О П Р Е Д Е Л Е Н И Е№ 2076София, 04.07. 2025 година

Върховен касационен съд на Р. Б. Търговска колегия, в закрито заседание на четиринадесети май две хиляди двадесет и пета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА

ЧЛЕНОВЕ:ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА

ИВО ДИМИТРОВ

изслуша докладваното от съдия К. Е. т. д. № 286/2025 г.

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Застрахователна компания „Л. И. АД, [населено място] срещу решение № 332 от 02.10.2024 г. по т. д. № 299/2024 г. на Пловдивски апелативен съд, с което, след частична отмяна и частично потвърждаване на решение № 11 от 22.02.2024 г. по т. д. № 29/2023 г. на Кърджалийски окръжен съд, предявените от С. Х. И. и Р. М. И. искове по чл. 432, ал. 1 КЗ срещу касатора за заплащане на обезщетения за неимуществени вреди, претърпени вследствие смъртта на сина им Берксан Р. И. при ПТП от 26.04.2023 г., са уважени за по 250 000 лв. за всеки от ищците, като върху тези суми е присъдена и законна лихва, считано от 29.05.2023 г. до окончателното им изплащане.

Касаторът поддържа, че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния и процесуалния закон, както и поради необоснованост, като моли за отхвърляне на предявените срещу него искове за разликата над присъдените с влязла в сила част на първоинстанционното решение суми – от по 150 000 лв. за всеки ищец. Изразява несъгласие с размерите на присъдените обезщетения за неимуществени вреди с твърдението, че са прекомерно завишени. Счита, че при определяне на дължимото обезщетение не са съобразени указанията по приложението на чл. 52 ЗЗД, дадени в ППВС № 4/68 г., тъй като съдът не е отчел действителния размер на моралните вреди, техния интензитет и продължителността на болките и страданията на ищците. Счита, че по делото не са установени и конкретни обстоятелства, сочещи на изключително близки отношения и привързаност между тях и починалия, които да обосновават присъждането на значителни по размер обезщетения. Навежда доводи за немотивираност на решението поради това, че с препращането към мотивите на първоинстанционния съд фактите, които са от значение при определяне размера на обезщетението, са посочени бланкетно.

Като обосноваващи допускане на касационното обжалване, с твърдението, че са разрешени в противоречие с ППВС № 4/68 на ВС и решение № 158 от 28.12.2011 г. на ВКС, I т. о. (чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК), както и че решаването им е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото (чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК), в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК са поставени въпросите: „1. Следва ли съдът при приложението на чл. 52 от ЗЗД и определяне на справедливо обезщетение за причинени на пострадалото лице неимуществени вреди от непозволено увреждане, да се съобрази с указанията, съдържащи се в ППВС № 4/1968 г. на ВС и да обсъди и анализира редица конкретни за всеки случай обективно съществуващи обстоятелства и въз основа на оценката им, да определи конкретния размер на обезщетението по справедливост; 2. Следва ли въззивната инстанция да се произнесе по спорния предмет на делото, след като прецени всички относими доказателства и обсъди въведените от страните доводи и възражения; 3. Следва ли съдебното решение да съдържа обсъждане на всички доводи и възражения на страните, както и изрични и ясни мотиви в отхвърлянето на такива доводи и възражения като неоснователни; 4. Следва ли съдът да посочи в мотивите на съдебния акт механизма, по който е достигнал до извод, че определеният размер на застрахователното обезщетение е съответен да компенсира пострадалите за претърпените от тях неимуществени вреди.“

Ответниците по касация – С. Х. И. и Р. М. И., двамата от [населено място], обл. Кърджали – молят за недопускане на касационното обжалване, респ. за оставяне на касационната жалба без уважение, по съображения в писмен отговор от 27.01.2025 г. Претендират разноски.

Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и становищата на страните, намира следното:

Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в преклузивния срок по чл. 283 ГПК, от надлежни страни в процеса и срещу акт, подлежащ на касационно обжалване.

С обжалваното решение въззивният съд, след самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства, е приел за безспорно установено наличието на всички елементи от фактическия състав на чл. 432, ал. 1 КЗ за ангажиране отговорността на застрахователното дружество за обезщетяване на ищците за претърпените от тях неимуществени вреди от смъртта на сина им Берксан Р. И., настъпила вследствие на пътно-транспортно произшествие от 26.04.2023 г. Приел е, че отговорността на ответника ЗК „Л. И. АД следва да бъде ангажирана, тъй като произшествието е реализирано по вина на застрахования при него по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ водач на лек автомобил „Мерцедес C 180“ с рег. № К 5626 АХ. За доказани е счел както виновното и противоправно поведение на водача на лекия автомобил, така и причинно-следствената връзка с вредата. Като спорен по делото е счел само въпросът за дължимото обезщетение.

Въззивният съд е преценил, че определеното от първата инстанция обезщетение в размер по 210 000 лв. на всеки от ищците е занижено и не съответства на критерия за справедливост по чл. 52 ЗЗД. Посочил е, че основни критерии при определяне на болките и страданията, претърпени от ищците, са отношенията със сина им, мъчителното понасяне на невъзможността да бъде преживяна загубата му, но също така и общественият критерий за справедливост и съдебната практика. Кредитирал е събраните по делото свидетелски показания, според които между ищците и починалия им син съществували близки и топли отношения, обуславящи силната им връзка, живеели в едно домакинство, работили заедно (починалият помагал в работата на баща си и участвал в ремонтирането на къща, която родителите му купили за него), и че в резултат на внезапната му и преждевременна смърт животът им коренно се променил – ищците се затворили в себе си, спрели да контактуват със съседи и приятели, отказвали да пътуват по пътя, по който е настъпило произшествието, емоционалните им травми се задълбочават, вместо да отшумяват. Решаващият състав е съобразил и заключението на съдебно-психиатричната психологична експертиза, установяваща симптоми на остра стресова реакция с последващо посттравматично разстройство, налагащо медикаментозно лечение с антидепресанти, състояние на шок, невъзможност за преодоляване на травматичното събитие. Решаващият състав е взел предвид също обществено-икономическите условия към периода на деликта (2023 г.), както и размера на застрахователните лимити. С оглед на това е преценил, че справедливо по смисъла на чл. 52 ЗЗД обезщетение за претърпените от ищците неимуществени вреди представлява сумата от по 250 000 лв. за всеки ищец.

Настоящият състав намира, че касационното обжалване не следва да бъде допуснато.

Поставените в изложението четири въпроса нямат характер на обуславящи за изхода на конкретното дело по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, разяснен в т. 1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК.

Съгласно задължителните указания в т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. В тълкувателния акт изрично е посочено, че основанията за допускане на касационно обжалване са различни от основанията за самото касационно обжалване, като проверката на същите е възможна само при вече допуснато касационно обжалване.

Първият въпрос, свързан с приетия от съда за справедлив размер на дължимото обезщетение за неимуществени вреди, e относим към правилността на обжалваното решение. Освен това, не може да се счете, че по отношение на него е осъществено и поддържаното основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Напротив, видно от мотивите на обжалвания акт, при преценката за обема на вредите решаващият състав изцяло се е съобразил със задължителната съдебна практика в ППВС № 4/68 г., като е взел предвид и подробно е обсъдил всички специфични за случая обстоятелства. При определяне размера на дължимото обезщетение са отчетени също лимитите на застрахователно покритие и икономическите условия в страната към датата на пътно-транспортното произшествие. Несъгласието на касатора с тази преценка, обективирано в посочения въпрос, представлява по своето естество оплакване за необоснованост на обжалвания акт, т. е. основание за касация, но не и за допускането .

Изцяло относими към правилността на въззивното решение са и останалите три въпроса, представляващи по своята същност оплакване за допуснато процесуално нарушение във връзка с преценката на доказателствата по делото, както и с обсъждане на доводите и възраженията на страните. Въпросите не кореспондират и с мотивите на решението, видно от които, съдебният състав е извършил задълбочен анализ на всички събрани по делото доказателства, счетени от него като относими за спора; произнесъл се е по всички доводи и възражения на страните и подробно е аргументирал своите фактически и правни изводи.

Що се отнася до основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК – предвид бланкетното му заявяване, без излагане на конкретни аргументи за наличието му, същото не подлежат на обсъждане.

С оглед изложеното, касационното обжалване не следва да бъде допуснато.

Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл. 288 ГПК

О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 332 от 02.10.2024 г. по т. д. № 299/2024 г. на Пловдивски апелативен съд, в частта, с която, в резултат на частична отмяна и частично потвърждаване на решение № 11 от 22.02.2024 г. по т. д. № 29/2023 г. на Кърджалийски окръжен съд, предявените от С. Х. И. и Р. М. И. срещу Застрахователна компания „Л. И. АД, [населено място] искове по чл. 432, ал. 1 КЗ за заплащане на обезщетения за неимуществени вреди, претърпени вследствие смъртта на сина им Берксан Р. И. при ПТП от 26.04.2023 г., са уважени за разликата над 150 000 лв. до 250 000 лв. за всеки от ищците.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: