Производството е по реда на чл.208 и сл. АПК.

Образувано е по касационна жалба на [фирма], притежаващо ЕИК[ЕИК], депозирана чрез адв. Б.Б, [населено място], [улица], №48, подадена срещу Решение №218/24.02.2020 г. на Административен съд София област - Пети състав, постановено по адм. д. №743 по описа за 2019 г. на този съд. С решението е отхвърлена жалбата на дружеството против Заповед за налагане на принудителна административна мярка №0389688 от 15.04.2019 г. на Началник на отдел "Оперативни дейности" в Главна дирекция "Фискален контрол" при ЦУ на НАП. В полза на НАП е присъдена сумата в размер на 200 лева. Касаторът твърди, че съдебното решение е неправилно по смисъла на чл.209, т.3 АПК, т. к. е постановено в нарушение на материалния закон, при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано. Съдът извършил неправилна преценка на събраните доказателства и на установеното от фактическа страна. Това касае протокола за проверка от 01.04.2019 г., продължаване абонамента по поддръжка и вида на ЕСФП на 05.04.2019 г., съставянето на акт за установяване на нарушение на 08.04.2019 г., заключението на в. л. Хр. Йорданов по СТЕ, наличието на изградена дистанционна връзка с НАП през периода 01.01. - 30.04.2019 г., допуснато съществено нарушение на чл.42, т.4 ЗАНН и преустановяване на нарушението. Касаторът моли чрез адв.. Б в становище, за пререшаване на делото и присъждане направените разноски.

Ответникът по КЖ - Началник отдел "ОД" в ГД "ФК" при ЦУ на НАП я е оспорил чрез юрк.. Е. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на ВАП дава заключение за неоснователност на КЖ.

Върховният административен съд, састав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на КЖ, валидноста, допустимостта и правилността на обжалваното решение и след служебна проверка по чл.218, ал.2 АПК, прие за установено следното: Касационната жалба е депозирана от страна по делото, в законовопредвидения срок, поради което жалбата е процесуално допустима. Разгледана по същество тя е неоснователна.

По делото...