Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 83, ал. 6 от ЗОБВВПИ (ЗАКОН ЗЗД ОРЪЖИЯТА, БОЕПРИПАСИТЕ, ВЗРИВНИТЕ ВЕЩЕСТВА И ПИРОТЕХНИЧЕСКИТЕ ИЗДЕЛИЯ) (ЗОБВВПИ, Обн., ДВ, бр. 73 от 17.09.2010 г., в сила от 17.09.2010 г.).
Образувано е по касационна жалба на В.М от [населено място], подадена чрез процесуалния му представител – адв.. С, срещу решение № 57/20.02.2019г. по административно дело № 294/2018 г. по описа на Административен съд В. Т, с което е отхвърлена жалбата му против отказ с рег. №1739р-5754/31.03.2018г. на началник Районно управление на МВР – В. Т за издаване на разрешение за съхранение, носене и употреба на късоцевно огнестрелно оръжие и боеприпаси за него.
В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на съдебния акт, като постановен при наличие на визираните в чл. 209, т. 3 АПК касационни основания. Претендира се отмяна на решението.
Ответникът - началник Районно управление на МВР – В. Т – не взема становище по касационната жалба.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава обосновано заключение за неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд, седмо отделение, намира жалбата за допустима, като подадена в срок от надлежна страна – участник в първоинстанционното производство. Разгледана по същество е неоснователна.
С оспореното решение състав на Административен съд – В. Т е отхвърлил жалбата на В.М от [населено място] срещу отказ с рег. №1739р-5754/31.03.2018г. на началник Районно управление на МВР – В. Т за издаване на разрешение за съхранение, носене и употреба на късоцевно огнестрелно оръжие и боеприпаси за него, постановен на осн. чл.58,ал.1,т.10 ЗОБВВПИ. За да постанови този резултат съдът е приел, че от доказателствата по делото се установява съществуването на възприетото в оспорената заповед материалноправно основание на отказа да бъде удовлетворено искането на жалбоподателя. В мотивите на съдебния акт е посочено, че заявителят не е изтъкнал основателна причина, нито е представил доказателства, че огнестрелното оръжие му е необходимо за самоотбрана. Развил е и съображения, че при произнасянето си органът не е допуснал нарушения на административнопроизводствените правила. Приел е, че представените доказателства не обосновават извод за съществуваща опасност за здравето, живота или имуществото на жалбоподателя или негови близки. Решението е валидно, допустимо и правилно.
Касаторът е подал заявление от 12.01.2018г. с искане за подновяване на разрешението за съхранение, носене и употреба на късоцевно огнестрелно оръжие до началника на РУ на МВР - В. Т като е посочил, че оръжието му е необходимо за самозащита, тъй като има посегателство срещу живота му. След отмяна на обжалвания от него отказ от горестоящият административен орган - директорът на ОД на МВР В. Т, преписката е върната на адм. орган да изясни всички факти и обстоятелства от значание по случая. В изпълнение на това решение Началникът на РУ В. Т е направил справка и е установил, че Мочуров е подал една единствена жалба в полицията и по нея има образувано ДП ЗМ-40/2003г. за извършено срещу него престъпление по чл.144, ал.3 НК.Уено е, че няма други подадени жалби от страна на Мочуров за извършени срещу него или членове на семейството му престъпления.
След изясняване на всички факти и обстоятелства от значение по случая началникът на РУ - МВР – В. Т е издал обжалвания в първоинстанционното производство административен акт, с който е отказал подновяването на разрешение за съхранение и носене на огнестрелно оръжие, поради липса на основателна причина.
Съгласно разпоредбата на чл. 58, ал. 3, т. 10 ЗОБВВПИ разрешения за придобиване и/или съхранение на взривни вещества и пиротехнически изделия, разрешения за придобиване, съхранение и/или носене и употреба на огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях не се издават на лице, което няма основателна причина - самоотбрана, ловни цели, спортни цели, културни цели, колекциониране.
При така установените законови предпоставки, преценката за наличие или липса на обстоятелства, установяващи необходимостта от боравене с огнестрелно оръжие е въпрос за законосъобразността на акта и правилно и изследван от първоинстанционния съд, като е прието, че лицето не е обосновало и от данните по делото не се установява необходимост от носене на огнестрелно оръжие. При липсата на данни за конкретна или потенциална опасност за живота, здравето, сигурността и имуществото на касационния жалбоподател, не е обоснована необходимост от извършване на дейността с цел самоотбрана. В тежест на иницииралото производството лице е да докаже нуждата от извършване на съответната дейност по ЗОБВВПИ, а при данните по преписката и въз основа на приобщените писмени доказателстава изводът, че не са налице материалноправните предпоставки за постановяване на позитивен (облагоприятстващ) административен акт по искането на Мочуров е законосъобразен. След като в рамките на проведеното административно производство касаторът не е посочил и доказал основателна причина, обосноваваща необходимост от носене на оръжие за самоотбрана, съдът е приложил правилно специалния ЗОБВВПИ.
Със закона не се въвеждат различни условия, на които следва да отговаря лицето в случаите, когато вече му е било издавано такова разрешение за предходен период. Процедурата и изискванията за първоначалното издаване на разрешения за дейностите, предвидени в закона, се прилагат за всяко следващо отправено искане, вкл. за подновяването по реда на чл. 87, ал. 1. Противното би означавало, че разрешението не би следвало да е скрепено със срок. Притежаването и възможността за употреба на огнестрелно оръжие е дейност, която представлява източник на определена обективна опасност за обществото. Поради това законодателят е поставил възможността за упражняването й в зависимост от определени предпоставки, наличието на които следва да бъде установявано периодично - на пет години, съгласно чл. 84, ал. 2 ЗОБВВПИ. Не съществува законово задължение за органа при веднъж издадено разрешение задължително да продължава срока му на действие.
Осъществяването на правнорегламентирана дейност по ЗОБВВПИ, с оглед високият риск от обществена опасност не може да бъде самоцелно, а мотивирано от сериозни и уважителни причини, каквато не е доказана в случая.
Като е стигнал до извод, че обжалваният административен акт е законосъобразен и като е отхвърлил жалбата като неоснователна АС – В. Т е постановил правилен съдебен акт, който следва бъде потвърден.
При липсата на нарушения на правораздавателната дейност от страна на Административен съд В. Т, касационната жалба е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо, вр. с чл. 223 АПК, Върховният административен съд, седмо отделение, РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 57/20.02.2019г. по административно дело № 294/2018 г. по описа на Административен съд В. Т. Решението е окончателно.