Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на [фирма], със седалище и адрес на управление: гр.[населено място], [улица], ет.[номер], срещу Решение № 1443 от 31.08. 2014 г., постановено по административно дело № 2706/ 2013 г. по описа на Административен съд– Бургас.
В жалбата са изложени доводи, че решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Излагат се твърдения, че изводите на съда са неправилни и не отговарят на събраните и приети по делото доказателства. Счита, че е налице всяка една от кумулативно предвидените предпоставки по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, за да бъде ангажирана отговорността на държавата за нанесени вреди. Иска отмяна на решението и уважаване на предявените искове.
Касационният жалбоподател [фирма] в съдебно заседание, чрез адвокат А. К от САК поддържа касационната жалба и моли същата да се уважи и се отмени процесното решение, като неправилно и необосновано, издадено в противоречие с материалния и процесуалния закон.
Ответната страна Националната здравноосигурителна каса– София (НЗОК), редовно призована, не изпраща процесуален представител. От същата, чрез юрисконсулт Т. С е депозиран писмен отговор на касационната жалба с подробно развити в него доводи за неоснователност на същата. Счита съдебното решение за законосъобразно, постановено при спазване на материалния закон и съдопроизводствените правила.
Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд, като взе предвид становищата на страните и съобразно разпоредбата на чл.218, ал.2 от АПК извърши служебна проверка за валидност, допустимост и правилност на решението, прие за установено следното:
Касационната жалба е подадена в срок, от надлежна страна, за която атакуваният съдебен акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
С обжалваното Решение № 1443 от 31.08. 2014 г. по административно дело № 2706/ 2013 г. по описа на Административен съд– Бургас, са ОТХВЪРЛЕНИ исковете на дружеството касационен жалбоподател срещу Национална здравноосигурителна каса за заплащане на сумата от 120 354.80 лева (сто и двадесет хиляди триста петдесет и четири лева и 80 ст.), представляваща обезщетение за имуществени вреди - пропуснати ползи за периода 01.02.2008 г.– 31.05.2009 г., претърпени от прилагането на Колона 7 и колона 9 от Приложение 2 на Указание за работа с Лекарствен списък № РД-16-3/10.01.2008 г. на Директора на НЗОК, отменени с Решение № 4148/ 30.03.2009г. по адм. дело № 10621/ 2008г. по описа на ВАС, и сумата от 64 506.96 лева (шестдесет и четири хиляди петстотин и шест лева и 96 ст.), представляваща лихва за забава за периода 18.02.2008г. - 08.10.2013г.
За да постанови този резултат АС Бургас приема, че в случая не се установява наличието на предпоставките по чл.1 от ЗОДОВ. Според решаващият съд прилагането на Указанието за работа с лекарствен списък на НЗОК не е достатъчно условие за настъпване на твърдяната вреда - тя предполага и сключване на договор за отпускане на лекарствени средства, съдържащ клауза за предоставяне на съответните отстъпки.
Приема, че твърдяната вреда не е в пряка причинна връзка с прилагането на отменения като незаконосъобразен административен акт, а евентуално произтича от изпълнението на сключения договор с НЗОК.
Счита, че не са доказани и твърдените от ищеца пропуснати ползи за процесния период, като резултат от определените с Указанието и възпроизведени в договора по - ниски надценки за търговец на дребно от тези по чл.7 от НУПРРРЦЛП. Посочва се, че не се установява от доказателствата по делото, че при липса на сключен договор с НЗОК ищецът действително би извършил продажби на дребно на такова количество лекарствени продукти, за да реализира ползи в претендирания размер. Освен това размерът на надценката, начислявана от търговеца на дребно, не е конкретно определен в НУПРРРЦЛП.
По изложените съображения съдът приема, че не са налице предпоставките на чл. 1 от ЗОДОВ, поради което предявеният иск се явява неоснователен и следва да се отхвърли изцяло.
Съдебното решение е правилно, но поради различни съображения от тези, които е изложил първоинстанционния съд.
При изяснена фактическа обстановка съдът е установил правно релевантните за спора факти, като е изложил подробни правни съображения. Събрани са нужните доказателства, които са анализирани подробно и задълбочено в тяхната съвкупност. Направени са обосновани и законосъобразни изводи, че в случая не са налице кумулативно изискуемите предпоставки за реализиране отговорността на НЗОК.
Съобразно разпоредбата на чл. 203 от АПК гражданите и юридическите лица могат да предявяват искове за обезщетение за вреди, причинени им от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административните органи и длъжностни лица. Съгласно разпоредбата на чл. 1, ал.1 от ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразен акт, действие или бездействие на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност.
Основателността на такъв иск по ЗОДОВ предполага установяване на точно определени от законодателя предпоставки: незаконосъобразен административен акт, незаконосъобразно действие или бездействие на административен орган или длъжностно лице на държавата или общината; този акт, действие или бездействие да е при или по повод изпълнение на пряка административна дейност; да е отменен по съответния ред; да е настъпила вреда и да е налице пряка и непосредствена връзка между постановения незаконосъобразен административен акт, действие или бездействие и настъпилата вреда. При липсата на който и да било от елементите на посочения фактически състав не може да се реализира отговорността на държавата или общините по посочения в чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ ред. Отговорността не се презюмира от закона, а в тежест на ищеца е да установи наличието на кумулативно изискуемите предпоставки за това.
Правилен е изводът на съда, че ищецът, не е установил наличието на всички законови предпоставки, което обуславя неоснователността на предявения иск по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ. В случая липсва първата материалноправна предпоставка за ангажиране отговорността на НЗОК за вреди по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ– отменен като незаконосъобразен административен акт.
При отмяна на индивидуален или общ административен акт по съдебен ред, тези два вида административни актове се считат отменени от момента на издаването им. Поради това на обезщетяване по реда на чл.1, ал. 1 ЗОДОВ подлежат всички доказани вреди, причинени от отменения индивидуален или общ административен от момента на издаването му.
Спрямо подзаконовия нормативен акт законодателят е въвел специална правна норма, съдържаща се в разпоредбата на чл. 195, ал. 1 АПК, съгласно която подзаконовият нормативен акт се смята за отменен от деня на влизане в сила на съдебното решение. От посочената разпоредба следва изводът, че за периода от приемане на подзаконовия нормативен акт до неговата отмяна с влязло в сила съдебно решение, този акт поражда правни последици и регулира възникналите правни отношения. До този момент подзаконовият нормативен акт поражда права и задължения. Това следва и от разпоредбата на чл. 190, ал.1 АПК, в която се казва, че обжалването не спира действието на подзаконовия нормативен акт, освен ако съдът не постанови друго.
Валидният и законосъобразен подзаконов нормативен акт не може да причини вреди на гражданите и юридическите лица. Последващото съдебно решение, което отменя подзаконовия нормативен акт, няма обратно действие и не може да преуреди възникналите обществени отношения.
С. То решение № 2/ 27.06.2016г. по тълкувателно дело № 2/ 2015 г. на ОСС на ВАС вредите, причинени на граждани и на юридически лица при или по повод изпълнението на подзаконов нормативен акт в периода, преди той да бъде отменен като незаконосъобразен или обявен за нищожен, не подлежат на обезщетяване по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ (ЗАКОН ЗЗД ОТГОВОРНОСТТА НА ДЪРЖАВАТА И ОБЩИНИТЕ ЗЗД ВРЕДИ).
Указание № РД-16-3/10.01.2008 г. за работа с лекарствен списък на Националната здравноосигурителна каса, е било отменено със съдебно решение, влязло в сила на 30.03.2009 г., поради което за периода 01.02.2008 г. - 30.03.2009 г., който е част от исковия период 01.02.2008 г. - 31.05.2009 г., не може да се направи извод за настъпили за дружеството имуществени вреди, изразяващи се в пропуснати ползи от продажбата на лекарства, медицински изделия и диетични храни с по-ниска от нормативно допустимата надценка, предвидена в чл.7 от Наредба за условията, правилата и реда за регулиране и регистриране на цените на лекарствените продукти отм. .
Неоснователни са и исковите претенции на дружеството за периода 30.03.2009 г.– 31.05. 2009 г., през който отмененият подзаконов акт продължил да се прилага по силата на сключените между ищеца и НЗОК договори за отпускане на лекарства, медицински изделия и диетични храни за специални медицински цели за домашно лечение, заплащани напълно или частично от НЗОК, които били съобразени с него.
В тази връзка следва да се отбележи, че административният съд незаконосъобразно е характеризирал тези договори като облигационни. В действителност договорите са административни, тъй като изразяват отношения, регулирани от административното право, при което едната страна се намира в подчинено положение спрямо другата страна. Независимо от административноправния характер на договорите, обаче ищецът не може да претендира обезщетение на това основание.
Фактите, които се излагат в исковата молба и по които съдът е длъжен да се произнесе, обосновават претенции за вреди, произтичащи не от подписаните с Националната здравноосигурителна каса договори, а от отмененото от съда като подзаконов нормативен акт указание.
Отделно от това следва да бъде отчетено, че административноправният характер на договорите предполага прилагането на правилата за индивидуалните административни актове, включително, възможността да бъдат оспорени пред съд. При положение, че договорите не са били предмет на съдебен контрол и съответните техни разпоредби, които се отнасят до цените, не са били отменени, исковите претенции са неоснователни, дори да се основаваха на твърдения за вреди, произтичащи от сключените договори.
На последно място, неоснователността на исковите претенции за исковия период, включително и за този след отмяната на подзаконовия нормативен акт, се извежда от липсата на доказателства, че по причина на отменения подзаконов нормативен акт ищецът е пропуснал да реализира сигурна облага в претендирания от него размер от продажбата на лекарства, медицински изделия и диетични храна, ако би прилагал предвидените правила в Наредба за условията, правилата и реда за регулиране и регистриране на цените на лекарствените продукти отм. .
Съгласно чл.5, ал.1 от НУПРРРЦЛП търговецът на дребно продава лекарствен продукт на цена, не по-висока от утвърдената цена по чл.2, ал.1– т. е. определената цена на лекарствен продукт от Позитивния лекарствен списък, подлежаща на реимбурсиране от НЗОК, се явява по съществото си максимално допустимата, на която търговецът на дребно може да продава същия продукт. Дори да е налице разлика в пределните цени, по които ищецът може да продава, пропуснатите ползи за него не се предполагат.
Надценката за търговеца на дребно по чл.8,ал.1 от НУПРРРЦЛП не е фиксирана като нормативно задължителна и не може без съответното доказване да се приеме, че ищецът е претърпял вреди във вид на пропуснати ползи, тъй като е продавал на по - ниски пределни цени по колона 7 и 9 от Указанието от по - високите пределни цени, определени в НУПРРРЦЛП. След като не е установено, че лекарствата, медицински изделия и диетични храна биха се продавали на пределния размер на нормативноопределената надценка, така че да се постигне печалбата, за която се твърди, че е била пропусната да се реализира, исковете подлежат на отхвърляне и само по тази причина.
При липсата на основание за присъждане на обезщетение за вреди, съдът правилно е отхвърлил и акцесорния иск за заплащане на лихва върху претендираното обезщетение. Касационната жалба е неоснователна, а атакуваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, трето отделение
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1443 от 31.08. 2014 г. по адм. дело № 2706/ 2013 г. по описа на Административен съд– Бургас.
Решението не подлежи на обжалване.