О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 3509гр. София, 03.07.2025 г.
Върховният касационен съд на Р. Б. гражданска колегия, I-во отделение, в закрито заседание от двадесет и първи май две хиляди двадесет и пета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
МИЛЕНА ДАСКАЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Даскалова гр. дело № 3624/2024 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК .
С решение № 245 от 03.07.2024г. по описа на Окръжен съд – София е потвърдено решение № 68 от 29.04.2022 г. по гр. д. № 1111 / 2018 г. на Елинпелинския районен съд в частта, с която по предявения иск с правно основание чл.108 ЗС, е признато за установено по отношение на „Стройимпекс“ АД, че РПК „Развитие“ е собственик на основание договор за продажба, универсално правоприемство и срочно право на строеж на терен с площ 1205 кв. м., представляващ част от УПИ * - за мандра, в кв. * по плана на [населено място], общ. Е. П., целият с площ 1300 кв. м., заедно с построените в парцела масивна производствена сграда, състояща се от три функционално свързани блока съгласно одобрени архитектурни - блок „А“, блок „Б“ и блок „В“, сграда котелно и омекотителна станция и външен навес, и е осъдено „Стройимпекс“ АД да предаде на РПК „Развитие“ владението върху описаните недвижими имоти.
Със същото решение е обезсилено решение № 68 от 29.04.2022 г. по гр. д. № 1111 / 2018 г. на Елинпелинския районен съд в частта му, с която са отхвърлени предявените от „Стройимпекс“ АД насрещни установителни искове с правно основание чл. 124 ГПК за признаване за установено по отношение на РПК „Развитие“, че Стройимпекс“ АД е собственик на основание изтекла придобивна давност на целия УПИ * - за мандра, в кв. * по плана на [населено място], с площ 1300 кв. м, ведно с всички построени в имота сгради, както и за признаване по отношение на кооперацията, че дружество е собственик на основание изтекла придобивна давност на масивна производствена сграда, състояща се от три функционално свързани блока - сграда блок „А“, блок „Б“ и блок „В“, сграда котелно и омекотителна станция и външен навес и е прекратено производството в тази му част.
С въззивното решение е отменено решение № 119 от 12.07.2022 г., по гр. д. № 1111 / 2018 г. на Елинпелинския районен съд в частта, с която е отхвърлена молбата по чл. 250 ГПК на „Стройимпекс“ АД за допълване на първоначалното решение от 29.04.2022 г. с произнасяне по евентуално предявен насрещен иск за придобиване право на строеж върху поземлен имот, съставляващ УПИ * - за мандра, в кв. * по плана на [населено място, на основание изтекла в полза на дружество 10-годишна придобивна давност и делото е върнато на първоинстанционния съд за разглеждане на иска.
В установения от закона срок против въззивното решение са постъпили касационни жалби вх. № 7058/17.07.2024г. и вх. № 7426/30.07.2024г. от „Стройимпекс“ АД, чрез адв - Я. В. и адв. В. В..Касационната жалба съдържа оплаквания за неправилност на въззивното решение, поради постановяването му в нарушение на материалния закон, поради необоснованост и поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Сочат се основанията по чл. 280, ал. 1, т.1 и т.3 от ГПК за допускането му до касационно обжалване.
В изложението по чл. 284, ал. 3 ГПК са формулирани следните правни въпроси:
1. Допустимо ли е на кооперации, които не са прекъсвали дейността си по смисъла на чл. 49 от ЗК от 1999 год., с установителен иск, че са били собственици на кооперативно имущество преди изземването му от държавата, да бъде възстановено правото на собственост на кооперацията? Поддържа се, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с т. 5 от ТР № 6 от 10.05.2006 год. на ВКС по т. гр. дело № 6/2005 год. на ОСГК.
2. Допустим ли е ревандикационният иск от кооперация за иззето от държавата кооперативно имущество, когато кооперацията не е инициирала и не е осъществено административното производство за реституирането му? Сочи се противоречие с решение № 28/03.02.2009 год. на ВКС по гр. дело N 4369/2007 г., трето г. о., решение № 218/29.06.2012 год. на ВКС по гр. дело № 169/2012 год. второ г. о.; решение № 378/21.12.2010 год. по гр. дело № 1323/2009 год., второ г. о.
3. Следва ли решаващият състав да съобрази решението по делото с последните действащи законови норми, влезли в сила след откритото съдебно заседание, когато е обявено за решаване делото?
4. Следва ли, когато въззивният съд на основание чл. 272 от ГПК препраща към мотивите на първоинстанционния съд, да развива собствени мотиви? Поддържа се противоречие с решение № 22.04.2010 по гр. д. №1413/2009 год. на ВКС, четвърто г. о. и определение № 633/23/06.2011 год. по гр. дело № 42/2011 год., на ВКС, първо г. о.
В срока за отговор ответникът РПК „Развитие“, чрез адвокат В. П., оспорва наличието на основания за допускане на касационно обжалване, както и основателността на жалбата.
Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, като обсъди доводите на страните и прецени данните по делото, приема следното:
Касационната жалба е допустима. Същата е подадена от легитимирано лице /ответник по делото/, в срока по чл. 283 ГПК и срещу решение на въззивен съд, постановено по иск за собственост на недвижим имот, което съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК подлежи на касационно обжалване.
За да постанови решението си, с което е потвърдено първоинстанционното решение, с което е уважен предявеният ревандикационен иск, въззивният съд на основание чл. 272 ГПК е препратил към мотивите на решението на районния съд. Посочил е, че отговорите на доводите, развити във въззивната жалба, се съдържат в мотивите на първоинстанционния акт.
Въззивният съд е приел, че не е спорно по делото, че с нотариален акт от 08.06.1993 г. кооперацията - ищец е отстъпила на ответното дружество право на строеж върху спорния имот за срок от 25 години. Отстъпеното право е реализирано и сградите, за които са били издадени строителни книжа, са изградени. При учредяването на правото на строеж страните са постигнали съгласие, че след изтичане на 25-годишния срок, сградата ще премине в собственост на кооперацията като собственик на земята.
Въззивният съд е посочил, че спорът и пред двете инстанции е дали кооперацията е била собственик на терена и дали вещното право на строеж е било надлежно учредено от собственик. За да се произнесе по този въпрос съдът е изложил мотиви, че първоначално в исковата молба РПК „Развитие“ основава правото си на собственост върху поземления имот на давностно владение, признато й с нотариален акт № 196 от 09.06.2005 г., а по отношение на сградите - изтекъл срок на учредената в полза на ответника суперфиция и договорна клауза по нотариалния акт от 08.06.1993 г. С отговора на насрещния иск кооперацията е въвела ново придобивно основание по отношение на терена -покупко-продажба и универсално правоприемство. Съдът е счел, че по същество първоначалният ищец е направил изменение на основанието на иска си преди първото съдебно заседание. По указание на съда е уточнил, че е собственик на поземления имот на деривативно основание - покупко-продажба, а при евентуалност е поддържал и право на собственост на основание давностно владение, признато с нотариалния акт от 2005 г. Насрещната страна не е възразила срещу изменението и не е навела доводи за неуместност с оглед защитата й. Районният съд не е държал нарочно определение за направеното изменение на основанието на иска, но фактически го е допуснал с доклада, изготвен във второто съдебно заседание и е разгледал иска на нововъведеното главно основание, като е признал правото на собственост на кооперацията на основание покупко-продажба, универсално правоприемство и срочно право на строеж.
В обжалваното въззивно решение са изложени мотиви, че за доказване правото си на собственост, ищецът е представил нотариален акт № 38 от 18.06.1936 г., решение от 14.05.1992 г. по гр. д. № 25/1992 г. на Елинпелинския районен съд, решение от 29.06.1992 г. по гр. д. № 1157/1992 г. на Софийския окръжен съд и решение от 14.05.1993 г. по гр. д. № 1774/1992 г. на Върховния съд. Съдът е отбелязал, че ищецът не е представил нарочни доказателства за правоприемство от купувача на поземления имот по нотариалния акт от 1936 г.- Кредитна кооперация „Искра“ в с. Робертово, но според въззивния съд това е без значение, защото те са били представени в исковото производство от 1992г. по което по отношение на община Е. П. е било признато правото на собственост на РПК „Развитие“ върху поземления имот. С влязлото в сила съдебно решение е било отречено правото на собственост на общината върху имота като правоприемник на държавата за част от държавното имущество по силата на § 7, ал. 1, т. 6 ПЗР ЗМСМА. Съдът е приел, че правата на кооперацията, признати със сила на пресъдено нещо по отношение на общината, следва да бъдат зачетени. За ирелевантни са счетени доводите на ответника, че имуществото на кооперацията е било одържавено и впоследствие не е било реституирано по надлежния ред, тъй като ответникът не заявява свои права върху терена към минал момент.
Съдът е приел също, че е безспорно, че след 1991 г. общината не е съставяла акт за общинска собственост, както и че актът за държавна собственост от 1968 г. е бил отменен през 2004 г. Тъй като правото на собственост на кооперацията е признато по съдебен ред още през 1992 г., то за притежаваното от нея право е ирелевантно бездействието на общината да отмени с нарочен акт съставения по-рано АДС.
Съдът е посочил, че от материалите по делото не става ясно защо през 2005 г. кооперацията се е снабдила с нотариален акт по обстоятелствена проверка, вместо с констативен нотариален акт въз основа на документи. Във всички случаи нотариалният акт от 2005 г. не е породил действие на посоченото в него придобивно основание - давностно владение, защото кооперацията вече е била собственик на поземления имот на основание покупко-продажба и универсално правоприемство. Придобитото право на собственост на едно основание не може да бъде придобито впоследствие на друго основание.
В заключение е направен извод за основателност на иска по чл. 108 ЗС.
Въззивният съд е приел, че решението на районния съд от 29.04.2022 г., следва да бъде обезсилено като недопустимо в частта, с която районният съд е отхвърлил насрещни установителни искове на „Стройимпекс“ АД за право на собственост върху поземления имот и построените в него сгради, тъй като такива искове не са били предявени. Счетено е, че решението от 12.07.2022 г., постановено в производство по чл. 250 ГПК, е допустимо, но неправилно и като такова е отменено и делото е върнато на районния съд за произнасяне по предявения насрещен иск за придобиване право на строеж по силата на изтекла в полза на търговското дружество придобивна давност.
По наличието на поддържаните от касатора предпоставки на чл. 288, ал.1, т.1 и т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване, настоящият състав на Върховния касационен съд, намира следното :
По делото са постъпили частна жалба вх. № 7058/17.07.2024г. и касационна жалба вх. № 7426/30.07.2024г. Частната жалба вх. № 7058/17.07.2024г. е против въззивното решение в частта му, с която е обезсилено първоинстанционното решение и производството е прекратено, като според касатора решението в тази му част подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд и в срока по чл. 275 ГПК.
На основание чл. 269 ГПК задължение на въззивния съд е служебно да се произнесе по допустимостта на първоинстанционното решение в обжалваната му част и ако го счете за недопустимо, то в зависимост от основанието за недопустимост, въззивният съд на основание чл. 270, ал.3 ГПК следва да обезсили решението и да прекрати производството по делото, да го изпрати на компетентния съд или да върне делото на първоинстанционния съд за произнасяне по действително предявения иск. Тези решения подлежат на касационно обжалване по общия ред на чл. 280 и сл. ГПК, без да са предвидени специални правила относно обжалването им, поради което и настоящият състав следва да се произнесе и по жалбата с вх. № 7058/17.07.2024г.
Първият и вторият поставени въпроси, които по естеството си се припокриват, не могат да обосноват допускане до касационно обжалване. Същите са поставени във връзка с твърденията на касатора, че възстановяването на собствеността върху иззето от държавата кооперативно имущество се извършва по административен ред и се свеждат до това дали може да бъде предявен и съответно да бъде уважен иск за собственост за такова имущество, ако по искане на кооперацията не е била проведена административна процедура за възстановяване на собствеността.
Относно реституцията на кооперативно имущество е налице трайна и безпротиворечива практика на ВКС / решение № 378 от 21.12.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1323/2009 г., II г. о., ГК; решение № 627 от 23.02.2010 г. на ВКС по т. д. № 588/2009 г., I т. о./, според която правото на собственост по § 1 ЗК от 1991 г. се възстановява по силата на самия закон, а връщането му става по реда на ПМС № 192/1991 г. В § 1 ЗК от 1999 г. също се посочва, че се възстановява право на собственост, но това не е ново реституционно основание, тъй като ако предпоставките на отменения ЗК са били налице, правото на собственост вече е възстановено по силата на § 1 ДР на този закон. Сега действащият ЗК не провежда нова реституция, а продължава този процес във фазата на връщане на заявеното в срока до 7.02.1993 г., но непредадено до приемането на новия ЗК от 1999 г. възстановено кооперативно имущество. Исковете за собственост за възстановено кооперативно имущество, предявени след влизане в сила на ЗК от 1999 г. са недопустими. В решение № 275 от 17.08.2011 г. на ВКС по гр. д. № 429/2010 г., I г. о. също е прието, че собствеността върху одържавеното кооперативно имущество се възстановява по силата на закона, а реалното връщане става по административен ред, посочен в ПМС № 192/92 г. или по общия исков ред, съгласно § 3 от същото постановление. Посочено е, че е възможно имуществото да се предаде и доброволно, както са възможни и случаи, при които, независимо по каква причина, веднъж одържавеното кооперативно имущество е било върнато и към момента на влизане в сила на ЗК от 1991 г. (отм.) вече се е намирало в някоя кооперация или кооперативна организация. В такъв случай се проявява само реституционното действие на закона и кооперацията отново става собственик, но не следва да предявява искане за връщане на имуществото по административен ред, нито кооперацията да установява правата си по общия исков ред чрез установителен иск за собственост, ако те не се оспорват. Т.е. категорично е разбирането, че собствеността се възстановява по силата на самия закон, без нарочно административно производство и само ако към момента на възстановяване на собствеността имуществото не е било предадено на кооперацията, е необходимо провеждане на производство за връщането му. Изрично се приема, че Законът за кооперациите от 1999г. не провежда нова реституция на кооперативното имущество, а регламентира продължаване на този процес единствено във фазата на връщане на заявеното в срока до 07.02.1993 г., но непредаденото възстановено кооперативно имущество, което е административна процедура.
В решението на първоинстанционния съд, към което въззивният съд е препратил на основание чл.272 ГПК е прието, че са неоснователни доводите на ответника, че е необходимо провеждане на административна процедура за възстановяване на собствеността върху имота. На възстановяване подлежат не всички одържавени недвижими имоти, а само тези, които са били одържавени на основанията, изчерпателно посочени в отделните реституционни закони. Прието е, че в приложения АДС № 1322/05.10.1968 г. на СОНС е вписано основание за одържавяване на имота – стар общински имот, т. е. не е отразено законово основание за придобиване на правото на собственост от държавата. Посочено е, че в представените съдебни решения /описани по - горе/, е прието, че кооперацията е собственик на имота на основание нотариалния акт от 1936г. и давностно владение, като неправилно е актуван с АДС № 1322/05.10.1968 г., а собствеността на кооперацията не е преминавала в собственост на общината и на държавата. Т.е. изводите на съда са, че не се касае за имущество, подлежащо на реституция и при този извод въпросите, отнасящи се до възстановяване на собствеността на кооперативно имущество, са неотносими към решаващите изводи на въззивния съд, поради което и липсва общата предпоставка на чл. 280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Не следва да се допуска касационно обжалване и по третия поставен въпрос, обоснован с доводи, че след приключване на устните състезания пред районния съд е влязло в сила Решение на КС на РБ № 3/24.02.2022 год. (обн. ДВ., бр. 18 от 04.03.2022 год.),с което е отменен мораториумът относно придобиването по давност на имоти частна държавна и частна общинска собственост и районният съд го е съобразил при произнасянето си по насрещния иск. По поставения въпрос не е налице общата предпоставка на чл. 280, ал.1 ГПК, защото той касае предявените насрещни искове, по основателността на които въззивният съд не се е произнасял. При разглеждането на главния иск въззивният съд не е обсъждал въпроса за придобиването по давност на имоти, частна държавна и частна общинска собственост.
Не са налице предпоставките на чл. 280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване и по последния въпрос, отнасящ се до приложение разпоредбата на чл. 272 ГПК. В практиката на ВКС, вкл. и цитираната от касатора, се приема, че когато потвърждава първоинстанционното решение, въззивният съд може на основание чл. 272 ГПК да препрати към мотивите на първата инстанция. Разпоредбата на чл. 272 ГПК не освобождава въззивната инстанция от задължението да се произнесе по спорния предмет на делото, след като подложи на самостоятелна преценка доказателствата и обсъди защитните тези на страните при съблюдаване на очертаните с въззивната жалба предели на въззивното производство.В случая въззивният съд на основание чл. 272 ГПК е препратил към мотивите на първоинстанционното решение и е изложил и собствени мотиви по съществото на спора.
Касаторът поддържа, че липсва произнасяне по доводите във въззивната жалба за административния ред на реституцията на иззетото от държавата кооперативно имущество и допустимостта на ревандикационния иск при недоказана проведена административна процедура за реституиране на имота. Тези доводи на касатора не могат да послужат като обосновка за допускане на касационно обжалване, предвид посоченото по - горе, че въпросите, отнасящи се до възстановяване на собствеността на кооперативно имущество, са неотносими към решаващите изводи на въззивния съд.
ВКС намира, че не са налице и основанията по чл. 280, ал. 2, предл. първо и второ ГПК за служебно допускане на касационното обжалване на решението: Няма вероятност решението да е нищожно или недопустимо. Същото е постановено от съд в надлежен състав; в пределите на правораздавателната власт на съда; изготвено е в писмен вид и е подписано; изразява волята на съда по начин, от който може да се изведе нейното съдържание; постановено е по редовна искова молба и по предявения иск, без да са били налице процесуални пречки за разглеждането му. Не се констатира и основанието по чл. 280, ал.2, предл. трето ГПК за допускане на касационно обжалване - обжалваното решение не е очевидно неправилно. То не е постановено нито в явно нарушение на материалния или процесуалния закони, нито извън тези закони, нито е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика. За да постанови решението си, съдът е приложил относимите към спора норми в действащите им редакции и съобразно с техния точен смисъл. Изводите, до които е достигнал съдът, не са в противоречие с правилата на формалната логика и в този смисъл не са явно необосновани.
С оглед изхода от спора в полза на ответника по касация следва да се присъдят направените разноски за касационното производство в размер на 4600 лева.
По изложените съображения, съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 245 от 03.07.2024г. по описа на Окръжен съд – София.
ОСЪЖДА „Стройимпекс“ АД, гр. София да заплати на РПК „Развитие“, гр. Е. П. на основание чл.78 ГПК сумата 4 600лв. /четири хиляди и шестстотин лева/, представляваща разноски по делото пред ВКС.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: