Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационнна жалба, подадена от Д.К от [населено място], чрез пълномощника му адв. П.Х, против решение № 80 от 20.09.2018 г., постановено по адм. дело № 128/2018 г. на Административен съд - Разград, с което е отхвърлена жалбата му против изричен отказ № 812104-136 от 11.06.2018 г. на директора на Дирекция "Правно-нормативна дейност" в Министерството на вътрешните работи (ДПНД - МВР) за достъп до обществена информация, поискана със негово заявление № 812104-130 от 06.06.2018 г.
В касационната жалба са развити доводи за неправилност на постановеното съдебно решение, поради необоснованост на изводите на съда и неправилно приложение на материалния закон отм. енително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Оспорва се приетото, че търсената информация не е обществена като се сочи, че същата е относно дейността на МВР по конкретно описан инцидент и има отношение към обществения живот. Именно поради обществената си значимост инцидентът е отразен от различни медии, в това число и национални телевизии. Оспорва се и приетото от съда, че търсената информация касае лични данни, съответно че същата е изключена от приложното поле на ЗДОИ (ЗАКОН ЗЗД ДОСТЪП ДО ОБЩЕСТВЕНА ИНФОРМАЦИЯ) (ЗДОИ), съгласно чл. 2, ал. 5 от с. з. Иска се отмяна на оспореното съдебно решение, касационната инстанция да реши спора по същество, като задължи органа да предостави исканата информация по т. 1 и т. 2, със съответните подточки от заявлението за достъп до обществена инормация. Представена е молба с характер на писмена защита. Претендират се разноски за производството, в това число за адвокатско възнаграждение за осъществена безплатна правна помощ.
Ответникът - директорът на Дирекция "Правно-нормативна дейност" в Министерството на вътрешните работи, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Цановска, оспорва касационната жалба и моли да бъде отхвърлена като неоснователна. Претендира разноски за касационното производство за юрисконсултско възнаграждение в размер на 250 лева.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и счита, че постановеното съдебно решение като правилно следва да бъде оставено в сила.
Върховният административен съд, след като прецени данните по делото и становищата на страните, приема за установено следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна, против подлежащ на оспорване съдебен акт, който е неблагоприятен за нея, както и в рамките на преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна.
Производството пред Административен съд - Разград е за контрол за законосъобразност на изричен отказ за предоставяне на достъп до обществена информация, обективиран в писмо № 812104-136 от 11.06.2018 г. на директора на Дирекция "Правно-нормативна дейност" в Министерството на вътрешните работи.
Съдът е събрал относимите за спора доказателства и след като ги е обсъдил вярно и точно е установил фактите по спора, като по фактическите му установявания не се спори понастоящем. Установил е, че настоящият касационнен жалбоподател е подал заявление за достъп до обществена информация с вх.№ 812104-130 от 06.06.2018 г. до министъра на вътрешните работи, с което е поискал предоставянето на информация, относно това: 1. Колко общо на брой преписки са били образувани през 2013 г. в поделения на МВР, по реда на ЗМВР, по повод постъпили данни за телесни повреди или закани за убийство или хулигански прояви, по които преписки пострадало лице е О.Е от [населено място], във връзка с инцидент на проведена конференция на Политическа партия "Движение за права и свободи" през месец януари 2013 г.? 2. Колко от преписките по точка първа вече са приключили? 2.1.Колко от приключилите преписки по точка първа са приключили до 31.12.2013 г.? 2.2. Колко от преписките по точка първа са приключили с мнение за образуване на наказателно производство за нанесена телесна повреда на пострадалия О.Е от [населено място]? 2.3. Колко от преписките по точка първа са приключили с мнение за образуване на наказателно производство за хулиганство?
Заявлението е съдържало и искане по точка трета относно брой на приключили досъдебни производства, по посочени в заявлението категории, по която точка отказът не е обжалван пред АС - Разград.
Съдът е установил, че със заповед № 8121з-663/05.05.2017 г. министърът на вътрешните работи е оправомощил директора на дирекция "Правно-нормативна дейност" в МВР да взема решения за предоставяне или за отказ за предоставяне на обществена информация, като оспореният отказ е издаден от оправомощеното лице. В мотивите му е посочено, че исканата информация е извън приложното поле на ЗДОИ, тъй като представлява лични данни, за които е налице изрична забрана за предоставяне, както и че е налице специален ред, предвиден в НПК, който изключва предвидения в ЗДОИ ред за предоставяне на информация.
При тези данни съдът е приел, че министърът на вътрешните работи като държавен орган е задължен субект за осигуряване на достъп до обществена информация, но за да възникне задължението му да я предостави, същата трябва да бъде обществена - да е свързана с обществения живот в държавата и да дава възможност на гражданите да си съставят собствено мнение относно дейността на задължените по закон субекти. Съдът е посочил, че съгласно чл. 2, ал. 5 от ЗДОИ достъпът до лични данни е изключен от приложното поле на закона. В §1, т. 2 от ДР на ЗДОИ е дадена и легална дефиниция на понятието "лични данни" - всяка информация, отнасяща се до физическо лице, което е идентифицирано или може да бъде идентифицирано пряко или непряко чрез идентификационен номер или чрез един или повече специфични признаци, свързани с неговата физическа, физиологична, генетична, психическа, психологическа, икономическа, културна или социална идентичност, съответно поисканата със заявлението конкретна информация не е обществена по своя характер. Същата касае само и единствено лични данни относно конкретно посочено физическо лице, като ЗДОИ съдържа изрична забрана за предоставянето им, поради което правилно административният орган е отказал предоставянето й именно на това основание. В тази връзка не следва да се извършва и преценка за наличието на надделяващ обществен интерес, доколкото исканата информация не е обществена. Заявлението цели да се получат само и единствено лични данни за конкретно посоченото в заявлението лице и какви са действията на МВР, като осигуряването на такъв достъп би било грубо погазване на основните човешки права на лицето, закрепени в Конституцията на Р. Б.
По тези съображения е постановен оспорения с касационната жалба резултат.
Така постановеното решение е неправилно и следва да бъде отменено.
Правилен е изводът на съда, че оспорения административен акт е валиден - издаден от компетентен орган, изрично натоварен с упражняване на правомощието да взема решения за предоставяне или за отказ за предоставяне на обществена информация, както и от задължен субект, и в изискуемата писмена форма.
Не могат да бъдат споделени обаче доводите на съда, че исканата информация касае само и единствено предоставянето на лични данни, по смисъла на ЗЗЛД (ЗАКОН ЗЗД ЗАЩИТА НА ЛИЧНИТЕ ДАННИ) (ЗЗЛД), съответно същата е изключена от приложното поле на ЗДОИ, съгласно чл. 2, ал. 5 от закона.
Видно от съдържанието на заявлението, с което е сезиран задължения субект, е поискана информация за брой преписки, образувани по реда на ЗМВР (ЗАКОН ЗЗД МИНИСТЕРСТВОТО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ) (ЗМВР) през 2013 г., колко от тях са приключили, колко са приключили до края на 2013 г., и с какво мнение са приключени същите, с предмет конкретно описания инцидент, станал на проведената конференция на Политическа партия "Движение за права и свободи" през месец януари 2013 г. Вярно е, че в заявлението като пострадало лице е посочен О.Е, но името му е споменато във връзка с индивидуализиране на станалия инцидент, по повод на който се иска информацията за дейността на МВР. Името на лицето вече е широко обществено известно, с оглед медийната информация, по повод цитирания в заявлението случай. В заявлението не се иска предоставяне на информация, касаеща негови лични данни, а се иска информация за дейността на МВР, във връзка с приложението на ЗМВР в цитирания случай. Тази информация несъмнено касае обществения живот и дава възможност на заявителя да си състави мнение за дейността на задължения субект, във връзка с изпълнение на задълженията му по опазване на обществения ред и борбата с престъпността, т. е. налице са и двете изискуеми в кумулация предпоставки на чл. 2, ал. 1 от ЗДОИ, съдържащ легалната дефиниция на понятието обществена информация, които определят търсената информация като обществена. Информацията е свързана пряко с издаване на административни актове и друга служебна дейност от компетентността на сезирания орган/и и резултата от тях, т. е. касае пряко дейността му.
Независимо от формата си - официална по смисъла на чл. 10 от ЗДОИ, като съдържаща се в актове на компетентните органи по повод конкретния случай или служебна такава по смисъла на чл. 11 от ЗДОИ - събирана, създавана и съхранявана във връзка с официалната информация и по повод дейността на органите на МВР и на техните администрации, достъпът до информацията е свободен. В контролирания от съда административен акт липсва посочване на каквито и да са основания за отказ за предоставяне на информацията по чл. 7 или по чл. 37 от ЗДОИ, както и дали не е налице възможност за предоставяне на частичен достъп, с оглед защита на личните данни на пострадалото лице или други лица.
Дори и да се приеме, че част от искана информация засяга интересите на третото лице/лица, то задълженият субект е бил длъжен да проведе предвидената в чл. 31 от ЗДОИ процедура, с оглед защитата на тези права, като в случая органът няма данни да е искал съгласието на третото лице/лица за предоставяне на търсената информация. Дори и в случай на изразен изричен отказ за предоставяне на исканата информация от третото лице/лица посоченото не освобождава органа от задължението му да се произнесе и да извърши преценка налице ли е хипотезата на надделяващ обществен интерес по смисъла на § 1, т. 6 от ЗДОИ, във връзка с осигуряване на прозрачност и отчетност на органите на МВР.
Посочените обстоятелства не са съобразени от първоинстанционния съд, поради което правните му изводи са необосновани и са в нарушение на материалния закон. Постановеното решение като незаконосъобразно следва да бъде отменено. Спорът е изяснен от фактическа страна, поради което настоящата инстанция следва да се произнесе по същество. По изложените съображения, настоящият състав приема, че оспорения отказ за предоставянето на достъп до търсената по т. 1 и 2 и подточки от процесното заявление иноромация е материално незаконосъобразен отм. енително основание по чл. 146, т. 4 от АПК и следва да бъде отменен. Преписката следва да се върне на органа за ново произнасяне при спазване на указанията по приложението на закона, дадено в мотивите на настоящото решение, в срока по ЗДОИ.
С оглед изхода на делото е основателна претенцията на касатора за присъждане на разноски за производството. Същите възлизат на 15 лева общо за държавна такса, от които 10 лева за производството пред АС - Разград и 5 лева за касационната инстанция, като следва да се осъди МВР да ги заплати на Д.К (посочен във вносните бележки като задължено лице). Видно от представения договор на правна помощ, адв. П.Х е осъществил безплатна правна помощ на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв (ЗАКОН ЗЗД АДВОКАТУРАТА), като в негова полза следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение в размер на 500 лева, съгласно чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, във вр. с чл. 38, ал. 2 от ЗАдв (ЗАКОН ЗЗД АДВОКАТУРАТА), като се осъди МВР да го заплати.
Предвид изложеното, и на основание чл. 221, ал. 2, предл второ от АПК, настоящият съдебен състав на ВАС, пето отделение, РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 80 от 20.09.2018 г., постановено по адм. дело № 128/2018 г. на Административен съд - Разград и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ изричен отказ за предоставяне на достъп до обществена информация, обективиран в писмо № 812104-136 от 11.06.2018 г. на директора на Дирекция "Правно-нормативна дейност" в Министерството на вътрешните работи и
ИЗПРАЩА преписката на директора на Дирекция "Правно-нормативна дейност" в Министерството на вътрешните работи за ново произнасяне по заявление № 812104-130 от 06.06.2018 г., подадена от Д.К от [населено място], при спазване на указанията по приложението на закона, дадени в мотивите на настоящото решение, в четиринадесетдневен срок от постъпване на преписката.
ОСЪЖДА Министерството на вътрешните работи да заплати на Д.К сумата от 15 (петнадесет) лева, направени разноски за производството за заплатена държавна такса за двете съдебни инстанции.
ОСЪЖДА Министерството на вътрешните работи да заплати на адв. П.Х от АК - Шумен сумата от 500 (петстотин) лева адвокатски хонорар на основание чл. 38, ал. 2, във вр. с чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв (ЗАКОН ЗЗД АДВОКАТУРАТА).
Решението не подлежи на обжалване.