Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационни жалби на [фирма], чрез процесуален представител юрисконсулт Митева и Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР, Комисията), против решение № 5514 от 18.09.2019г., постановено по адм. дело № 10913/2018 г. по описа на Административен съд София град, с което е отменено Решение № Ц-13 от 14.09.2018 г. на КЕВР.
Касационните жалбоподатели считат, че решението е недопустимо и неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 2 и т. 3 АПК. Твърдят, че решението на КЕВР представлява индивидуален административен акт, поради което единствено неговият адресат – [фирма] има правен интерес да го обжалва. За оспорилото го дружество не произтичат неблагоприятни правни последици, тъй като с решението не се въвежда задължение за заплащане на утвърдената разходна компонента, а и задължението за заплащане на такса за дисбаланас възниква само тогава, когато задълженото лице не е извършило допустимите и необходими действия за избягването му, т. е. ползвателят е изцяло отговорен за наличен дисбаланс. П. се, че на участниците в общественото обсъждане предхождащо приемане решението от КЕВР е предоставена обобщена информация в достатъчна степен, при съблюдаване изискването да не се разкрива информация от какъвто и да е характер, включително търговски, финансов и технически, която представлява търговска тайна, освен ако това е необходимо за сключване на търговска сделка. Искат обезсилване на решението като недопустимо, алтернативно за отмяната му като неправилно, както и присъждане на направените по делото разноски за заплащане на държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.
О. [] със седалище и адрес на управление в [населено място], чрез пълномощниците си адвокат Балинова и адвокат Топалов в писмени отговори и съдебно заседание взема становище за неоснователност на касационните жалби и правилност на обжалваното решение.
Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за допустимост и неоснователност на касационните жалби.
Касационните жалби са процесуално допустими, като подадени от надлежни страни и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК.
Производството пред Административен съд София град се развило по жалбата на [фирма], [населено място], против Решение № Ц – 13 от 14.09.2018 г. на КЕВР, с което на [фирма] е утвърдена, считано 01.10.2018 г. разходна компонента на цената на природен газ за балансиране на газова година 01.10.2018 г. - 30.09.2019 г. в размер на 1,52 лв./ MWh; утвърдени са елементите, формиращи разходната компонента на цената на природния газ за балансиране и е одобрено, считано от 01.10.2018 г. изменение на малката корекция в размер на 8 %.
С обжалваното решение първоинстанционният съд е отменил оспореното пред него решение на Комисията. За да постанови този резултат е приел, че същото е издадено от компетентен орган, в установената форма и спазване на административнопроизводствените правила, но в противоречие с относимите материалноправни разпоредби.
Решението е недопустимо. Основателни са доводите в касационните жалби за недопустимост на оспорването на Решение № Ц – 13 от 14.09.2018 г. на КЕВР от [фирма], поради липса на правен интерес.
Съгласно чл. 147 АПК право да оспорват административния акт имат гражданите и организациите, чиито права, свободи или законни интереси са нарушени или застрашени от него или за които той поражда задължения.
В случая предмет на оспорване е административен акт, чиито адресат жалбоподателят не е, този акт не накърнява пряко и непосредствено негови права или законни интереси, не му вменява и задължения. Ето защо подадената от него жалба е следвало да бъде оставена без разглеждане, а производството по делото прекратено.
Оспореното пред съда решение е прието на основание чл. 10 и чл. 24, ал. 8 от Методиката за определяне на дневна такса за дисбаланс, издадена от КЕВР, обн., ДВ, бр. 99 от 13.12.2016г., в сила от 01.01.2017 г., отм., бр. 57 от 19.07.2019 г., в сила от 19.07.2019 г. (Методиката). Такса при дневен дисбаланс е паричната сума, която ползвателят на мрежата плаща или получава в зависимост от размера на своя дневен дисбаланс – чл. 3, § 9 на Регламент (ЕС) № 312/2014 на Комисията от 26.03.2014 г. за установяване на Мрежов кодекс за балансиране на газопреносните мрежи (Регламент (ЕС) № 312/2014). Съответно чл. 19, § 1 от същия регламент извежда задължение за ползвателите на мрежата да плащат или да получават (според случая) такси при дневен дисбаланс в зависимост от размера на дневния дисбаланс за всеки газоден.
Определение за „ползвател на мрежата“ е дадено в чл. 2, § 11 от Регламент (ЕО) № 715/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 13.07.2009 г. относно условията за достъп до газопреносни мрежи за природен газ и за отмяна на Регламент /ЕО/ № 1775/2005 (Регламент (ЕО) № 715/2009) - това е клиент или потенциален клиент на оператора на преносна система, както и самите оператори на преносни системи, доколкото това им е необходимо, за да изпълняват функциите си, свързани с пренос. О.е за ползвател на мрежа, макар и несъответно на изведеното в Регламент (ЕО) № 715/2009 е дадено и в § 1, т.16 от ДР на Правилата за търговия с природен газ - физическо или юридическо лице, което има сключен договор за пренос по газопреносна мрежа и договор за покупка и продажба на природен газ за балансиране.
При така дадените определения жалбоподателят [фирма] не се явява ползвател на мрежата на [фирма], оператор на националната газопреносна мрежа, което е видно от представения по делото договор за доставка на природен газ на изходен пункт на газопреносната мрежа, сключен между него, като клиент и [фирма], като доставчик на природен газ.
Следователно за [фирма] не възниква задължение по чл. 19, § 1 от Регламент (ЕС) № 312/2014 да плаща на или да получава от (според случая) оператора на газопреносната мрежа такси при дневен дисбаланс в зависимост от размера на дневния дисбаланс за всеки газоден. При това положение за него не е налице правен интерес от оспорване на Решение № Ц – 13 от 14.09.2018 г. на КЕВР, с което на [фирма] е утвърдена, считано 01.10.2018 г. разходна компонента на цената на природен газ за балансиране на газова година 01.10.2018 г. - 30.09.2019 г.
Съдебният контрол над решенията на КЕВР е прогласен в чл. 41, т. 16 от Директива 2009/73 на Е. П и на Съвета от 13 юли 2009 година относно общите правила за вътрешния пазар на природен газ и за отмяна на Директива 2003/55/ЕО, а съгласно т. 17 от същата държавите - членки гарантират, че на национално равнище съществуват подходящи механизми, съгласно които всяка страна, засегната от решение на регулаторния орган, има право да обжалва пред орган, който е независим от заинтересованите страни и от всяко правителство. Вследствие на това, следва да бъде гарантирано от България като държава-членка на ЕС, че решение като процесното може да бъде обжалвано, в случая от предприятие, ползвател на мрежата, за което възникват задължения да заплаща такса за балансиране. След като [фирма] не е такъв ползвател, а видно от посочения договор получава природен газ на изходна точка на газопреносната мрежа за транзитен пренос или националната газопреносна мрежа (потребител на природен газ, клиент на ползвател на мрежата) то не е пряко и непосредствено засегнато от решението на Комисията и за него не е налице правен интерес от оспорването му.
Наличието на правен интерес от оспорването е абсолютна предпоставка за допустимост на съдебното производство. Обжалваното решение като недопустимо следва да се обезсили, а производството по делото прекратено, като образувано по недопустима жалба.
Исканията на касационните жалбоподатели за присъждане на разноски по делото са неоснователни, тъй като не са налице предпоставките на чл. 143, ал. 3 и 4 АПК.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 3 АПК, Върховният административен съд, трето отделение РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА решение № 5514 от 18.09.2019 г., постановено по адм. дело № 10913/2018 г. по описа на Административен съд София град. ПРЕКРАТЯВА производството по делото.
ОТХВЪРЛЯ исканията на [фирма] и Комисията за енергийно и водно регулиране за присъждане на разноски по делото Решението не подлежи на обжалване.