Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по касационна жалба на изпълнителния директор на Държавен фонд (ДФ) „Земеделие“ срещу Решение № 427/27.11.2018 г. постановено по административно дело № 513/2018 г. по описа на Административен съд (АС) Враца.
Касаторът обжалва съдебното решение като твърди, че същото е неправилно поради нарушение на приложимия материален закон и необоснованост, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Счита за неправилен извода на съда, че в оспорения акт отсъстват фактически и правни основания за неговото издаване. Оспорва изводите, че не са спазени изискванията на чл. 2, ал. 4 от ЗДСл (ЗАКОН ЗЗД ДЪРЖАВНИЯ СЛУЖИТЕЛ) (ЗДСл) и чл. 8 от Наредба за длъжностните характеристики на държавните служители (НДХДС). Моли оспорваното решение да се отмени. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар.
Ответникът по касация – М.К оспорва касационната жалба по съображения изложени в писмени бележки. Моли обжалваното решение да се остави в сила. Претендира разноски.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд, състав на пето отделение, след като съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 от АПК намира следното:
Касационната жалба е процесуално допустима. Подадена е в законоустановения срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на оспорване съдебен акт.
Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна.
С обжалваното решение съдът е отменил Заповед № 1623/02.08.2018 г. на изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“, с която на основание чл. 107, ал. 1, т. 5 и чл. 108 ЗДСл е прекратено служебното правоотношение на М.К. Решението е правилно.
Съдът е събрал относимите към спора доказателства, въз основа на които правилно е установил фактическата обстановка и е извел правилни и обосновани правни изводи.
По делото е установено, че съгласно т. 9 на Длъжностна характеристика за длъжността „главен експерт“, отдел „Противодействие на измамите“ в ДФ „Земеделие“, връчена на служителя на 25.05.2018 г., изискванията за заемане на длъжността са, както следва: Образование – висше; минимална образователна степен – бакалавър; Предпочитана специалност, по която е придобито образованието – хуманитарни науки, икономически науки, инженерни науки, администрация и управление; Професионален опит – опит на подобна позиция и стаж по специалността 2 /две/ години.
С Докладна записка на директор на Дирекция „Противодействие на измамите“ до Изпълнителен директор на ДФ „Земеделие“ е дадено предложение да бъде променена длъжностната характеристика на една щатна бройка за длъжността главен експерт в Дирекция „Противодействие на измамите“ – ДФ „Земеделие“, за която да бъде заложено като изискване завършено висше юридическо образование. Докладната е обоснована с чл. 325 от ДФЕС и възникнала необходимост в дирекцията да бъде определена щатна бройка, за която да се изисква завършено юридическо образование.
Съгласно т. 10 от Длъжностна характеристика за длъжността „главен експерт“ в отдел „Противодействие на измамите“ в ДФ „Земеделие“ „Изисквания за заемане на длъжността“, с дата 01.08.2018 г., утвърдена от Главен секретар на ДФ „Земеделие”, са посочени три изисквания за заемане на длъжността, а именно: 1. Образование – висше – магистър; 2. Професионална област – право; 3. Професионален опит – 4 години в областта на правната област и 4. Допълнителна квалификация/умения: - придобита юридическа правоспособност, добро владеене най-малко на един европейски език, писмено и говоримо и компютърни умения – MS Office, правно-информационни продукти, работа с база данни. Установено е, че тази длъжностна характеристика не е връчена на служителя.
По тези факти между страните не се спори. Спорът е правен и правилно съдът е приел, че той се изразява в това дали е налице посоченото правно основание с оглед фактическото обстоятелство, на което се основава заповедта.
Правилно съдът е приел, че въведените нови изисквания с длъжностната характеристика за длъжността не съставляват обективна невъзможност за изпълнение на служебните задължения и не се явяват обективен факт, годен да породи правните последици по т. 5 на ал. 1 от чл. 107 от ЗДСл.
В касационната жалба се сочи, че съдът неправилно е приел, че в оспорения акт отсъстват фактически и правни основания за неговото издаване. Съдът е мотивирал извода си за немотивираност на заповедта с това, че липсва посочване кое точно обстоятелство обуславя настъпване на обективния факт за невъзможност служителят да продължава да изпълнява служебните си задължения. Не е посочен актът, издателят и от кога, при какви условия е утвърдена длъжностната характеристика, кои са относимите към него обстоятелства, като е приел, че това нарушава правото на защита на служителя. Съгласно чл. 108, ал. 1 ЗДСл служебното правоотношение се прекратява от органа по назначаването с административен акт, който се издава в писмена форма и трябва да съдържа правното основание за прекратяване, дължимите обезщетения и придобития ранг на държавна служба. В случаите по чл. 107, ал. 1, т. 5 се посочват и фактическите обстоятелства, обуславящи обективната невъзможност за изпълнение на служебните задължения. В случая в оспорената заповед като причина за прекратяване на служебното правоотношение е посочено, че съгласно утвърдената длъжностна характеристика за длъжността „главен експерт“ в Дирекция „Противодействие на измамите“ на ДФ „Земеделие“ е въведено изискване за образователна степен магистър по право, професионална област – право. В резултат на това възниква обективна невъзможност на г-н М.К да изпълнява служебните си задължения на „главен експерт“ в Дирекция „Противодействие на измамите“ на ДФ „Земеделие“, тъй като престава да отговаря на изискванията за заемане на длъжността, регламентирани в длъжностната характеристика за длъжността „главен експерт“ в Дирекция „Противодействие на измамите“ на ДФ „Земеделие“. Действително липсва посочване кога и от кого е утвърдена длъжностната характеристика, което води до затруднение да се определи коя точно утвърдена длъжностна характеристика се има предвид. Доколкото обаче са изложени фактически обстоятелства, обуславящи обективната невъзможност за изпълнение на служебните задължения, не може да се приеме, че заповедта е немотивирана. Дали фактическите обстоятелства са налице и дали те попадат в обхвата на посоченото правно основание е въпрос на материалната законосъобразност на заповедта.
Чл. 107, ал. 1, т. 5 ЗДСл предоставя право на органа по назначаваното да прекрати без предизвестие служебното правоотношение, когато е налице обективна невъзможност държавният служител да изпълнява задълженията си извън случаите на чл. 103, ал. 1, т. 3 от закона, визиращ хипотези на трайна неработоспособност. Обективната невъзможност е състояние, възникнало по причини, които са извън волята на страните по правоотношението. Посочените от органа по назначаването фактически основания за издаване на заповедта не обосновават извод за наличие на обективна невъзможност служителят да изпълнява задълженията си. В хипотезата на чл. 107, ал. 1, т. 5 ЗДСл промяната в длъжностната характеристика с въвеждане на нови изискване за заемане на длъжността, не представлява обективна невъзможност държавният служител да изпълнява служебните си задължения, защото зависи от субективната преценка на органа по назначаването, както правилно е приел и решаващият съд. Върховният административен съд многократно е постановявал в практиката си, че обективна невъзможност в хипотезата на чл. 107, ал. 1, т. 5 ЗДСл е налице когато в резултат на възникнала нова фактическа обстановка, по причини, които са извън волята на страните по служебното правоотношение, служителят е поставен в невъзможност да изпълнява служебните си задължения. В случая такива обстоятелства не са установени. Изложените доводи в касационната жалба не налагат обратен извод.
Действително, както се твърди в касационната жалба, право на органа е да определя необходимото образование за заемане на длъжността, преценката е по целесъобразност и не подлежи на съдебен контрол. Промяната обаче на изискването за професионалната област за заемането на длъжността направено с длъжностната характеристика, без да е налице нормативна промяна в изискванията за заемане на длъжността, както е в процесния случай, не е основание за прекратяване на служебното правоотношение на основание чл. 107, ал. 1, т. 5 ЗДСл. по изложените по - горе съображения.
Съгласно чл. 8, ал. 1 от Наредба за длъжностните характеристики на държавните служители изменение на длъжностната характеристика може да се извърши само при наличие на лимитативно посочените предпоставки: 1. настъпили промени в характера и организацията на работата; 2. изменение във функциите на звеното, регламентирани с устройствения правилник на администрацията; 3. въвеждане на нови стандарти, модели и/или технологии за осъществяване на определена административни дейности или работни процеси; 4. предписания от контролни органи. В едномесечен срок от настъпилите промени по ал. 1 се разработва и утвърждава проект на изменената длъжностна характеристика - чл. 8, ал. 2. Екземпляр от утвърдената длъжностна характеристика се връчва на служителя, заемащ длъжността, и се подписва от него - чл. 8, ал. 3. В случая от доказателствата по делото се установява, че не е налице нито едно от трите условия, с чието настъпване е обвързана обективната необходимост от промяна в длъжностната характеристика. Изменението в изискванията за заемане на длъжността се изразяват в промяна на професионалната област, която трябва да притежава служителят, заемащ процесната длъжност, без същото да е основано на промяна в условията за изпълнението на функциите и задачите, която произтича от някое от условията по чл. 8, ал. 1, т. 1 – 3 НДХДС. Необходимостта от допълнителен служител с юридическо образование, с което в касационната жалба се обосновава промяната в длъжностната характеристика относно професионалната област, в която трябва да е образованието на служителя, не попада в хипотезата на чл. 107, ал. 1, т. 5 ЗДСл.
Съдът е обсъдил всички събрани в хода на делото относими доказателства и въз основа на тяхната съвкупна преценка е стигнал до извод, че издадената заповед е незаконосъобразна. Решението му не е необосновано. Видно от мотивите на обжалвания съдебен акт съдът не е допуснал грешки при формиране на вътрешното си убеждение в насоките, които не са установени от закона. Изложените от касатора доводи за необоснованост на решението са неоснователни.
При липса на пороците сочени като касационни основания за отмяна, постановеното от първоинстанционния съд решение, като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила.
С оглед изхода на спора претенцията на ответника по касация за присъждане на разноски се явява основателна и ще следва да се уважи в доказан по делото размер – 480 лв. договорено и заплатено възнаграждение за един адвокат. Предвид разпоредбата на чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и предмета на договора – представителство по дело 1390/2019 г., възражението за прекомерност направено от касатора не следва да се уважава. Липсват основания за намаляване размера на адвокатското възнаграждение.
Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, пето отделение РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 427/27.11.2018 г. постановено по административно дело № 513/2018 г. по описа на Административен съд Враца.
ОСЪЖДА Държавен фонд „Земеделие“ да заплати на М.К, ЕГН [ЕГН], с адрес [населено място], [адрес] сумата от 480 (четиристотин и осемдесет) лева разноски по делото.
Решението е окончателно.