О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 147

гр. София, 17.03.2022 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ТК, II отделение, в закрито заседание на петнадесети март, две хиляди двадесет и втора година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА

ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ

ГАЛИНА ИВАНОВА

като разгледа докладваното от съдия Марков т. д.№1158 по описа за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на ЗАД „ДаллБогг: Живот и здраве“ АД срещу решение №16 от 22.01.2021 г. по в. т.д.№278/2020 г. на АС Велико Търново. С обжалваното решение е потвърдено решение №45 от 06.03.2020 г. по т. д.№198/2019 г. на ОС Плевен, с което ЗАД „ДаллБогг: Живот и здраве“ АД е осъдено да заплати на М. Л. М. на основание чл.498, ал.3, вр. чл.432, ал.1 от КЗ, вр. чл.52 и чл.51, ал.2 от ЗЗД сумата от 50 000 лв., застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди от увреждания при настъпило на 09.08.2018 г. ПТП, ведно със законната лихва върху главницата от 24.01.2019 г. до окончателното изплащане.

В жалбата се излагат съображения, че решението е недопустимо, предвид обстоятелството, че въззивният съд е определил обезщетение в размер от 75 000 лв., който е по-висок от посочения от ищеца размер на цената на иска от 65 000 лв., респективно е налице произнасяне свръхпетитум, евентуално се сочи, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. В изложение по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК общото основание за допускане на касационно обжалване е обосновано с произнасянето на въззивния съд по следните въпроси, за които се поддържа наличие на селективните основания по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 от ГПК: 1. Следва ли при определяне на справедливия размер на обезщетението за неимуществени вреди и процента на съпричиняване, съдът да се...