О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 149

гр. София, 17.03.2022 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ТК, II отделение, в закрито заседание на осми март, две хиляди двадесет и втора година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА

ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ

ГАЛИНА ИВАНОВА

като разгледа докладваното от съдия Марков т. д.№1074 по описа за 2021 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „Строителна компания“ ЕООД срещу решение №2 от 07.01.2021 г. по в. т.д.№2490/2020 г. на САС. С обжалваното решение е потвърдено решение №260000 от 14.08.2020 г. по т. д.№126/2019 г. на СОС, с което са отхвърлени предявените от „Строителна компания“ ЕООД срещу [община] искове: по чл.266, ал.1 от ЗЗД за сумата 50 597.20 лв., възнаграждение за изпълнени работи по договор от 06.04.2017 г., за което е издадена фактура №1984/03.01.2019 г., с претенция за законни лихви върху главницата и по чл.86 от ЗЗД за сумата 1447.64 лв., обезщетение за забавено изпълнение на главния дълг за периода 07.02.2019 г. - 20.05.2019 г.

В жалбата се излагат съображения за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК общото основание за допускане на касационно обжалване е обосновано с произнасяне на въззивния съд по следните въпроси: 1. Тълкуване на договорната клауза на чл.7, ал.3 от процесния договор, съобразно критериите по чл.20 от ЗЗД, с оглед изводите на въззивния съд, че цената на извършените допълнителни СМР е недължима, предвид обстоятелството, че общата цена по договора е заплатена, а разходите за тези допълнителни СМР фактически надвишават стойността по договора, поради което са недължими. 2. Подписването на акт образец 19 за приемане на допълнителни СМР от страна на възложителя, предполага ли дължимост на цената за тях...