Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на В.Л и В.Л против решение № 510 от 10.12.2019 г., постановено по адм. д. № 431/2019 г. по описа на Административен съд гр. П.. Касаторите навеждат доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – отменителни основания съобразно чл. 209, т.3 АПК. Молят за отмяната му и претендират присъждане на направените по делото разноски.
Ответникът – кметът на О. П, чрез процесуалния си представител, оспорва касационната жалба. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила и претендира присъждане на юрисконсулско възнаграждение.
Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал.1 АПК и от надлежни страни, а разгледана по същество за основателна, като съображенията за това са следните:
С обжалваното решение Административен съд гр. П. отхвърля жалбата на В.Л и В.Л против заповед № 915/04.06.2019 г. на кмета на О. П, с която на основание чл. 225а, ал. 1 вр. чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ, е наредено да бъде премахнат незаконен строеж – „Подпокривно пространство и покрив“ на сграда с идентификатор 55871.505.420.1 по КККР на гр. П., намиращ се в УПИ ХV-4803, кв.132 по плана на [населено място], [квартал], с административен адрес: [адрес].
За да постанови този резултат съдът приема, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в предписаната от закона форма, при постановяването й не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и същата е в съответствие с материалния закон, поради което прави извод за нейната законосъобразност. Приема, че липсва одобрен проект и разрешение за строеж, които да удостоверят законността на строежа, установени от служителите на община П., като такива не са представени и от жалбоподателите. Излага съображения, че извършените СМР надхвърлят хипотезата на чл.151, ал.1, т.1 ЗУТ, при която не се изисква издаване на разрешение за строеж, което се потвърждава и от изготвената по делото съдебно-техническата експертиза. Установява, че жилищната сграда е с двускатен покрив към 2012 г., съгласно изготвено конструктивно становище за нанесени щети от земетресение от м. май същата година, а новоизградения покрив е многоскатен. Констатира, че извършените СМР представляват „реконструкция“, съгласно дефиницията на § 5, т.44 ДР на ЗУТ, а не „текущ ремонт“ съгласно § 5, т.43 ДР на ЗУТ, поради което приема, че е налице строеж по смисъла на § 5, т.38 ЗУТ. Намира за неоснователен доводът на жалбоподателите за приложимост на чл.148, ал.6 ЗУТ, тъй като от тяхна страна липсват доказателства за инициирана пред общинската администрация процедура за издаване на строителни книжа и разрешение за строеж след земетресението в Перник през 2012 г. при облекчен режим. Излага съображения, че предвид годината на извършване на строителството след 2012 г., строежът не е търпим по смисъла на § 16 ПР ЗУТ и § 127, ал.1 ПЗР ЗУТ.
Обжалваното решение е постановено в нарушение на материалния закон.
Незаконосъобразен е изводът на съда, че оспорената заповед е постановена в предвидената от закона форма. В административният акт са възпроизведени констатациите в изготвените констативни протоколи, като е посочено, че покрива е многоскатен, разположен върху тухлен надзид по фасадните стени и таванската стоманобетонна плоча; всички изградени масивни стоманобетонни пояси в подпокривното пространство са изпълнени отделно, без монолитна връзка между тях; връзките на крайните точки на поясите са осъществени чрез анкерни арматурни железа; изпълнени са стоманобетонни колони, насадени в съществуващата стоманобетонна плоча; върху плочата е изграден пълнеж от строителни отпадъци; отворът за изход към подпокривното пространство е допълнително разширен с 1 м. чрез разбиване на стоманобетонната плоча и изрязване на армировката, без допълнително укрепване. Следователно в заповедта е описано състоянието на строежа, като не не става ясно дали целия покрив и подпокривно пространство са били преустроени или само част от тях и съответно коя. В заповедта не са изложени фактически основания, установяващи дали административният орган приема, че е налице реконструкция, основен ремонт или строеж по смисъла на § 5, т. 38, 42 и 44 ДР ЗУТ.Стелно процесния строеж не е индивидуализаран, поради което заповедта е издадена в нарушение на предписаната от закона форма, което обосновава нейната незаконосъобразност.
От събраните по делото доказателства по несъмнен начин е установено, че ремонтните дейности на покрива започват след земетресението в Перник през 2012 г. Видно от конструктивното становище на инж.. В, изготвено на 03.07.2012 г., е че вследствие на земетресението от м. май 2012 г. дървената покривна конструкция, надзида и комините са увредени и не изпълняват предназначението си. Покривната конструкция се нуждае от спешен ремонт за избягване на наводнение на етажите и увреждане на основните конструктивни елементи – железобетонни плочи, греди, колони и тухлени стени. Предписано е да се укрепи тухления надзид, като фасадните железобетонни колони продължат до ниво покрив и върху тухлените стени се направи железобетонен пояс; да се демонтират всички дефектни загнили и проядени дървени елементи с нов, сух иглолистен материал; да се демонтират допълнителни столици от надзида и да се подпрат с вертикални опори. От заключението на назначената по делото съдебно-техническа експертиза е установено, че извършените СМР са свързани с укрепване на конструкцията на покрива – стоманобетонни греди, колони, направа на зидария, направа на покривна конструкция с нови елементи, направа на топлоизолация, керемиди и капаци. При тези факти изводът на съда, че в случая е неприложима нормата на чл. 148, ал. 6 ЗУТ, е незаконосъобразен и необоснован. Съгласно правилото на чл. 148, ал. 6 ЗУТ, в сила към датата на издаване на оспорената заповед, при бедствени и аварийни ситуации разрешения за строеж по изключение могат да се издават по частични работни проекти. Строителните книжа могат да се комплектуват и по време на изпълнението на неотложните аварийни и възстановителни работи или след изпълнението им и се предават на органа, компетентен да издаде разрешението за строеж. Следователно нормата предвижда, че строителните книжа могат да се комплектуват и след изпълнението и да се предадат на органа компетентен да издаде разрешението за строеж, което законът не обвързва със срок. В случая в нарушения на административнопроизводствените правила – чл. 35 АПК кметът на О. П не изяснява фактите и обстоятелствата от значение за случая. Не е извършена преценка и не е направено разграничение кой дейности са били наложителни и неотложни за отстраняване на щетите от земетресението, които е следвало да се извършат за обезопасяването и укрепването на сградата. По този начин не е налице индивидуализация на процесния строеж, не е установено дали целия строеж или част от него е незаконна. Това обстоятелство е относимо към законосъобразността на оспорената заповед, тъй като при преценка на законосъобразността на заповедта за премахване на незаконно строителство следва да се вземе предвид и дали същото е извършено съзнателно, какво е естеството и степента на въпросната незаконност, какво е точното естество на интереса, който трябва да бъде защитен чрез разрушаването т. е. следва да е налице пропорционалност на разпореденото премахване на незаконния строеж и последиците от това, в който смисъл е и решението по делото Иванова и Черкезов срещу България на ЕСПЧ.
Административният акт е издаден и в нарушение на чл. 6, ал. 1 и 2 АПК. След като не е конкретизирано в какво се изразява незаконността на строежа и коя е незаконната част от строежа, то разпореденото, с административния акт, премахване на „Подпокривно пространство и покрив“ засягат права и законни интереси на жалбоподателите в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която е издаден акта, което също обосновава противоречие на заповедта с материалния закон. Ето защо като прави извод за законосъобразност на заповедта и отхвърля жалбата Административен съд гр. П. постановява решение в нарушение на материалния закон, което следва да се отмени, като се постанови друго решение по съществото на спора, с което оспорената заповед да се отмени.
С оглед изхода на делото, направеното своевременно искане за присъждане на разноски и приложените доказателства, че същите са заплатени, следва да се осъди О. П да заплати на В.Л и на В.Л сумата 540 лв., представляваща направени по делото разноски, от които 400 лв. заплатено адвокатско възнаграждение и 140 лв. заплатена държавна такса.
По изложените съображения Върховният административен съд, второ отделение, РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение решение № 510 от 10.12.2019 г., постановено по адм. д. № 431/2019 г. по описа на Административен съд гр. П. и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ заповед № 915/04.06.2019 г. на кмета на О. П.
ОСЪЖДА О. П да заплати на В.Л, [ЕГН] и В.Л, [ЕГН] сумата 540 лв. (петстотин и четиридесет лева), представляваща направени по делото разноски в касационното производство. Решението не подлежи на обжалване.