, ал. 1, т. 2, а и на чл. 40, ал. 6 ЗЗД.

При тези мотиви, съдътРЕШИ: ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на З. В. Д. срещу решение № 1629/ 08.02.2019 г. на Висшия адвокатски съвет.

Решението е окончателно.ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.