Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационни жалби на кмета на община Д. чифлик и на „Трейдфарма“ ЕООД, гр. В. против решение № 695/ 04.04.2019 г. по адм. дело № 1708/ 2018 г. на Административен съд – Варна, с което е отменена заповед № РД-784 от 18.04.2018 г. на кмета на община Д. чифлик, с която е одобрен подробен устройствен план - план за регулация и застрояване (ПУП-ПРЗ) на ПИ с идентификатор 83404.502.31, за УПИ I-31- „за курортно строителство“ по кадастралната карта на с. Ш.и, община Д. чифлик, съгласно графичната част на заповедта. Жалбоподателите поддържат, че решението на първоинстанционния съд е недопустимо, тъй като е постановено по жалба на лице, което няма качеството на заинтересувано лице по смисъла на чл. 131, ал. 1 и ал. 2 от ЗУТ (ЗАКОН ЗЗД УСТРОЙСТВО НА ТЕРИТОРИЯТА) (ЗУТ) и няма правен интерес от оспорване на административния акт. По същество кметът на община Д. чифлик поддържа, че решението на административния съд е постановено в нарушение на материалния закон и не се обоснова от събраните доказателства. Касационният жалбоподател „Трейдфарма“ ЕООД, гр. В. освен доводи за противоречие с материалния закон и необоснованост на съдебния акт, излага съображения и за постановяване на решението при съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Касаторите молят съдебният акт да бъде обезсилен и производството по делото да бъде прекратено или евентуално - решението на Административен съд – Варна да бъде отменено. Касационният жалбоподател „Трейдфарма“ ЕООД, гр. В. претендира и направените по делото разноски.

Ответницата М.Н оспорва касационните жалби. Моли решението на административния съд да бъде оставено в сила.

Ответникът – държавата, представлявана от министъра на земеделието, храните и горите на основание чл. 27, ал. 6 от ЗГ (ЗАКОН ЗЗД ГОРИТЕ), не оспорва касационните жалби.

Ответниците: Министерство на регионалното развитие и благоусторйството, Министерство на туризма, „Съни холидейс“ ООД, гр. В., „Балак инве груп“ ООД, гр. С., С.С, К.В и община Д. чифлик не изразяват становище по касационните жалби.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационните жалби.

Като взе предвид касационните основания, посочени в жалбите и доказателствата по делото, настоящият състав на Върховния административен съд, второ отделение, констатира следното:

Касационните жалби са подадени в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от страни, за които съдебният акт е неблагоприятен, поради което са допустими.

Разгледани по същество, касационните жалби са основателни по следните съображения:

Решението на Административен съд – Варна е недопустимо.

Производството пред първоинстанционния съд е образувано по жалба на М.Н, сега ответник, против заповед № РД-784 от 18.04.2018 г. на кмета на община Д. чифлик, с която е одобрен подробен ПУП-ПРЗ на ПИ с идентификатор 83404.502.31, за УПИ I-31- „за курортно строителство“ по кадастралната карта на с. Ш.и, община Д. чифлик, съгласно графичната част на заповедта. Съдът приема, че жалбоподателката притежава поземлен имот с идентификатор 83404.502.30 по КК на с. Ш.и, съседен на този, за който се отнася процесната заповед и който е непосредствено засегнат от плана съгласно чл. 131, ал.2, т. 4 ЗУТ, тъй като със заповедта се променя предназначението на УПИ I-31- „за курортно строителство“. На това основание стига до извода, че жалбоподателката е активно легитимирана да оспори административния акт. Съобразявайки изложеното в жалбата и представените доказателства, по същество съдът приема, че заповедта е постановена при съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в противоречие с материалния закон. На това основание съдът постановява решението, предмет на оспорване, с което отменя административния акт.

Изводът на Административен съд – Варна за допустимост на жалбата е направен в противоречие с материалния закон и със събраните доказателства. Със заповедта, предмет на оспорване пред административния съд е одобрен подробен ПУП-ПРЗ на ПИ с идентификатор 83404.502.31, за УПИ I-31- „за курортно строителство“ по кадастралната карта на с. Ш.и, община Д. чифлик, съгласно графичната част на заповедта. Одобреният ПУП – ПРЗ е такъв по чл. 16 ЗУТ и с него имот с идентификатор 83404.502.31 по КК на с. Ш.и, попадащ в урбанизирана територия с начин на трайно ползване за почивен лагер се урегулира за първи път като 2.87 % от имота се отреждат за улица съгласно чл. 16, ал. 1 ЗУТ и се обособява УПИ I-31-„за курортно строителство“. Имотът попада в урбанзирана територия, отредена съгласно общия устройствен план на община Д. чифлик, одобрен през 2007 г., за рекреационни дейности, курортни и вилни зони, в устройствена зона Ок съгласно чл. 27, ал. 1 от Наредба № 7/ 2003 за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони и в зона „А“ по чл. 10 от ЗУЧК (ЗАКОН ЗЗД УСТРОЙСТВОТО НА ЧЕРНОМОРСКОТО КРАЙБРЕЖИЕ) (заключение на вещите лица по изслушаната комплексна експертиза, извадка от общия устройствен план на община Д. чифлик). С одобрения проект в УПИ I-31 е предвидено свободно застрояване на 3 м. от страничните регулационни линии и на 5 м. от дъното на имота при показатели на застрояване, съответстващи на устройствена зона Ок по чл. 27, ал. 1 от Наредба № 7/ 2003 г. Югоизточният край на имота попада в горска територия с допустима промяна на предназначението. Жалбоподателката е собственик на ПИ с идентификатор 83404.502.30 по КК на с. Ш.и, който е съседен на имота, предмет на одобрения план. Същият попада в горска територия с допустима промяна на предназначението съгласно ОУП на община Д. чифлик.

При тези факти следва да се приеме, че имотът на жалбоподателката, независимо, че е съседен на този, предмет на разработката, не е непосредствено засегнат от предвижданията на плана по смисъла на чл. 131, ал. 2, т. 4 ЗУТ, поради което Неделчева няма качеството на заинтересувано лице по смисъла на чл. 131, ал. 1 ЗУТ и не е легитимирана да оспори процесната заповед. С одобрения план ПИ с идентификатор 83404.502.31 по кадастралната карта на с. Ш.и се урегулира за първи път като УПИ I-31 и се определя предназначението му - „за курортно строителство“. Такова е и предназначението на имота – „за почивен лагер“ до урегулирането му с процесната заповед съгласно КККР на с. Ш.и, одобрена със заповед № РД-18-03-2/12.02.2014 г. на началника на СГКК - Варна. Това налага заключението, че с оспорения план предназначението на имота не се променя, тъй като не се променя начина на ползване.

Доводът, че одобреният със заповедта ПУП - ПРЗ предвижда промяна на предназначението на имота, тъй като част от терена попада в горска територия, е неоснователен. Промяната на предназначението на поземлен имот в горска територия се извършва с акт на съответния административен орган по чл. 75, ал. 1 от ЗГ (ЗАКОН ЗЗД ГОРИТЕ) (ЗГ), след заявление на собственика или инвеститора по реда на чл. 77 ЗГ и след влязъл в сила ПУП за имота (арг. чл. 77, ал.1, т. 3 ЗГ). Следователно промяната на предназначението не се извърша с одобрения ПУП - ПРЗ, а с изричен административен акт, постановен по реда, предвиден в специалния закон. В подкрепа на този извод е и разпоредбата на чл. 12, ал. 2 ЗУТ, според която застрояване се допуска само ако е предвидено с влязъл в сила ПУП и след промяна на предназначението на земята, когато това се изисква от специалния закон.

Изложеното мотивира заключението, че имотът, собственост на Неделчева, съседен на имота, предмет на разработката, не е непосредствено засегнат от предвижданията на одобрения ПУП - ПРЗ на основание чл. 131, ал. 2, т. 4 ЗУТ, поради което жалбоподателката Неделчева не е легитимирана да го оспори. Ето защо доводите на касационната жалбоподателка в обратния смисъл са неоснователни, а изводите на съда, с които жалбата е приета за допустима на посоченото по - горе основание са направени в противоречие със закона и събраните доказателства.

За пълнота следва да се посочи, че жалбоподателката няма качеството на заинтересувано лице и по смисъла на чл. 131, ал. 2, т. 1 и т. 2 ЗУТ. Имотът на жалбоподателката не е предмет на одобрения със заповедта ПУП - ПРЗ и с оспорената заповед в процесния УПИ I-31 по плана на с. Ш.и е предвидено свободно застрояване, като са спазени необходимите разстояния до границата със съседния ПИ с идентификатор 83404.502.30, собственост на Неделчева, поради което същата не попада и в хипотезите на чл. 131, ал. 2, т. 1 и т. 2 ЗУТ. Доводите, свързани с липсата на достъп до имота на последната, са ирелевантни, тъй като имотът на жалбоподателката не е предмет на одобрения със заповедта ПУП - ПРЗ. Освен това имотът на жалбоподателката попада в горска територия и достъпът до него следва да се осъществява по реда, предвиден в чл. 144 и сл. ЗГ.

Поради всичко изложено настоящата инстанция приема, че жалбоподателката пред административния съд М.Н не е заинтересувано лице съгласно чл. 131, ал. 1 и ал. 2, т. 1, т. 2 и т. 4 ЗУТ, подадената от нея жалба против заповед № РД-784 от 18.04.2018 г. на кмета на община Д. чифлик е недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане, а производството по делото да бъде прекратено. Ето защо като достига до заключение в обратния смисъл, разглежда жалбата и се произнася със съдебен акт по същество, съставът на Административен съд – Варна постановява недопустимо решение, което съгласно чл. 221, ал. 3 АПК следва да бъде обезсилено, а производството по делото – да бъде прекратено.

С оглед изхода на спора, направеното искане и доказателствата за действително направени разходи по водене на делото пред касационната инстанция и при липсата на възражение за прекомерност на заплатеното от касатора „Трейдфарма“ ЕООД адвокатско възнаграждение, ответницата пред касационната инстанция и жалбоподателка пред административния съд М.Н следва да заплати на „Трейдфарма“ ЕООД, гр. В. сумата 6370.00 лв. разноски по делото пред касационната инстанция, включващи 370.00 лв. държавна такса за касационното производство и 6000.00 лв. възнаграждение за адвокат.

По тези съображения Върховният административен съд, второ отделение, РЕШИ:

ОБЕЗСИЛВА решение № 695/ 04.04.2019 г. по адм. дело № 1708/2018 г. на Административен съд – Варна и ПРЕКРАТЯВА производството по делото.

ОСЪЖДА М.Н от [населено място], [община] да заплати на „Трейдфарма“ ЕООД, гр. В., ул. „Г. И“ № 17 сумата 6370.00 (шест хиляди триста и седемдесет) лева разноски по делото пред касационната инстанция. Решението е окончателно.