Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Н.А против решение № 35 от 09. 01. 2020 г. по адм. дело № 954/ 2019 г. на Административен съд – Бургас, в частта, в която е отхвърлена жалбата му против заповед № 825/ 01.04.2019 г., издадена от заместник - кмет по строителство, инвестиции и регионално развитие на община Б., с която е наредено да бъде премахнат незаконен строеж, представляващ „гараж - допълващо застрояване“, изграден в ПИ с идентификатор 07079.832.168 по КК на гр. Б., за който е отреден УПИ V-18, кв. 4 по плана на в. з. „Росенец“, гр. Б.. Жалбоподателят поддържа, че решението на първоинстанционния съд е постановено в противоречие с материалния закон, тъй като строежът попада в хипотезата на §127, ал. 1 от ПЗР на ЗИДЗУТ и като търпим не подлежи на премахване. Моли решението да бъде отменено и да се постанови нов съдебен акт по същество, с който оспорената заповед да бъде отменена. Претендира и направените по делото разноски.

Ответникът – заместник - кмет по строителство инвестиции и регионално развитие на община Б. и ответницата М.А не изразяват становище.

Представителят на Върховната административна прокуратура представя заключение за неоснователност на касационната жалба.

Като взе предвид касационните основания, посочени в жалбата и данните по делото, настоящият състав на Върховния административен съд, второ отделение, констатира следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима.

Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна по следните съображения:

Решението на Административен съд – Бургас в обжалваната част е постановено в съответствие с материалния закон.

Първоинстанционният съд правилно приема, че оспореният административен акт е издаден от компетентен съгласно чл. 225а, ал.1 Закона на устройство на територията (ЗУТ) орган, при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с изискванията за форма. Заповедта е писмена и е издадена след съставен по реда на чл. 223, ал. 2 ЗУТ констативен акт, с който е установен строеж, изпълнен без необходимите строителни книжа.

Заключението на административния съд за съответствие на оспорената заповед с материалния закон е правилно, но по различни от изложените в съдебния акт съображения. Съгласно чл. 225а, ал. 1 ЗУТ незаконните по смисъла на чл. 225, ал. 2 ЗУТ строежи от четвърта до шеста категория се премахват със заповед на кмета на общината. В случая правилно е преценено, че предпоставките за премахване на строежа са изпълнени.

Установено е, че нареденият за премахване стоеж представлява гараж с размери 3.30м./5,60 м. и височина 2,00м. -2,15 м., замонолитен върху фундамент. Стените и покривът са със стоманобетонова конструкция. Покривът е плосък, с хидроизолационно покритие. Монтирана е метална портална врата. Гаражът е изграден в югозападната част на УПИ V-18, кв. 4 по плана на в. з. „Росенец“, гр. Б. на уличната регулационна линия от запад и на уличната регулационна линия на имота от юг с нереализирана на място улица - тупик, предвидена с кадастралния, застроителен и регулационен план на в. з. „Росенец“, одобрен със заповед № 1361/21.02.1991 г. на ОС – Бургас. С. е извършен през 2000 г. без разрешение за строеж и проект (гласни и писмени доказателства, заключение на вещото лице по изслушаната съдебно - техническа експертиза).

При тези факти следва да се приеме, че нареденият за премахване обект представлява строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ, който е от пета категория и съгласно легалното определение на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ е незаконен, тъй като е изграден без разрешение за строеж и инвестиционен проект.

С оглед времето на извършване на строителството (през 2000 г.) следва да се приеме, че строежът попада в хипотезата на § 127, ал. 1 от ПЗР на ЗИД ЗУТ, според който търпими са строежите, извършени през времето от 01.07.1998г. – 31.03.2001 г. без строителни книжа, но които са били допустими по правилата и нормативите, действали по времето на извършването им или по действащите разпоредби на ЗУТ. В този смисъл са доводите на касационния жалбоподател, които следва да бъдат споделени.

В случая предпоставките за търпимост, предвидени в разпоредбата на § 127, ал. 1 от ПЗР на ЗИД ЗУТ, по отношение на наредения за премахване строеж не са изпълнени. Разпоредбата на чл. 54, ал. 2 на Наредба № 5 от 17.05.1995 г. за правила и норми по териториално и селищно устройство отм. , действала по време на извършване на строежа, не допуска в ъгловите парцели да се разполагат строежи непосредствено по уличните регулационни линии в зоната на кръстовището, а най - малко на 2 м. навътре от пресечната точна на уличните регулационни линии на имота. Това изискване не е спазено. Аналогична е и разпоредбата на чл. 27, ал. 2 ЗУТ, което налага заключението, че строежът не съответства и на действащите правила и нормативи.

Въпросът за търпимостта на строежа е правен, а не фактически, поради което доводите на касатора, свързани със заключението на вещото лице по изслушаната и приета съдебно - техническа експертиза, са неоснователни.

Изложеното налага заключението, че строежът не е допустим по правилата и нормативите, действали по времето на извършването му, а също и по сега действащите разпоредби на ЗУТ. Същият не е търпим и подлежи на премахване. Ето защо като достига до заключение в този смисъл и отхвърля жалбата против административния акт, първоинстанционният съд постановяване решение в съответствие с материалния закон, а съображенията на касатора в обратния смисъл са неоснователни.

Поради изложеното настоящата инстанция приема, че решението на Административен съд – Бургас в оспорената част е постановено в съответствие с материалния закон. Не са налице сочените от касатора основания за неговата отмяна и същото следва да бъде оставен в сила.

По изложените съображения Върховният административен съд, второ отделение, РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 35 от 09. 01. 2020 г. по адм. дело № 954/ 2019 г. на Административен съд – Бургас, в частта, в която е отхвърлена жалбата на Н.А против заповед № 825/ 01.04.2019 г., издадена от заместник - кмет по строителство, инвестиции и регионално развитие на община Б.. Решението е окончателно.