Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба, подадена от З.Н от [населено място], чрез адв.. Д срещу решение № 752/10.04.2019 г., постановено по адм. д. № 1511/2018 г. на Административен съд – Варна, с което е отхвърлен иска му с правно основание чл.1, ал. 1 от ЗОДОВ.
Предвид изложеното в касационната жалба, твърди се, че обжалваното решение е неправилно поради постановяването му в нарушение на материалния закон – касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. Касационният жалбоподател поддържа становище, че при обсъждане на наличието на кумулативните предпоставки, съдът неправилно е приел, че не е налице пряка причинна връзка между отмененото наказателно постановление и причинените имуществени вреди. По изложените в касационната жалба съображения се иска отмяната на обжалваното съдебно решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на съда.
В съдебното заседание пред настоящия съд касационният жалбоподател не се представлява.
Ответникът – Областна дирекция на МВР Варна (ОД на МВР) не взема становище по касационната жалба.
Редовно призован за съдебно заседание не се представлява.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава подробно мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведеното касационно основание съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, за която обжалваното решение е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Първоинстанционният съд е разгледал предявения от З.Н иск срещу ОД на МВР – Варна, с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, с който претендира осъждането й да му заплати сумата от 5263,24 лв., която представлява обезщетение за претърпените от него имуществени вреди, изразяващи се в направени разходи за възстановяването на пострадал автомобил, собственост на ищеца при пътно-транспортно произшествие, във връзка с което е издадено отменено наказателно постановление и уточнени по отделни пера с приложена към исковата молба заключителна капитулация за ремонт № 007/03.05.2018 г. От фактическа страна съдът е изяснил, че с Наказателно постановление (НП) № 17-0442-001128/27.10.2017 г. началникът на група към ІV РУ при ОД на МВР – Варна е наложил на ищеца З.Н на основание чл. 179, ал. 2 вр. ал. 1, т. 5, предл. четвърто ЗДвП административно наказание „глоба“ в размер на 200 лв. за виновното нарушаване на чл. 25, ал. 2 ЗДвП. Според извършеното на основание чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН фактическо описание на нарушението в обстоятелствената част на наказателното постановление на 07.10.2017 г. в О. А на път Първи клас № І-9 на кръстовището за поделение „Родни балкани“, посока гр. Б., ищецът като водач на лек автомобил „Дачия сандеро“ с рег. [рег. номер на МПС] при частичното навлизане в съседна лента не е пропуснал и по този начин е допуснал ПТП с незначителни материални щети с попътно движещия се отляво лек автомобил „Хонда“ с рег. № 59FK681. От изисканото за послужване н. а.х. д. № 5534/2017 г. на ВРС, административният съд е установил, че то е образувано по подадена по реда на чл. 59 ЗАНН жалба на З.Н срещу издаденото наказателно постановление № 17-0442-001128/27.10.2017 г. като с постановено по делото решение № 388/09.03.2018 г. наказателното постановление е отменено от съда с решаващия мотив, че осъщественото от наказаното лице деяние е несъставомерно по смисъла на посочения като нарушен чл. 25, ал. 2 ЗДвП като липсват и доказателства наказаният водач да е нарушил чл. 25, ал. 1 ЗДвП. Според приложените по делото разписки решението е съобщено на двете страни по делото: на ОД на МВР – Варна на 15.03.2018 г. /л. 44 от н. а.х. д. № 5534/2017 г. на ВРС/ и на З.Н – на 16.03.2018 г. /л. 45 от н. а.х. д. № 5534/2017 г. на ВРС/, като в срока по чл. 211, ал. 1 АПК вр. чл. 63, ал. 1, изр. второ ЗАНН не е подадена касационна жалба срещу него, поради което е влязло в законна сила. Установено по делото е още, че ищецът обвързва претенцията си срещу ответника за заплащането на обезщетение за причинени имуществени вреди от отмененото по съдебен ред наказателно постановление с твърдените в исковата молба значителни щети по управлявания от него автомобил при настъпване на пътно-транспортното произшествие, във връзка с което е издадено отмененото наказателно постановление, стойността на възстановяване на които според направеното от него допитване в сервиз „Алианс ауто Варна“ възлиза на 5263, 24 лв. За доказването на това твърдение към исковата молба е приложена изготвена на 03.05.2018 г. от „Алианс ауто Варна“ ООД калкулация за ремонт № 007 с посочени разходи за ремонт на обща стойност 4386,03 лв. /без ДДС/ и 5263,24 лв. /с ДДС/ – л. 15 от адм. д. № 1511/2018 г.
Въз основа на подробно изясненото по делото от фактическа страна, по което касационният жалбоподател не спори, първоинстанционният съд приел предявения иск за допустим, а по същество за неоснователен. Обосновал се е, че въпреки наличието на отменено по съдебен ред НП, по делото не са представени никакви доказателства, че калкулираните разходи за ремонт на автомобила се налагат именно заради претърпяното ПТП, във връзка с което е издадено наказателното постановление. Изложил е мотиви, че пътно-транспортното произшествие датира от 07.10.2017 г., а документите, остойностяващи необходимите ремонтни разходи за автомобила, са издадени близо седем месеца по-късно /на 03.05.2018 г./, поради което не могат директно да се отнесат към настъпилите щети по автомобила при пътно-транспортното произшествие. Приел е, че в наказателното постановление е посочено, че ПТП е с незначителни материални щети. Направил е извод, че дори по делото да са събрани доказателства, от които да се установи съществуването на подобна връзка, това пак не би обусловило наличието на третата кумулативно изискуема предпоставка за основателност на иска по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, а именно пряка и непосредствена причинна връзка между незаконосъобразния акт на администрацията и настъпилата за ищеца имуществена вреда. Аргументирал се е, че нанесените щети по автомобила, каквито и да са по своя характер и размер, поначало не се намират в причинно-следствена връзка с издаденото и отменено по съдебен ред наказателно постановление № 17-0442-001128/27.10.2017 г. на началника на група към ІV РУ при ОД на МВР – Варна, тъй като са изцяло резултат от настъпилото ПТП, а не в резултат на административна дейност. Липсата на причинно-следствена връзка, която при това законът изисква да е пряка и непосредствена, поначало изключва отговорността на ответника по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. С тези мотиви е отхвърлил предявения от З.Н иск като недоказан и неоснователен. Решението е валидно, допустимо и правилно.
Настоящият съдебен състав на ВАС, смята, че след обсъждане на всички представени доказателства поотделно и тяхната съвкупност първоинстанционния съд е постановил обосновано и правилно решение, което не страда от посочените пороци в касационната жалба.
Съгласно разпоредбата на чл. 203 от АПК, гражданите и юридическите лица могат да предявяват искове за обезщетение за вреди, причинени им от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административните органи и длъжностни лица, като тежестта на доказване е оставена на ищеца. Основателността на такъв иск предполага предварителното установяване на точно определени от законодателя кумулативно налични предпоставки: незаконосъобразен административен акт, незаконосъобразно действие или бездействие на административен орган или длъжностно лице на държавата или общината; този акт, действие или бездействие да е при и по повод изпълнение на пряка административна дейност; да е отменен по съответния ред; да е настъпила вреда от такъв административен акт, действие или бездействие; да е налице пряка и непосредствена връзка между постановения незаконосъобразен административен акт, действие или бездействие и настъпилата вреда. При липсата на който и да е от елементите на посочения фактически състав не може да се реализира отговорността на държавата или общините по посочения в чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ ред. Практиката на административните съдилища в това отношение е постоянна и последователна. Важно е да се посочи, че този сложен фактически състав не се презюмира, а подлежи на установяване от ищеца с необходимите за това доказателства. В конкретната хипотеза, той не се е справил с възложената му от закона доказателствена тежест.
Основният спор по делото е дали настъпването на ПТП е било във връзка с действията на администрацията и отмененото НП. Обсъждайки наличието на трите елемента на отговорността по чл.1, съдът правилно е приел, че не е налице пряка и непосредствена причинна връзка между отменения акт и претендираните имуществени вреди. Безспорно е налице отменено като незаконосъобразно наказателно постановление № 17-0442-001128/27.10.2017 г. на началника на група към IV РУ при ОД на МВР – Варна. Правилно съдът е приел и наличието на причинена вреда. В мотивите си съдът не е поставил под съмнение емоционалните и моралните страдания на касатора, предизвикани от действията на други лица. Това е така, тъй като всеки административен акт, който е неблагоприятен за неговия адресат, създава негативни емоции у последния. Претенцията на касатора, обаче, се основава на настъпили щети по собствения му лек автомобил, поради настъпилото ПТП между неговия автомобил и автомобил „Хонда“. Съдът правилно и обосновано е преценил, че отмененото НП не в причинна връзка с настъпилото ПТП. Това е така, тъй като не отмененият акт е предизвикал неблагоприятни последици за ищеца, а настъпилото ПТП между двете МПС. Въпреки указанията на съда, касаторът, предвид доказателствената тежест в процеса, не е успял да докаже претендираните имуществени вреди, в размер на 5263,24 лв. Настоящият съдебен състав на ВАС смята, че правилно и обосновано на доказателствата административният съд е достигнал до извод, че претендираните имуществени вреди изразяващи се заплатени разходи за възстановяване на пострадал лек автомобил собственост на ищеца са недоказани. Административният съд е изследвал много подробно всички предпоставки за възникване правото на иск по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, и след като е установил, че липсват някои от тях правилно е отхвърлил иска. Доказателствената тежест в исковото производство лежи върху ищеца, който следва да докаже с допустимите, относимите и необходимите доказателствени средства осъществяването на фактите, от които черпи права. След като ищецът не е ангажирал достатъчно доказателства във връзка с твърденията си, то административният съд правилно е приел, че исковата претенция е недоказана и е отхвърлил иска.
По изложените съображения, първоинстанционното решение следва да бъде оставено в сила.
С оглед изхода на делото разноски не следва да се присъждат.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение, РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 752/10.04.2019 год., постановено по адм. дело № 1511/2018 год. на Административен съд - Варна. Решението е окончателно.