Производството по делото е по реда на чл.237 - 244 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по искане на кмета на Столична община за отмяна на влязло в сила решение №527 от 14.01.2019г., постановено по адм. дело №5791/2018г. на Върховен административен съд, трето отделение. Искането е с правно основание чл.239, т.4 от АПК. Твърди се, че между същите страни, за същото искане и на същото основание е постановено друго влязло в сила решение №13854 от 13.11.2018г., постановено по адм. дело №12257/2017г. на Върховен административен съд, шесто отделение, което противоречи на решението, чиято отмяна се иска. Претендира се да бъде отменено влязлото в сила решение №527 от 14.01.2019г., постановено по адм. дело №5791/2018г. на Върховен административен съд, трето отделение.

Ответникът по искането - Т.П, счита искането за отмяна за основателно.

Настоящият петчленен състав на Върховния административен съд, първа колегия, намира искането за отмяна за процесуално допустимо - подадено е от надлежна страна по смисъла на чл.238, ал.1 от АПК - за които съдебният акт е неблагоприятен, и в срока по чл.240, ал.1 от АПК.

Разгледано по същество, искането за отмяна е неоснователно.

Отмяната е извънинстанционен способ за защита срещу съдебни актове, които са неправилни, но не поради грешка на съда или на страните, а поради обективно възникнали други обстоятелства, изчерпателно изброени в чл.239 от АПК. Според т.4 на чл.239 АПК съдебният акт подлежи на отмяна, когато между същите страни, за същото искане и на същото основание е постановено друго влязло в сила решение, което противоречи на решението, чиято отмяна се иска.

За да е налице соченото основание за отмяна - т.4 на чл.239 от АПК е необходимо по две отделни административни дела, между същите страни и с един и същ предмет, да са постановени противоречиви, влезли в сила съдебни решения.

По въпроса дали нормата на чл.239, т.4 от АПК може да намери приложение при противоречиви влезли в сила...