Производството е по чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по жалба на [фирма], седалище и адрес на управление [населено място], [улица] срещу Решение №443-ПОД от 27.06.2016 г, на заместник-председателя на Комисията за финансов надзор, ръководещ управление „Осигурителен надзор“, с което на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от Кодекса за социално осигуряване е приложена принудителна административна мярка в тримесечен срок да преустанови нарушението на чл. 177, ал. 6 във вр. с чл. 249 от Кодекса за социално осигуряване по отношение на обособена част от недвижим имот, находящ се в [населено място], [улица], собственост на Доброволен пенсионен фонд [фирма]. І. Становища на страните:

1. Жалбоподателят – [фирма], счита обжалваното решение за незаконосъобразно. Органът не изложил мотиви, поради което е налице съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Решението съдържа единствено изложение на констатирани факти и обстоятелства относно собствеността и ползването на обособената част от инвестиционния имот, но не и логически и правни изводи. Органът не обсъдил факта, че по силата на дългогодишния договор за наем с лице, което не е свързано с ПОД [фирма] е постигната целта на закона – инвестиционният имот да носи приходи на фонда.

Счита, че решението е в нарушение на материалния закон – чл. 177, ал. 6 във вр. с §1, ал. 2, т. 22 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Инвестиционният имот е отдаден под наем на несвързано с дружеството лице, поради което не е налице нарушение на чл. 177, ал. 6 КСО и не са налице предпоставките на чл. 344, ал. 1 КСО. Решението е в противоречие и с целта на закона, тъй като не отчита факта, че чрез отдаването под наем се постига доходност от инвестиционния имот, както и защото изпълнението му пряко ще доведе до загуби за дружеството и следователно за осигурените лица. Позовава се на нарушение и на чл. 6 АПК.

Моли съда да отмени обжалваното решение. Жалбоподателят се представлява от адв. Я. М, Адвокатска колегия, [населено място].

2. Ответникът по жалбата – заместник-председателят на Комисията за финансов надзор, ръководещ управление „Осигурителен надзор“, счита същата за неоснователна. Сочи, че оспореното решение съдържа констатации, подкрепени с доказателства, относно действителните ползватели на описания имот, както и относно качеството на свързани лица, поради което е налице нарушение на чл. 177, ал. 6 във вр. с чл. 249 КСО. Мотивите за нарушение на материалния закон счита необосновани и неоснователни. Излага подробно фактите по делото и съдържанието на релевантната нормативна уредба.

Неоснователни счита доводите за нарушение на целта на закона. За несъответен на целта на закона и на съдържанието на чл. 177, ал. 6 КСО счита довода за забрана на ползването само по силата на правоотношение между свързаното лице и фонда. Сочи, че разпоредбата на чл. 177, ал. 6 КСО визира ползване на инвестиционен имот като има предвид действителния ползвател на имота.

Моли съда да остави без уважение жалбата. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Ответникът се представлява от юрисконсулт С. Н и юрисконсулт М. В. ІІ. По допустимостта на жалбата:

Върховният административен съд счита жалбата за допустима – подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 149, ал. 1 АПК и срещу подлежащ на обжалване административен акт. ІІІ. Фактите по делото:

1. [фирма] е лицензирано пенсионноосигурително дружество, вписано в регистъра по чл. 122д КСО на Комисията за финансов надзор под №РГ-12-05. Дружеството управлява Доброволен пенсионен фонд [фирма].

2. Доброволен пенсионен фонд [фирма] е собственик на недвижим имот, находящ се в [населено място], [улица], представляващ 357, 57 кв. м. застроена площ и 91, 32% право на стоеж върху урегулиран поземлен имот [номер], кв. [номер], корпус „А“ на сграда Търговски комплекс.

3. На 01.03.2007 г. между Доброволен пенсионен фонд [фирма] и П. С., действаща като едноличен търговец с фирма [фирма] бил сключен договор за наем на обособена част от посочения в т. 2 имот, представляваща 88, 00 кв. м. – банков салон, заседателна зала, касово помещение, стая за почивка, офис и санитарен възел. Съгласно т. 13, б. „а“ от договора наемателят имал право да пренаеме имота, изцяло или частично на трети лица, след изрично писмено съгласие на наемодателя.

4. На 01.03.2007 г. между Доброволен пенсионен фонд [фирма] и П. С., действаща като едноличен търговец с фирма [фирма], било сключено споразумение за заместване на страна по договора за наем от 01.03.2007 г. като едноличният търговец бил заместен от [фирма].

5. На 01.03.2007 г. между П. С., действаща като едноличен търговец с фирма [фирма], и Търговска банка [фирма] бил сключен договор за преотдаване под наем на обекта по т. 3.

6. На 01.03.2007 г. между П. С., действаща като едноличен търговец с фирма [фирма], и Търговска банка [фирма] било сключено споразумение за заместване на страна по договора за наем от 01.03.2007 г. като едноличният търговец бил заместен от [фирма].

7. В периода до 28.09.2012 г. между Доброволен пенсионен фонд [фирма] и [фирма] били сключени осем допълнителни споразумения за продължаване на срока на договора и за определяне на наемната цена като срокът на договора бил продължен до 30.09.2017 г.

8. В периода до 01.10.2012 г. между [фирма] и Търговска банка [фирма] ( [фирма]) били сключени седем допълнителни споразумения за продължаване на срока на договора и за определяне на наемната цена като срокът на договора бил продължен до 30.09.2017 г.

9. На 01.04.2016 г., със Заповед №86, заместник-председателят на Комисията за финансов надзор, ръководещ управление „Осигурителен надзор“, разпоредил обща документална проверка на ПОД [фирма] и на управляваните от дружеството фондове за допълнително пенсионно осигуряване.

10. На 17.06.2016 г., в Констативен протокол №Р-04-83, били обективирани резултатите от проверката, в т. ч. сключените договори по отношение на имота по т. 3, както и факта, че [фирма] притежава 65, 73% от акциите на [фирма] и 99, 89% от акциите на [фирма]. Установено било качеството на свързани лица на [фирма] и [фирма], както и нарушение на чл. 177, ал. 6 КСО.

11. На 27.06.2016 г. с Решение №443-ПОД, заместник-председателят на Комисията за финансов надзор, ръководещ управление „Осигурителен надзор“, на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КСО и чл. 17, ал. 1, т. 12 от ЗКФН (ЗАКОН ЗЗД КОМИСИЯТА З. Ф. НАДЗОР) (ЗКФН) във вр. с чл. 345, ал. 1 КСО задължил [фирма] в тримесечен срок от получаване на решението да извърши необходимите действия ида преустанови нарушението на чл. 177, ал. 6 КСО във вр. с чл. 249 КСО по отношение на обособената част от недвижим имот, собственост на Доброволен пенсионен фонд [фирма], находящ се в [населено място], [улица].

12. На 29.06.2016 г. Решение №443-ПОД било връчено на ПОД [фирма].

13. На 14.07.2016 г. ПОД [фирма] подало жалба срещу Решение №443-ПОД до Комисията за финансов надзор.

14. На 11.08.2016 г., с Решение №588-ПОД, Комисията за финансов надзор отхвърлила жалбата на ПОД [фирма] срещу Решение №443-ПОД. ІV. По съществото на спора:

Съдът, при така установената фактическа обстановка, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства и извърши служебно проверка на оспорения акт на основание чл. 168, ал. 1 АПК, счита жалбата на ПОД [фирма] за неоснователна.

1. По компетентността на органа:

Обжалваното решение е издадено от компетентен орган - заместник председателят на Комисията за финансов надзор, ръководещ управление „Осигурителен надзор“ е компетентен, с оглед на чл. 17, ал. 1, т. 12 ЗКФН, да прилага предвидените в Кодекса за социално осигуряване принудителни административни мерки. За издаване на оспореното решение органът се позовал на чл. 344, ал. 1, т. 1 КСО.

Това прави оспореното решение издадено от компетентен орган.

2. По формата на акта:

Обжалваното решение е издадено в исканата от закона писмена форма и при наличие, от формална страна, на изискуемите от чл. 59, ал. 2 АПК реквизити, в т. ч. на фактически и правни основания.

3. По спазването на административнопроизводствените правила:

В хода на административното производство органът не е допуснал нарушение на административнопроизводствените правила. Съгласно изричната разпоредба на чл. 344, ал. 7 КСО при прилагането на принудителните административни мерки по чл. 344, ал. 1 и 2 КСО не се прилагат разпоредбите на Административнопроцесуалния кодекс относно обясненията и възраженията на заинтересованите лица. С оглед на това факта, че преди издаване на оспореното решение органът не поискал обяснения и възражения от жалбоподателя, не представлява нарушение на чл. 35 АПК.

Доводите на жалбоподателя за допуснато от органа съществено нарушение на административнопроизводствените правила поради липса на мотиви е неоснователен. Преди всичко липсата на фактически и правни основания е нарушение на изискването за форма – чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК, а не на административнопроизводствените правила. Административнопроизводствените правила са онези, установени в нормативен акт производствени действия, които обезпечават законността при упражняване на правомощието на административния орган да регламентира определено административно правоотношение, т. е. при издаването на един административен акт. Тяхното основно предназначение е да гарантират пълно, всестранно и обективно изясняване на фактите и обстоятелствата от значение за случая. С оглед на това им предназначение те са динамичния фактически състав, който води до постановяването на административния акт. Съдържанието, което издаденият въз основа на тези правила административен акт трябва да има, за да отговаря на законовите изисквания, включва и изискването за фактически и правни основания. Следователно сам по себе си доводът за допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила поради липса на фактически и правни основания е неоснователен.

Наред с горното, следва да се посочи, че оспореното решение от формална страна съдържа фактически и правни основания, които не са неясни до степен, да представляват липса на основания. Дали тези основания са съответни на фактите по делото и на релевантната нормативна уредба е въпрос на материална законосъобразност на акта.

4. По съответствието с материалноправните разпоредби:

За да бъде съобразено с материалноправните разпоредби оспореното решение трябва първо, да бъде взето при наличие на предвидените в закона предпоставки на твърдяното нарушение и второ, приложената с него принудителна административна мярка трябва да бъде предвидена в закона и да бъде пропорционална.

а) по предпоставките за твърдяното нарушение:

Органът приел, че в случая е налице хипотезата на чл. 177, ал. 6 във вр. с чл. 249 КСО. Разпоредбата на чл. 249 КСО установява, че за инвестициите на фонд за допълнително доброволно пенсионно осигуряване се прилагат разпоредбите на глава 14. Разпоредбата на чл. 177, ал. 6 КСО, която е в глава 14, забранява ползването на инвестиционни имоти, собственост на фонда за допълнително задължително пенсионно осигуряване, за нуждите на управляващото го пенсионноосигурително дружество и на свързаните с него лица. Следователно, действащата нормативна уредба забранява на фонд за допълнително доброволно пенсионно осигуряване, какъвто е Доброволният пенсионен фонд [фирма], ползването на собствените му инвестиционните имоти за нужди на управляващото го пенсионноосигурително дружество и на свързани с него лица.

Както правилно посочил органът, забраната е абсолютна и не предвижда изключения.

С оглед на така действащата релевантна нормативна уредба спорът по делото е налице ли са елементите на фактическия състав на чл. 177, ал. 6 във вр. с чл. 249 КСО?

От разпоредбите на чл. 177, ал. 6 и чл. 249 КСО е видно, че за да е налице нарушение на забраната е необходимо кумулативно да са налице следните предпоставки: а) инвестиционен имот, собственост на фонд за допълнително доброволно пенсионно осигуряване, б) да бъде ползван за нуждите на управляващото го пенсионноосигурително дружество и свързани с него лица.

По делото е безспорно, че процесният имот е собствен на фонд за допълнително доброволно пенсионно осигуряване, управляван от жалбоподателя. Безспорно е, че процесният имот е инвестиционен по смисъла на §1, ал. 2, т. 22 КСО – придобит е от фонда с цел получаване на приходи. Безспорно е също, че жалбоподателят и [фирма] са свързани лица по смисъла на §1, ал. 2, т. 3, б. „б“ във вр. с т. 4, б. „а“ КСО.

Спорът по делото е ползва ли се имотът от свързано с жалбоподателя лице?

Законодателят не е дал нарочна дефиниция на употребеното в чл. 177, ал. 6 КСО понятие „ползване“. Поради това и в съответствие с разпоредбите на чл. 36 и 37 от Указ 833 от 24.04.1974 г. за прилагане на ЗНА (ЗАКОН ЗЗД НОРМАТИВНИТЕ АКТОВЕ) в чл. 177, ал. 6 КСО понятието „ползване“ следва да има смисъла, който има във всички нормативни актове и който е общоприетият смисъл на думата. С. Б тълковен речник, Наука и изкуство, София, 2008, с. 673, ползване е действие по глагола ползвам, който значи служа си с нещо, употребявам го за своя полза. Законодателят в чл. 177, ал. 6 КСО не е определил или лимитирал правните форми, чрез които може да се осъществи ползването на инвестиционния имот. В случая очевидно не става въпрос за надлежно учредено право на ползване по смисъла на чл. 56, ал. 1 от ЗС (ЗАКОН ЗЗД СОБСТВЕНОСТТА), а става въпрос за ползване на инвестиционния имот в общоприетия смисъл на думата. Формата, чрез която това ползване фактически се осъществява – правна и фактическа, не е релевантна за забраната. Релевантно е фактическото ползване на имота. Именно него законодателят забранява, защото ако допусне ползване на инвестиционен имот за нуждите на фонда би се променило основното предназначение на инвестиционния имот. От носещ приходи, т. е. от инструмент за печалба, той би се превърнал в актив, който не носи приходи, а това автоматично значи отпадане на качеството му на инвестиционен имот.

От доказателствата по делото е безспорно, че между жалбоподателя и [фирма] бил сключен договор за наем на процесния имот. Безспорно е, че в изпълнение на предоставените на наемателя правомощия по т. 13, б. „а“ от договора наемателят има право да преотдава процесния имот под наем след писмено съгласие на наемодателя. Безспорно е също, че наемателят сторил точно това – в деня, в който сключил договора за наем с жалбоподателя сключил договор за пренаемане на имота със свързано с жалбоподателя лице.

Следователно, очевидно е, че в резултат на тези два договора за наем свързано с жалбоподателя лице придобило право да ползва процесния инвестиционен имот и го ползвало в периода от 01.03.2007 г. до датата на издаване на оспореното решение.

Правилно жалбоподателят сочи, че законодателят не забранява отдаването под наем на инвестиционен имот. Напротив. С оглед на §1, ал. 2, т. 22 КСО законодателят очаква именно чрез отдаването на инвестиционния имот под наем да се генерират приходи. Но от факта, че не е налице забрана за отдаване под наем на инвестиционния имот не може да се направи извод, че в случая жалбоподателят не осъществил нарушение на забраната за ползване на имота от свързано с него лице. Член 177, ал. 6 КСО забранява не правната форма, чрез която може да се предостави ползване на един инвестиционен имот, а забранява ползването от свързано лице.

Видно от изложеното с отдаването под наем на процесния инвестиционен имот жалбоподателят осъществил фактическия състав на забраната инвестиционен имот да не се ползва от свързано с пенсионноосигурителното дружество лице.

б) по вида на приложената мярка и нейната пропорционалност:

[фирма]

[фирма]