Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано по касационна жалба на А. К. Г. против въззивно решение № 3460/27.04.2016 г., постановено от Софийски градски съд, по възз. гр. д. № 14808/2015 г., с което е потвърдено решение от 31.08.2015 г. по гр. д. № 20770/2014 г. по описа на Софийски районен съд, с което е отхвърлен искът му с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК за признаване на установено, че Националният компенсационен жилищен фонд /НКЖФ/ му дължи сумата от 5 578, 23 лв. – главница по заявление № 94-А-191/11.05.2010 г. като неоснователен.

Касационната жалба съдържа оплаквания за неправилност на атакуваното решение поради допуснати нарушения на материалния закон и необоснованост.

В жалбата е инкорпорирано и изложение на основанията за допускане до касационно обжалване. Счита, че по отношение на въпроса „Следва ли лице, чието задължение възниква при отправяне на особена покана, да бъде поканено втори път, за да изпадне в забава на длъжника и да започне да дължи лихва за забава по чл. 86, ал. 1 ЗЗД?“ се осъществява основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Във връзка с основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК /в ред. ДВ бр. 50 от 3.07.2015 г./ е формулирал следния въпрос „Следва ли квалификацията на едно вземане като главница или лихва в петитума на исковата молба да се приеме като част от основанието на предявения иск?“ за който сочи, че е разрешен в противоречие с решение № 140/24.04.2014 г. по гр. д. № 7325/2013 г. на ВКС, IV г. о. Във връзка с основанието по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК /в ред. ДВ бр. 50 от 3.07.2015 г./ е поставен въпросът 3/ „Представлява ли обезщетението за забава по чл. 86, ал. 1 ЗЗД вземане за „лихва“ по смисъла на чл.76, ал. 2 ЗЗД и в какъв ред се погасява то – преди или след погасяването на главницата по първоначалното парично вземане?“.Позовава се на противоречивото разрешаване на въпроса в решение № 111/27.10.2009 г. по гр. д. № 296/2009 г. на ВКС, I т. о. и решение № 86/14.08.2014 г. по гр. д. № 6766/2013 г. по описа на ВКС, IV г. о.

В срока по. чл. 287, ал. 1 ГПК не е постъпил писмен отговор от насрещната страна по касация.

Върховният касационен съд, състав на ІV гражданско отделение, за да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, взе предвид следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от надлежна страна с правен интерес да обжалва постановения съдебен акт, срещу въззивно решение, което съгласно чл. 280, ал. 2, т. 1 ГПК /ДВ, бр. 50 от 2015 г./ е с допустим предмет на касационно обжалване, поради което е процесуално допустима. Касационната жалба е подадена на 07.06.2016 г. и съгласно § 6, ал. 1 от ПЗР към ЗИД на ГПК /ДВ, бр. 8 от 2017 г. и § 74 от ПЗР към ЗИД на ГПК /ДВ, бр. 86 от 2017 г. / висящите производства по глава двадесет и втора се разглеждат по реда на този закон.

За да постанови обжалваното въззивно решение, Софийски градски съд е приел, че съгласно разпоредбата на чл. 11, ал. 4 ППЗУПГМЖСВ, тълкувана във връзка с разпоредбата на чл. 7, ал. 4 ЗУПГМЖСВ правото на изплащане на дължимата финансова компенсация на правоимащите лица възниква при придобиване на жилище или започване на изграждането на такова, а се получава по определения от УС индекс към датата на възникване на правото. Законът свързва правото на изплащане на левовата индексация на правоимащите с момента на придобиване или започване изграждането на жилища. Към този момент се изчислява дължимата финансова компенсация в лева по определен от УС индекс към този период. Съдът е приел, че ищецът е придобил право да му бъде изплатена индексация на 16.04.2010 г., когато с нотариален акт №. ., том. ., рег. №. .., дело №. .. г. е закупил недвижим имот. Същият е уведомил комисията по чл. 8, ал. 2 ЗУПГМЖСВ за възникналото право на 11.05.2010 г. като е подал молба за заплащане на компенсация, а с решението по протокол от 12.05.2010 г е изчислена дължимата компенсация в размер на 15 144, 96 лв. С тези действия е завършен фактическият състав, от който е възникнало вземането на ищеца за компенсация в посочения размер. Въззивният съд е посочил, че законът не определя срок, в който дължимата компенсация да бъде заплатена, след като е изчислена по определената процедура. Ето защо, за да бъде поставен в забава НКЖФ е следвало да бъде поканен да плати определената с решението компенсация. Ищецът не твърди да е изпратил такава покана преди подаване на заявлението по чл. 410 ГПК. Счел е, че ролята на такава играе искането за определяне на компенсацията от 11.05.2010 г, но съдът е приел, че то е касаело възникването на задължението за компенсация и няма отношение към срока на изпълнение. С тези мотиви е достигнал до извода, че след като ответникът не е поставен в забава същият не дължи обезщетение за забавено плащане. Съответно ищецът няма вземане за мораторна лихва. Освен това въззивният съд е посочил, че щом не притежава такова вземане, А. К. Г. не би могъл да го „приспадне“ от изплатената на 10.12.2013 г. компенсация от 15 144, 96 лв. С плащането на последната НКЖФ изцяло е погасил единственото си ликвидно и изискуемо парично задължение към ищеца. Ето защо, Софийски градски съд е приел, че разпоредбата на чл. 76 ЗЗД не намира приложение по казуса, тъй като нормата предполага наличието поне на две еднородни задължения.

Налице е основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК във връзка с формулирания материално-правен въпрос, Той е обусловил решаващата воля на въззивния съд относно изпадането в забава на НКЖФ,като е прието, че правоимащото лице е следвало да изпрати повторна покана до задълженото лице, въпреки подаденото заявление за изплащане на компенсация, за да изпадне то в забава. Въпросът е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, доколкото по него не е налице съдебна практика и е необходимо да бъде дадено правно разрешение по прилагането на нормативните разпоредби на чл. 7, ал. 4 ЗУПГМЖСВ и чл. 11, ал. 4 и ал. 6 ППЗУПГМЖСВ.

По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІV г. о.

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 3460/27.04.2016 г., постановено по възз. гр. д. № 14808/2015 г. на Софийски градски съд.

УКАЗВА на А. К. Г. да внесе по сметка на ВКС държавна такса в размер на 111, 57 лева /сто и единадесет лева и петдесет и седем стотинки/ в едноседмичен срок от получаване на съобщението за настоящото определение и да представи в същия срок платежен документ за внесената държавна такса.

Делото да се докладва на председателя на ІV г. о. на ВКС за насрочване след представяне на документ за внесена държавната такса, а в противен случай делото да се докладва на съдията - докладчик за прекратяване на производството.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: