Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по жалба на "С -в Павлови трейд" ЕООД срещу решение № 3115 от 10.05.2018 г. по адм. д. № 12497/2017 г. на Административен съд София - град, с което е отхвърлена подадената от дружеството жалба срещу заповед № 505/11.07.2017г. на председателя на Комисията за защита на потребителите /КЗП/. Излага касационни основания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Съдът не обсъдил доводите за нищожност на акта поради това, че от формулировката на разпоредителната част на заповедта не може да се направи извод за задълженията на адресата, не е посочена конкретната търговска практика, която се забранява, не е допустимо да се извежда от мотивите, а следва да е формулирана в диспозитива на акта. Съдът не обсъдил доводите на жалбоподателя за съществено нарушение на административнопроизводствените правила, водещи до неговата незаконосъобразност, поради това, че административният орган не обсъдил възраженията на дружеството. Съдът не обосновал в какво се състои нелоялната търговска практика, не обсъдил показанията на свидетелите. Съдът се позовал на разпоредбата на чл. 4 от типовия договор за покупко - продажба на МПС от 19.10.2016 г., който към датата на издаване на заповедта е бил променен, като от съдържанието на чл.4 отпаднал текста, според който продавачът не носи отговорност за недостатъци. Корегираният договор бил представен на КЗП два месеца преди издаване на заповедта, което също е отбелязано в заповедта. Към момента на издаване на заповедта търговската практика била преустановена. Преди сключването на договора по искане на купувача автомобилът е бил прегледан в избран от купувача сервиз при което е установено неработещ нивомер на горивото и евентуален проблем с лявата страна на климатика, установено от показанията на свидетелите. Преди продажбата на купувача са представени фактури за извършените ремонти. Спорно е дали е налице рекламация на стока, не е предявена по съответния ред от лице имащо качеството на потребител. Обаждането в офиса на търговеца не е рекламация, неправилно е прието, че продавачът заявил, че не носи гаранционна отговорност и го е насочил към автосервиз. От свидетелските показания се е установило, че след като автомобилът е бил в автосервиз за отремонтиране на теча, течът е отстранен като са отпушени съответните дренажи. Запушване на дренажите не е открито при предварителния преглед на автомобила, продавачът не е знаел за удар по автомобила, механичното запушване на дренажи е настъпило след закупуването на автомобила. Неправилно съдът приел, че продавачът е отказал да върне цената. Страните са се споразумяли колата да се провери в оторизиран сервиз, за да се установи състоянието й с оглед на което да уредят отношенията си. Синът на купувача променял начина по който иска да се удовлетвори рекламацията. Не е налице несъответствия с договора за продажба, към датата на продажбата не е имало течове, не е ясно как констатираните недостатъци се отразяват и застрашават живота и здравето на купувача, предвид обстоятелството, че течовете са били отстранени. Продавачът е предложил при необходимост да отремонтира автомобила за своя сметка, което не е било прието. При прегледа на автомобила в оторизиран сервиз са констатирани дефекти, които не са били наличични към датата на продажбата му. Оторизираният сервиз посочил стойност на автомобила значително по - ниска от претендираната от купувача. Не е посочено как търговската практика може да промени икономическото поведение на потребителя.
Процесуалният представител на ответната страна счита жалбата за неоснователна. Претендира разноски.
Прокурорът дава заключение за неоснователност на касационната жалба.
Касационната жалба е процесуално допустима, подадена в предвидения от закона срок. Разгледана по същество е неоснователна.
За да отхвърли подадената жалба съдът е установил, че по силата на договор за покупко-продажба, сключен на 19.10.2016 г., жалбоподателят е продал на Й.Ц лек автомобил малка „Фолксваген“ модел „Пасат“. Преди това автомобилът бил прегледан в избран от тях сервиз, където били констатирани неизправности в нивомера на горивото, както и с климатичната инсталация. Около две-три седмици по-късно, вследствие обилни валежи от дъжд, собственикът на автомобила установил, че се наводнява от лявата страна – от към водача. Веднага се обърнал към продавача, който заявил, че не носи гаранционна отговорност за автомобила и го насочил към автосервиз. След оглед на автомобила в оторизиран сервиз е установено, че е удрян, но в системата на сервиза не е регистрирано да е отремонтиран при тях, било констатирано, че изминатите километри на автомобила надвишават тези, които продавачът е обявил. Вследствие намесата на КЗП търговецът отправил предложение за развалянето на договора и връщане на заплатената сума като за целта автомобилът следва да бъде върнат в състоянието, в което е предоставен от търговеца като е определил 5 дневен срок. На 20.01.2017г. между страните по договора е проведена среща, на която продавачът приел, че даденият срок е изтекъл, поради което отказал да изпълни поетото задължение за връщане на цената. Съдът приел, че т.4 от договора не е необвързваща, тъй като съгласно разпоредбата на чл.3, ал.2 от ЗЗП, отказът от права, предоставени на потребителите по този закон, е недействителен. Това негово право е гарантирано и с разпоредбата на чл.122 от ЗЗП, съгласно която потребителят има право на рекламация за всяко несъответствие на стоката с договореното, включително за стоки втора употреба, когато след доставката, при първоначалния преглед или при съхранението, монтажа, изпитванията или експлоатацията са открити несъответствия с договора за продажба. Изложил мотиви, че е налице заблуждаваща търговска практика и че поведението на търговеца е могло да повлияе на икономическото поведение на потребителя. Решението е правилно.
От данните по преписката е установено, че продаденият автомобил е бил със скрити недостатъци и че продавачът е направил рекламация, противно на твъденията в касационната жалба, както и че рекламацията не е била уредена по някой от предвидените в закона начини.
В административния акт е посочено, че при предявяване на рекламация пред търговеца, потребителят очаква, че той ще прояви необходимата грижа, като стоката предмет на рекламацията бъде приведена в съответствие с договора за продажба, по някой от регламентираните в ЗЗП начини, както и че, с отказа си да удовлетвори по някой от предвидените в закона начини предявената рекламация, „С-в П. Т" ЕООД ограничава правата на потребителя.
Съгласно чл. 113 ЗЗП привеждането на стоката в съответствие трябва да се извърши в рамките на един месец и след изтичане на този срок потребителят има право да развали договора и даму бъде възстановена заплатената сума или да иска намаляване на цената на потребителската стока, като привеждането на потребителската стока в съотвествие с договора за продажба е безплатно за потребителя, който не дължи разходи за материли и труд свързани с ремонта. Потребителят не може да претендира за възстановяване на заплатената сума или за намаляване цената на стоката, когато търговецът се съгласи, вкл да се поправи стокта в рамките на един месец от предявяване на реклачацията. Потребителят не може да претендира за разваляне на договора, акот несъответствието на потребителската стока с договора е незначително - чл.114 ЗЗП.
В случая не се установява ремонтът на автомобила да е извършен за сметка на търговеца, защото в касационната жалба се твърди, че търговецът е предложил да плати ремонта. Както са посочили КЗП и съдът съгласно чл. 122 от ЗЗП потребителят има право на рекламация за всяко несъответствие на стоката с договореното, включително за стоки втора употреба, когато след доставката, при първоначалния преглед или при съхранението, монтажа, изпитванията или експлоатацията са открити несъответствия с договора за продажба, а в чл. 105, ал. 2 от ЗЗП е регламентиран срока за отговорността на търговеца. Продавачът отговаря за всяка липса на съответствие на потребителската стока с договора за продажба, която съществува при доставянето на стоката и се прояви до две години след доставянето й, дори и да не е знаел, за несъответствието. Правилно е прието в административния акт, че проявеното бездействие от търговеца и мълчаливия отказ (чрез бездействие) рекламацията да бъде удовлетворена или да последва мотивиран и обоснован отказ за нейното удовлетворяване, и то по законоустановения ред и в регламентирания едномесечен срок противоречи на изискването за добросъвестност и професионална компетентност.
В заповедта е записано, че с цялостното си поведението „С-в П. Т" ЕООД ограничава правата на потребителя (чл. 4 от Договор за покупко-продажба на МПС от 19.10.2016 г.), уврежда неговите икономически интереси и осъществява общия състав на нелоялна търговска практика по смисъла на чл. 68г, ал. 1 от ЗЗП. Посочено е, че търговецът не само, че не е предприел действия по удовлетворяване на рекламацията, но е ангажирал потребителя да извърши оценяване на автомобила, което го е принудило да заплати стойността на услугата в размер на 167 лева. В този смисъл неоснователни са доводите в касационата жалба, че към датата на издаване на заповедта бил променен чл.4 от типовия договор, като от съдържанието отпаднал текста, според който продавачът не носи отговорност за недостатъци, след като незаконосъобразният текст е съществувал към момента на проверката и издадената заповед има и превантивен характер.
Неоснователни са и доводите, че съдът не се е произнесъл по възраженията за нищожност на административния акт. Налице са мотиви в съдебния акт в тази насока. Твърденията за липса на мотиви във връзка с техническа грешка на съдебния състав при излагането на нарушението (л. 162, стр. II по дело № 12497/2017 г. на АССГ), не могат да бъдат споделени. Техническата грешки при изписването, с оглед на обстоятелството, че навсякъде в мотивите на съдебното решение е обсъждано и ясно указано какво представлява нарушението, респективно нелоялната и заблуждаваща търговска практика, не може да обоснове извод за съществен порок на съдебния акт.
Неоснователно е оплакването за нарушение на закона. Съдът правилно е приел, че е осъществен състав на чл. 68г, ал. 1от ЗЗП. Фактите по делото обосновават приетото от административния орган, обективирано в процесната заповед, че е налице търговска практика, свързана с предлагането на стоки и услуги и тази търговска практика да противоречи на изискването за добросъвестност и професионална компетентност, която може промени съществено икономическото поведение на средния потребител, в случая на купувача на процесното МПС. Ако е знаел, че рекламация за скрити дефекти на автомобила няма да бъде уважена, потребителят е можел и да не закупи автомобила. Както съдът е установил, направената в срок рекламация от купувача не е уважена от продавача и в този смисъл са осъществени фактическите състави на чл. 68г, ал.1 и от ЗЗП.
Като е приел, че дружеството-касатор „С-В Павлови трейд“ ЕООД е приложило нелоялна търговска практика, при което са били налице материалноправните предпоставки за издаване на заповедта за прилагане на принудителна административна мярка, първоинстанционният съд е формирал обоснован извод за законосъобразност на оспорената заповед. Не могат да бъдат споделени доводите на касатора, че в оспорената заповед липсва предписание за конкретно поведение от търговеца. Нарушение е достатъчно добре описано в мотивите на акта, поради което може да се приеме, че в разпоредителната си част заповедта съдържа ясна забрана, насочена към преустановяване на по-нататъшна нелоялна и недобросъвестна търговска практика. Не са налице касационни основания за отмяна на обжалванато съдебно решение, което следва да се остави в сила, а на ответата страна да се присъди претендираното юрисконсултско възнаграждение.
Като има предвид изложените мотиви, Върховният административен съд, Седмо отделение РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 3115 от 10.05.2018 г. по адм. д. № 12497/2017 г. на Административен съд София - град.
Осъжда „С-в Павлови трейд“ ЕООД да заплати на Комисията за защита на потребителите разноски по делото в размер на 300 лв. юрисконсултско възнаграждение. Решението не подлежи на обжалване.