Образувано е по касационна жалба на директора на ТД Тракийска на Агенция „Митници“, чрез процесуален представител против решение № 111/11.03.2020 г. на Административен съд – Хасково, постановено по адм. дело № 817/2019 г., с което е отменено Решение за определяне на митническа стойност № 1357 от 08.07.2019г., издадено от с. д. Директор на Териториална дирекция „Тракийска“ към А. М и Решение № 1507/07.08.2019г. за поправка на очевидна фактическа грешка на Решение № 1357 от 08.07.2019г. на с. д. Директор на Териториална дирекция „Тракийска“ към А. М. С решението А. М е осъдена да заплати в полза на „Гранд текстил“ ЕООД разноски по делото в размер на 842,17 лв.

Изложените доводи са за неправилност на първоинстанционния съдебен акт, като постановен в нарушение материалния закон – касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът твърди, че в оспорения административен акт последователно и в хронология са изложени установените факти, посочени са конкретните доказателства, въз основа на които са направени и заключителните изводи. Счита, че актът е законосъобразен и мотивиран, като издаден от компетентен орган, в съответствие с целта на закона, при липсата на съществени нарушения на процесуалните правила и на изискванията за форма и в съответствие с материалния закон. Излага подробни доводи в касационната жалба. Искането е за отмяна на решението. Претендира се присъждане на направените по делото разноски, представляващи извършена преводаческа услуга по приложен протокол, както и юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът – "Гранд текстил" ЕООД, гр. Х., чрез пълномощника си адв. Т.К моли да се остави в сила първоинстанционния съдебен акт, по съображения, изложени в представен по делото писмен отговор на касационната жалба от 27.05.2020г. Претендира присъждане на разноски.

Заключението на прокурора от Върховна административна прокуратура е за допустимост и неоснователност на жалбата.

Върховният административен съд, първо отделение, като взе предвид доводите на страните и установените по делото факти, на основание чл. 218 и чл. 220 АПК приема следното:

Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал.1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна, поради следното:

Предмет на оспорване пред Административен съд – Хасково е било Решение № 1357/08.07.2019г., с което по митническа декларация № 17BG003012H0035078 е определен код по ТАРИК на основание чл.56 от Регламент /ЕС/ № 952/2013г. за стоки № 4, 8, 19, 21, 29, 31, 32 ,33 и 34, и на основание чл. 74, §.2, б.“б“ от Регламент ЕС/№952/2013г. от 09.10.2013г. е определена нова митническа стойност за стоки с № 1, 2, 3, 4, 7, 8,11,12,14,16,19, 21, 22, 29, 31, 32, 33 и 34, като в точка 4 от решението е определено „Гранд текстил“ да доплати 5243.33 лв. ДДС на основание чл.77, §.1, б. “а“, вр. с §. 2 и 3 и чл. 85, §.1 от Регламент /ЕС/№ 952/2013г. от 09.10.2013г. и чл. 56 от ЗДДС. Във връзка с приетото в т. 1, 2, 3 от решението в т.5 от същото са описани корекциите в декларацията. В решението е посочено, че задължението по т.3 е обезпечено с депозит, с платежно нареждане от 01.11.2017г. С Решение № 1507/2019г. от 07.08.2019г. за поправка на очевидна фактическа Директорът на ТД „Тракийска“ към А. М, на основание чл.62, ал. 2 от АПК, във вр. с чл. 59 от АПК е допуснал поправка на очевидна фактическа грешка в кл. 47 - „рекапитулация“ по Решение № 1357/08.07.2019г. по митническа декларация МД №17BG003012H00035078, както следва: кл. 47 - Рекапитулация: В00 13 440.42, А00 0.00, общо 13 440.42.

С обжалваното решение съдът е отменил акта като незаконосъобразен на основание чл. 146, т. 2, т. 3 и т. 4 АПК, поради нарушение на изискванията за форма и на административнопроизводствените правила и противоречие с материалния закон.

В хода на съденото производство е допуснато провеждането на съдебно-икономическа експертиза, заключението по която е прието без оспорване от страните и е кредитирано от съда, като обективно и компетентно изготвено. Вещото лице е установило, че има допуснати неточности в Списък приложение към митническа декларация с износител „EFLAH GIDA SANAYI WE TICARET“ LTD.STI, Досие №17-01036 - под пореден номер 16 - панталони, в колона количество било записано 469 бр., а следвало да бъде 94 бр. След извършената корекция, съпоставки и анализ, вещото лице е установило пълно съответствие между договорената (фактурираната) цена на стоките и декларираната стойност на процесните митнически декларации, съобразно данните от счетоводството на дружеството „Гранд текстил“ ЕООД.

Предвид липса на представени по преписката доказателства във връзка с начина и реда за определяне материята на стоките с № 1, 4, 7, 8, 16, 19, 21 и 29 по процесната митническа декларация и с оглед предприетата от органа промяна в тарифното класиране на същите. Съдът е допуснал изслушването на свидетелката Т.И – главен инспектор в А.М.С е заявила, че колегите й, които са извършили физическа проверка са вземали мостри, като при разглеждането им, на база поставените етикети се е определяла стойността. Уточнила е вида на стоките – трикотажни изделия, блузи рокли, поли и др. Проверяващите установили, че материала описан на етикетите се различава от описания в декларацията. Въз основа на това са определили различно тарифно класиране и митничекса стойност, като не са давали стоки за експертиза.

След подробен анализ на събраните по делото доказателства и заключение на ССчЕ, съдът е приел, че при издаването на митническото решение не са спазени изискванията за определяне на митническа стойност на стоки внасяни на територията на ЕС, регламентирани в Регламент (ЕС) № 952/2013 на ЕП и на Съвета от 9 октомври 2013 година за създаване на Митнически кодекс на Съюза и Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 на Комисията от 24 ноември 2015 година за определянето на подробни правила за прилагането на някои разпоредби на Регламент (ЕС) № 952/2013.

Според съда от страна на митническия орган не са обсъдени представените от вносителя документи – Търговски регистър, митническа декларация на държавата на износ, договор за доставка на стоки, заявка за транспорт, фактура за извършен транспорт, ЧМР, дневен финансов отчет за реализация на стоките от 02.11.2017г. и това как се съотнасят към представената от дружеството фактура за закупуване на стоките № 022462/10.10.2017г., която е представена на митническите органи с процесната декларация от 11.10.2017г. за допускане на стоките за свободно обръщение. Обжалваното митническо решение е мотивирано, като посочени номерата на други митнически декларации за внос на стоки. Не става ясно въз основа на кои обстоятелства административният орган е приел, че декларираната MRN № 17BG003012H0035078 от 11.10.2017 г. митническа стойност е изключително ниска в сравнение със средностатистическия размер на покупните цени при вноса на сходни стоки, съответно не е реално платената или подлежащата на плащане такава. Според съда не може да се приеме, че при издаване на оспореното решение митническите органи са извършили анализ съобразно чл. 141 от Регламента за изпълнение и съответно са обосновали приложената от договорна стойност по внос на трето лице. Цените са изчислени от митническите органи съобразно количеството и стойността на различни митнически декларации, без да са посочени вносителите по тях, като не е извършен анализ на условията по доставката по процесната декларация, не е обсъдено как това се отразява на цената на стоките за продажбата им за износ, и без да е налице пълен анализ за сходството на стоките съгласно изискването на чл. 1, пар. 2, т. 14 от Регламента за изпълнение.

Съдът е констатирал, че в митническа декларация са вписани стоки по 30 позиции, а с диспозитивната част на Решение № 1357 от 08.07.2019г. се определя в т.1 брой на стоки „34“, а в т. 3 е определена нова митническа стойност на стоки с № 31, 32, 33 и 34. По отношение на тези стоки описани с номера от 31 до 34, в обстоятелствената чат на решението не са изложени каквито и да било мотиви. Поради липса на мотиви в решението не става ясно защо при декларирани 30 стоки, административния орган е определил допълнително задължение по още 4 бр. стоки. Липсват данни за тези стоки да са вземани мостри от тях. Посочено е, че с изпратеното до управителя на дружеството писмо № 32-12019 от 12.01.2018г., същият не е бил уведомен относно предстоящото определяне на митническа стойност за стоките с цитираните номера, включени в оспорения акт. Възприет е извода, че по отношение на стоките № 31, 32, 33 и 34, дружеството е било лишено от право на защита и представяне на доказателства за договорената им митническа стойност, доколкото същите не фигурират в изпратените му уведомления предхождащи издаването на процесното Решение № 1357 от 08.07.2019г.

От изложеното съдът е направил извод, че оспореното митническо решение не отговаря на изискванията за форма по чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК и квалифицирал нарушението като съществено, тъй като препятства упражняването на контрол върху спазването на материалния закон.

Приел е също, че в административното производство е нарушено изискването на чл. 35 от АПК за изясняване на всички факти и обстоятелства от значение за случая. В тази връзка е посочено, че с писмо per. индекс 32-12019 от 12.01.2018г., дружеството е уведомено за издаване на решение за определяне на нова митническа стойност на стоката и определяне на нов размер на задълженията по ЗДДС, без да са посочени изброените впоследствие в акта митнически декларации за допускане до свободно обращение на сходни стоки. Според съда по този начин дружеството е било лишено от възможността да изрази становище. В тази връзка съдът е подчертал, че заверени преписи от митническите декларации, описани в мотивите на акта, са представени едва в съдебното производство. Като допълнителен аргумент е посочено, че в писмото липсва и уведомяване относно предстоящо определяне на митническа стойност за стоки визирани в решението с номера № 31, 32, 33 и 34, което също е довело до ограничаване правото на защита на дружеството - жалбоподател.

Първостепенният съд е констатирал още, че с оспореното решение, административният орган е установил разлики между вида и материала на мострите на декларираните стоки и реално внесените за стоки с № 1, 4, 7, 8, 16, 19, 21 и 29 от процесната декларация, като това е възприето въз основа на Становище рег. индекс №32-300977/30.10.2017г. и с отразените в него резултати от извършен анализ на митническата стойност и тарифното класиране на стоките. Според съда, прието в случая представлява мотив за промяната на тарифното класиране и митническа стойност на тези стоки. Прието е, че обстоятелствата в тази връзка са останали неизяснени от административния орган в хода на административното производство, както и в хода на съдебното обжалване на акта. Възприет е извода, че обжалваното решение е издадено в нарушение на разпоредбата на чл. 35 от АПК при липса на пълно изясняване на действителното фактическо положение, както и при липса на доказателства за така изложените в акта твърдения. Съдът се е позовал на събраните гласни доказателства, в резултат на което е приел, че органът не е определил материята на стоките въз основа на обективни методи, а посредством субективна преценка, относно съответствието на стоката с декларираната за нея материя или съобразно отразената такава на поставените върху стоката етикети. В заключение по отношение на стоки с номера 1, 4, 7, 8, 16, 19, 21 и 29 е прието, че оспореният акт е издаден в нарушение на материалния закон.

В заключение първоинстанционния съд е приел, че в административното производство е нарушено изискването на чл. 35 от АПК за изясняване на всички факти и обстоятелства от значение за случая по отношение на стоките № 1, 2, 3, 4, 7, 8, 11, 12, 14, 16, 19, 21, 22, 29, 31, 32, 33 и 34, като това обстоятелство е установено и от изготвеното по делото заключение.

От събраните по делото писмени доказателства и заключение на ССчЕ, съдът е обосновал извод, че е налице съответствие между договорната/фактурната цена за стоките и декларираната стойност по процесната митническа декларация, съобразно данните от счетоводството на дружеството.

Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно.

Първоинстанционният съд е установил релевантните за спора факти и е извършил дължимата проверка за законосъобразност по чл. 168, ал. 1 АПК на оспореното митническо решение.

Предмет на съдебния спор е определената нова митническата стойност на част от стоките, допуснати до свободно обращение по MRN № 17BG003012H0035078/11.10.2017 г., подадена от „Гранд текстил“ ЕООД и законосъобразността на допълнително начисления ДДС за доплащане в размер на 5243.33 лв.

В съответствие с материалния закон съдът е посочил методите за определяне на митническа стойност на стоките по чл. 70 и чл. 74 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. на Европейския парламент и на Съвета от 9 октомври 2013 година за създаване на Митнически кодекс на съюза ("Регламент (ЕС) № 952/2013" ). Съгласно чл. 74, пар.1 от Регламент (ЕС) № 952/2013 вторичните методи за определяне на митническата стойност се прилагат субсидиарно, когато тя не може да се определи въз основа на договорната стойност на стоките и чрез последователно прилагане на букви от а) до г) от параграф 2 на чл. 74, докато се стигне до първата от тези букви, по която може да се определи митническата стойност на стоките. В съответствие с чл. 140 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 2015/2447 съдът е определил и условията, при които митническите органи могат да решат, че митническата стойност не може да се определи по правилото на чл. 70, пар.1 от Кодекса, както и условията за определяне на митническа стойност на идентични или сходни стоки, посочени в чл. 141 от Регламента за изпълнение.

Законосъобразно съдът е приел, че по общото правило на чл. 22 §7 от МК митническите органи имат задължението да мотивират всяко неблагоприятно за заявителя решение.

В съответствие с доказателствата по делото е изводът му, че оспореният административен акт не е мотивиран с конкретни обстоятелства, които са породили съмненията на митническия орган, че декларираната договорна стойност на процесните стоки не е тяхната действителна платена или подлежаща на плащане цена. Посоченото в акта фактическо основание за приложението на чл. 140, пар. 2 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 2015/2447 е основано на решението на Съда на ЕС по дело С-291/15 г., според което митническите органи могат да определят митническата стойност на стоките въз основа договорната стойност на сходни стоки, когато декларираната стойност е необичайно ниска в сравнение със средностатистическия размер на покупните цени при вноса на сходни стоки. Правилно съдът е приел, че посоченото от митническия орган, че договорната стойност на процесните стоки е изключително ниска в сравнение със средностатистическия размер на покупните цени при вноса на сходни стоки, а по отношение на някои от стоките – по – ниска с повече от 50 % не е основано на анализ на представените от „Гранд текстил“ ЕООД документи.

Посочените в оспорения акт номера на митнически декларации и единични покупни цени, не са достатъчни за извършване на сравнение със средностатистическия размер на покупните цени при внос на сравними/сходни стоки по смисъла на цитираното решение на Съда на ЕС по дело С-291/15.

Решението не съдържа какъвто и да било анализ на стоките, въз основа на които е приложен вторичният метод по чл. 74, пар.2 б. „б“ от Регламент № 952/2013 г. Правилно съдът е приел, че липсата на мотиви в акта е съществено нарушение на изискванията за форма и самостоятелно основание за неговата незаконосъобразност, тъй като препятства възможността да се извърши преценка за сходство на стоките, чиято стойност е послужила за определяне на митническата стойност на процесните стоки.

Изводите на първоинстанционния съд за незаконосъобразност на акта на основание чл. 146, т. 2, т.3 и т. 4 АПК се подкрепят от заключението на съдебно – икономическата експертиза, в което е установен пълно съответствие между договорената (фактурираната) цена на стоките и декларираната стойност на процесните митнически декларации, съобразно данните от счетоводството на дружеството „Гранд текстил“ ЕООД.

От изложеното се налага извод, че митническите органи не са обосновали съмненията относно декларираната от „Гранд текстил“ ЕООД договорна стойност на стоките съгласно чл. 140 от Регламента за изпълнение и не са установили предвидените от материалния закон основания за определяне на митническата стойност по метода на договорната стойност на сходни стоки по смисъла на чл. 141 §1 и §2 от Регламента за изпълнение и чл. 74, § 2, б. б) във връзка с чл. 1, § 2, т.14 от МКС.

По изложените съображения, настоящият състав преценява, че обжалваното първоинстанционно решение следва да се остави в сила.

При този изход на спора, разноски за касационното производство следва да се присъдят на „Гранд текстил“ ЕООД в размер на 700 лева, платено възнаграждение за адвокатска защита по договор от 27.08.2020 г.

Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение.

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 111/11.03.2020 г. на Административен съд – Хасково, постановено по адм. дело № 817/2019 г.

ОСЪЖДА Агенция „Митници“ да заплати на „Гранд текстил“ ЕООД, гр. Х. сумата 700 лева съдебни разноски за касационната инстанция.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.