Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба, подадена от С.Н против Решение № 7783 от 10.12.2019 г., постановено по адм. дело № 3859/2019 г. от Административен съд София-град, с което е отхвърлена жалбата му срещу отказ на началника З. [ място] да уважи молба вх. № 1216 от 05.03.2019 г., подадена от Нешков, за назначаване на работа като работник в парова централа.

Касаторът твърди, че тълкуването на приложимата правна уредба води до извод, че началникът на затвора няма оперативната самостоятелност по целесъобразност да назначава и освобождава лишените от свобода на работа. Това е в правомощията на комисията по чл. 35 ППЗИНЗС, която в конкретния случай не е дала становище, както такова не е дал и инспектора по социални дейности и възпитателна работа (ИСДВР). Твърди още, че отказът не е формулиран в индивидуален административен акт – заповед, а е оформен в резолюция, която няма изискуемото от закона - чл. 59, ал. 2 АПК – съдържание. Въз основа на това прави извод, че отказът, който е оспорвал, е направен при неправилно упражнена оперативна самостоятелност, при неспазване на установения в чл. 165 и чл. 166 ППЗИНЗС процедурен ред, поради което, като незаконосъобразен, е следвало да бъде отменен от първоинстанционния съд. Моли за отмяна на обжалваното решение, отмяна на оспорения отказ и връщане на преписката за ново произнасяне с определен от съда срок и указания по приложението на материалния закон.

Ответната страна – Началника на СЦЗ, чрез процесуален представител оспорва касационната жалба.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба.

Настоящата инстанция, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК, и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

Административният съд е бил сезиран с жалба на С.Н срещу отказ на началника на затвора – [населено място], обективиран в писмена резолюция от 07.03.2019 г. върху становище на ИСДВР, да уважи негова молба вх. № 1216 от 05.03.2019 г. за назначаване на работа като работник в парова централа.

С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата, като неоснователна. За да постанови този резултат е приел за установено, че към момента на подаване на молбата, на жалбоподателя, изтърпяващ наказание „лишаване от свобода“, е било наложено дисциплинарно наказание. Поради това сезираният инспектор по социални дейности и възпитателна работа е дал отрицателното си становище за удовлетворяване на искането. Съобразявайки наскоро наложеното дисциплинарно наказание и писменото становище на ИСДВР, комисията по чл. 164 ППЗИНЗС е дала своето отрицателно заключение, въз основа на което началникът на СЦЗ е постановил своя отказ. При така установените факти и анализа на приложените доказателства съдът е направил извод, че отказът е издаден от компетентен административен орган, в кръга на правомощията му по ЗИНЗС, при спазване на процесуалния и при правилно приложение на материалния закон. Решението е валидно, допустимо и правилно.

Настоящият състав споделя изцяло развитите от АССГ фактически и правни изводи, изложени в мотивите на обжалваното съдебно решение, към които касационната инстанция препраща с оглед правомощията й по чл. 221, ал. 2, изр. последно от АПК.

Неоснователни са развитите в касационната жалба доводи за неправилност на съдебното решение поради постановяването му при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост и неправилно приложение на материалния закон.

Съгласно чл. 77, ал. 1 и ал. 2 ЗИНЗС по време на изтърпяване на наказанието лишените от свобода имат право на подходяща работа, като по възможност предпочитанието им към конкретен вид дейност се удовлетворява. В съдебната практика трайно е прието, че това право не е скрепено с безусловно задължение на длъжностните лица да осигурят работа на лишените от свобода през целия им престой в местата за изтърпяване на наказание или всеки път, когато те са заявили желанието си. Назначаването на работа е свързано с редица условия, както и с възможностите да им бъде осигурена такава, с разкритите работни места в Държавно предприятие "Фонд затворно дело" и в обслужващата и комунално-битова дейност на затворническите заведения. Предлагането и осигуряването на възможност за полагането на труд е предоставено на преценката на началника на затвора в зависимост от нуждата за осъществяването на конкретни дейности и качествата на лишения от свобода. Възможността за преценка на административния орган може да е продиктувана от обективна невъзможност или от субективна преценка, но е правомощие на началника на затвора, който действа в условията на оперативна самостоятелност, след като е получил мотивирано писмено становище от ИСДВР. Съгласно чл. 164, ал. 1 от ППЗИНЗС приоритет при участие в трудова дейност имат лишени от свобода, които спазват реда и дисциплината и са с доказани трудови качества.

Неоснователно е оплакването за нарушение на формата на оспорвания отказ. Изрично в ЗИНЗС и ППЗИНЗС не е посочено в каква форма следва да бъде постановен отказа да се удовлетвори молба за назначаване на работа. Изрично в чл. 166, ал. 2 е посочено, че за назначаването на работа на лишените от свобода и в случаите, в които се налага преместване в друга група, началникът на затвора, поправителния дом или затворническото общежитие издава писмена заповед. Предвид изричната законова уредба е неоснователно възражението на касатора за неспазване на изискуемата от закона форма на отказа.

Неоснователно също се твърди нарушение на установения в чл. 165 и чл. 166 ППЗИНЗС процедурен ред. Посочените норми са относими в хипотезата, когато административният орган вече е издал заповед за назначаване на лишения от свобода на работа, но не и към разглеждане на искането му. При преценката си за удовлетворяване на молбата за работа началникът на затвора съобразява единствено мотивираното писмено становище на ИСДВР, установената работоспособност, въз основа на преценка относно здравословното състояние, възрастта, пола, професионалната квалификация, интересите и предпочитанията на молителя, оценката на риска, притежаването на специална правоспособност, квалификация и здравен статус, ако такива са необходими за извършването на дадени дейности. И в тази си преценка административният орган действа при условията на оперативна самостоятелност.

Предвид изложеното обжалваното решение следва да бъде оставено в сила, поради което и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК Върховният административен съд, трето отделение, РЕШИ :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 7783 от 10.12.2019 г., постановено по адм. дело № 3859/2019 г. от Административен съд София-град. Решението е окончателно.