Производството е по гл. ХІІ на АПК.

Образувано е по касационна жалба на Д.М, представена от адв. М.Б, срещу решение № 14/15.05.2020г. на Административен съд Русе по административно дело № 142/2020 г., с което е отхвърлена жалбата ѝ против акт за установяване на общински публични вземания /АУОПВ/ № СУД001542/16.07.2019 г., издаден от длъжностно лице с функциите на орган по приходите от Дирекция „Местни данъци и такси“ при О.Р.Д на касатора са за неправилност на решението заради нарушение на материалния закон. Според него съдът е пропуснал да придаде правно значение на факта, че към момента на издаване на АУОПВ не е бил собственик на превозните средства, за които са определени задължения за местен данък и за лихви за забава, както и да оцени като съществени допуснати при издаването на акта нарушения на административнопроизводствените правила в широкия смисъл – липсата на уведомление за започването на административното производство, както и посочването в акта на неясни фактически и правни основания. Настоява, че отсъствието на подадена декларация по чл. 54, ал. 1 ЗМДТ е пречка за придобиване на качеството данъчнозадължено лице, а съответно и за възникването на задължение за местния данък и за установяването на това задължение по реда на чл. 107, ал. 3 ДОПК. Иска отмяна на обжалваното решение и на АУОПВ. Претендира деловодни разноски.

Ответникът по касация – директорът на Дирекция „Местни данъци и такси“ при община Р. отрича основателността на жалбата.

Заключението на прокурора от Върховна административна прокуратура е за неоснователност на жалбата.

Обсъждайки доводите на страните и извършвайки проверка на оспореното решение в обхвата на чл. 218 от АПК, съдът прие за установено следното:

С оспореният пред АС Русе АУОПВ са установени в тежест на Д.М задължения за данък върху превозните средства за 2014 - 2019 г. в общ размер 1 039.78 лева с лихви за забава в размер 300.22 лева. Задълженията са обвързани с притежаването...