Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], [фирма], [фирма], [фирма] и [фирма] всички със седалище и адрес на управление в [населено място], подадена чрез упълномощен адв. М. С, против решение № 6672 от 01.11.2016 г., постановено от Административен съд София - град, Трето отделение, 7-ми състав, по адм. д. № 647/2016 г. С него съдът е отхвърлил оспорването на касаторите в настоящото производство, срещу решение № Ц-27 от 31.07.2015 г. на Комисията за енергийно и водно регулиране /КЕВР, Комисията/ в частта му по раздел IV, т. 5. Със същото решение касаторите са осъдени да заплатят на КЕВР разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лв. Касаторите оспорват изводите на първоинстанционния съд и твърдят, че обжалваният съдебен акт е постановен в нарушените на материалния закон и е необоснован. Развиват подробни аргументи, че съдът неправилно не е отчел факта, че КЕВР е пристъпил към определяне на цени за достъп до мрежите за производителите на електрическа енергия от вятърна и слънчева енергия, без за тази категория цени да е определена методика, която органът да следва. Твърди се, че процедурата по сключването на договор по чл. 84 ал.2 от ЗЕ е неприложима относно сключване на договор за достъп между мрежовите оператори и производители на енергия от ВЕИ, защото по отношение на сключването на договори за достъп на производители е приложим специалният ред по ЗЕВИ (ЗАКОН ЗЗД ЕНЕРГИЯТА ОТ ВЪЗОБНОВЯЕМИ ИЗТОЧНИЦИ). Сочи се, че неправилно било възприето от съда, че КЕВР е имала право да приложи различен модел на ценово регулиране от нормативноустановения, както и за неправилно възприемане на понятието „други компоненти“, в които се включвали разходите от предходни периоди; погрешно било счетено, че [фирма] законосъобразно бил компенсиран с обжалваното решение; неправилно било прието, че производителите на електрическа енергия, присъединени към електроразпределителните...