ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 112

гр. София, 11.03.2020 г.

В. К. С, Първо търговско отделение, в закрито заседание в състав:

Председател: Е. Ч

Членове: Р. Б

В. Х

разгледа докладваното от съдията Христакиев ч. т. д. № 407 по описа за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК.

Образувано е по частни жалби на ищеца „К. А“ ЕООД (чрез синдика и чрез упълномощения от управителя на дружеството адвокат) срещу определение на Пловдивски апелативен съд, потвърждаващо първоинстанционното определение на Пловдивски окръжен съд, с което делото е изпратено по подсъдност на Софийски градски съд, с изложени оплаквания за неправилност и искане за отмяната му със съответните последици.

Ответникът „Л. И“ ООД оспорва жалбите.

За да постанови обжалваното определение, въззивният съд е приел, че предявеният от жалбоодателя (спрямо когото е открито производство по несъстоятелност) иск е по чл. 19, ал. 3 ЗЗД за обявяване за окончателен на сключен между ищеца като лизингополучател и ответника като лизингодател на договор за лизинг на недвижим имот в [населено място] и на движими вещи относно съдържащата се в него уговорка за прехвърляне на собствеността върху лизинговото имущество. Приел е, че доколкото не е в кръга на тези по чл. 649, ал. 1 ТЗ, искът не се подчинява на специалната подсъдност по чл. 649, ал. 5 ТЗ.

В частните жалби се поддържат оплаквания за неправилност на обжалваното определение с доводите, че евентуалното уважаване на иска би довело до попълване на масата на несъстоятелността, поради което същият се явява обусловен от чл. 646 ТЗ по смисъла на чл. 621а, ал. 2, т. 2 ТЗ.

Допускането на касационно обжалване се обосновава с произнасяне на въззивния съд по въпроса предявеният във връзка с производство по несъстоятелност иск по чл. 19, ал. 3 ЗЗД по отношение...