Министърът на правосъдието на основание чл. 17 от Закона за устройство на съдилищата и чл. 212 ГПК е сезирал Върховния съд, ОСГК, за издаване на тълкувателно решение по следните два спорни въпроса, които на практика се разрешават противоречиво:
1. Може ли пред втората инстанция да се представят като доказателство писмени декларации на трети, неучастващи в процеса лица, подписът на които е заверен нотариално.
2. Следва ли нотариусът или народният съдия, изпълняващ нотариалната служба, да заверява подписите върху тия декларации с оглед разпоредбата на чл. 470 ГПК във връзка с правилата за доказателства по глава XIII ГПК.
Върховният съд, ОСГК, за да се произнесе по поставените въпроси, изхожда от следните съображения:
Съгласно чл. 205 ГПК пред втората инстанция се допускат само писмени доказателства и самопризнания. Те се преценяват само за да се провери правилността на решението. Текстът не указва какви писмени доказателства са допустими пред втората инстанция. От това следва, че такива се допускат неограничено и всякакъв вид.
Второинстанционният съд следва да прецени представените писмени доказателства само с оглед на своята контролна дейност, т. е. само за да провери дали решението на първата инстанция е правилно. Ако новите доказателства хвърлят нова светлина върху установените по делото фактически обстоятелства, от които може да се направят други изводи относно създадените за ищеца или ответника права, второинстанционният съд трябва да върне делото за ново разглеждане, за да се направи преценка на тия доказателства след изслушване на страните, които могат да оспорят представените доказателства, да представи нови такива и др.
Тъй като писмените доказателства, представени пред второинстанционния съд, се преценяват от същия само за да се проконтролира правилността на решението, а не да се издаде ново такова, въз основа на тях пред второинстанционния съд могат да се представят и писмени декларации на трети лица. Наистина тия писмени декларации по своята същност представляват извънсъдебни свидетелски показания,...