Производството е по реда на чл. 208-228 АПК.

Образувано е по касационна жалба на А.Д, чрез адв.. В, срещу Решение № 348/07.08.2019 г. на Административен съд – Враца по адм. дело № 217/2019 г., с което е отхвърлена жалбата му против Заповед № 230/19.02.2019 г. на кмета на община В., нареждаща премахването на строеж „Гараж с пристройка“, находящ се в УПИ V-225, кв. 75 по плана на [ж. к.], [населено място], като незаконен на основание чл. 225, ал. 2, т. 1 и 2 ЗУТ.

Ответникът – кметът на община В., не взема участие в касационното производство.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за правилност на решението. Касационната жалба е допустима, но неоснователна.

Атакуваното решение не е засегнато от касационните основания по чл. 209, т. 3 АПК.

Строежът, предмет на потвърдената заповед, е от пета категория – чл. 137, ал. 1, т. 5, б. „в” ЗУТ, и за извършването му на общо основание е било необходимо разрешение за строеж – чл. 148, ал. 1 ЗУТ. Липсата на разрешителен акт, чието издаване не се и твърди от оспорващия, обуславя незаконността на строежа в хипотезата по чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ и произтичащото от нея правомощие на кмета да разпореди премахването му – чл. 225а, ал. 1 от закона. Въпреки че административният орган не е мотивирал изрично противоречието с подробния устройствен план, заключението на приетата и неоспорена съдебно-техническа експертиза удостоверява, че строежът не се запазва според застроителния план за УПИ V-225, кв. 75.

В случая търпимостта на строежа, която би осуетила премахването му, правилно е изключена от съда. Доколкото съобразно данните по делото строежът е от 1982 г., по отношение на търпимостта му е приложима разпоредбата на § 16, ал. 1 ПРЗУТ.

Постройката е изградена в противоречие с чл. 97, т. 3 от Наредба № 5 за правила и норми по териториално и селищно устройство от 1977...