Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на В.М, от [населено място], чрез пълномощника му адв. Б.К, срещу Решение № 925 от 16.12.2019 г., постановено по адм. дело № 1111/2019 г. по описа на Административен съд-Пазарджик, с което е отхвърлен иска му срещу Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи - гр. П., с който претендира ответникът да бъде осъден да му заплати обезщетение в размер на 206 лева, представляващи имуществени вреди, настъпили при обжалването на Електронен фиш № 1932592 на ОДМВР Пазарджик, отменен като незаконосъобразен с Решение № 147 от 12.03.2019 г., постановено по АНД № 2095/2018 г. по описа на Районен съд Пазарджик, вкл. и обезщетение за понесени неимуществени вреди - стрес и притеснения, претърпени за период 30.04.2018 г. до 06.04.2019 г. Релевират се доводи за неправилност на съдебния акт - касационно отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. Моли за отмяна на решението, като се постанови ново по същество, с което да се уважи иска в неговата цялост. Претендира разноски за двете съдебни инстанции.
Ответната страна – Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи - гр. П. не изразява становище.
Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.
Настоящият състав на Върховния административен съд, трето отделение, след като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, в рамките на сочените касационни основания и с оглед мотивите на Тълкувателно решение на ОСС на І и ІІ колегии на ВАС от 15.03.2017 г. по Тълкувателно дело № 2 от 2016 г., както и правомощията си по чл. 218, ал. 2 от АПК, прие за установено следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна при следните съображения:
С обжалваното решение Административен съд Пазарджик е отхвърлил иска на В.М срещу ОД на МВР – Пазарджик, с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, с който ищецът претендира ответникът да бъде осъден да му заплати обезщетение за претърпени имуществени вреди, в размер на 100 лева - заплатен адвокатски хонорар и 6 лева за държавна такса, както и неимуществени вреди в размер на 100 лева, изразяващи се в стрес и притеснения, претърпени за периода от 30.04.2018 г. до 06.04.2019 г., във връзка с обжалването и отмяната на Електронен фиш № 1932592 на ОДМВР Пазарджик, който, с Решение № 147 от 12.03.2019 г., постановено по АНД № 2095/2018г. на Районен съд Пазарджик, е отменен, като незаконосъобразен.
За да постанови този резултат съдът е приел за установено, че с ЕФ № К 1932592 издаден от ОДМВР Пазарджик на В.М е наложено административно наказание - глоба в размер на 50 лева на основание чл. 189, ал. 4, във вр. с чл. 182, ал. 2, т. 2 от ЗДвП. Актът е обжалван и с Решение № 147 от 12.03.2019 г., постановено по АНД № 2095/2018 г. по описа на Районен съд Пазарджик е отменен, като незаконосъобразен. Съдебният акт не е обжалван и е влязъл в законна сила.
Съдът е установил, че в производството по оспорване на НП, ищецът е представляван от адвокат с представено пълномощно за процесуално представителство (л.44), но няма представен договор за правна помощ между упълномощения адвокат и жалбоподателя, както не е представен такъв и в исковото производство пред него.
При тази фактическа установеност решаващият съд е приел, че искът за присъждане на имуществени вреди е неоснователен. В останалата част по отношение на претендираните неимуществени вреди искът е отхвърлен, като неоснователен и недоказан, тъй като по делото не са представени доказателства за претърпени такива. Решението е валидно, допустимо и правилно.
Първостепенният съд е изяснил напълно фактическата обстановка по делото, събрал е относимите за правилното решаване на спора доказателства, обсъдил ги е в тяхната взаимна връзка и във връзка с възраженията на страните, и въз основа на това е направил верни правни изводи за неоснователност на исковата претенция по отношение на претърпените имуществени и неимуществени вреди. При разглеждане на съдебния спор, съдът не е установил посочените касационни нарушения.
Предявеният иск е с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, съгласно който държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. За да се реализира безвиновната отговорност на държавата по реда на специалния закон – ЗОДОВ - трябва да са налице точно изброени от законодателя в нормата на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ предпоставки, в условията на кумулативност, а именно: 1. незаконосъобразен акт/действие или бездействие, отменени по съответния ред; 2. на държавен/общински орган или негови длъжностни лица; 3. извършени при или по повод изпълнение на административна дейност; 4. в резултат на незаконосъобразния акт/действие или бездействие да е настъпила вреда за гражданина/юридическото лице; 5. да е налице пряка причинна връзка между незаконосъобразните акт/действие или бездействие и настъпилата вреда. При липсата на който и да било елемент от фактическия състав не може да се реализира отговорността по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ.
Дейността по административно наказване по естеството си е дейност на администрацията, насочена към разрешаване на правен спор, възникнал по повод на конкретно сезиране, при спазване на състезателно производство в условията на независимост и самостоятелност на решаването. Тази дейност е свързана със защитата на реда в областта на държавното управление по аргумент от чл. 6 ЗАНН и представлява санкционираща управленска дейност.
За квалифициране на иска като такъв по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ определяща е не правната природа на отменения акт, който безспорно не е индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 от АПК, а властнически акт с наказателно-правни последици. Определяща е дейността на органа - негов издател. Актът – наказателното постановление - се издава от административен орган, в изпълнение на нормативно възложени задължения, при упражняване на административно-наказателна компетентност, законово предоставена на органите в рамките на административната им правосубектност, което по своето съдържание представлява изпълнение на административна дейност. А определяща за квалифициране на иска, като такъв по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, е основният характер на дейността на органа, който го е издал.
В този смисъл е постановеното Т. Р. № 1 от 15.03.2017 г. на Общото събрание на колегиите във Върховния административен съд по Тълкувателно дело № 2 от 2016 г., което приема, че при предявени пред административните съдилища искове по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от този закон. Доказателствената тежест е на ищеца, който с допустимите по ГПК доказателства и доказателствени средства следва да докаже претенцията си за обезщетяване.
Настоящата инстанция счита, че в случая обосновано и законосъобразно съдът от първата инстанция е приел, че не са налице всички изискуеми от специалния закон – ЗОДОВ - предпоставки, за да бъде реализирана безвиновната отговорност на държавата. Ищецът, чиято е доказателствената тежест, не е доказал наличието на реално причинени вреди, изразяваща се в заплатено адвокатско възнаграждение в съдебното производство по обжалване на отмененото наказателно постановление и преживени стрес и притеснения. В производството по НАХД № 2095/2018 г. по описа на Районен съд Пазарджик, липсва приложен изискуемия се по чл. 36, ал. 2 от ЗАдв (ЗАКОН ЗЗД АДВОКАТУРАТА) договор между адвоката и клиента, основаващ възмездността на положения от адвоката труд. Непредставянето на договор за правна защита и съдействие в рамките на производството по обжалване на наказателното постановление, не основава наличие на реално причинена вреда от отменения с това решение акт, съответно право на обезщетение по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Не са ангажирани никакви доказателства в подкрепа на твърденията за преживян стрес и притеснения във връзка с обжалването на наказателното постановление. Поради това обосновано съдът е приел, че в случая не е изпълнен сложният фактически състав за възникване на отговорността на държавата по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.
В исковия процес върху ищеца лежи доказателствената тежест, т. е. той трябва с допустимите доказателства и доказателствени средства да докаже претърпени неимуществени вреди, като докаже, че те са пряка и непосредствена причинна връзка с отменения акт.
За пълнота на изложението, настоящия състав следва да отбележи, че обезщетенията за неимуществени вреди се присъждат за конкретно претърпени физически и психически болки, страдания и неудобства, които са пряка и непосредствена последица от незаконосъобразен акт, действие или бездействие на административния орган, отменени по съответния ред. Поради характера на неимуществените вреди те могат да се търпят само от физическо лице, чиято психика и здраве са засегнати неблагоприятно от административна дейност. В случая не е доказано засягане в гореописания аспект, което да обоснове основателност на претенцията за обезщетение. В тази връзка правилен е извода в обжалваното решение за неоснователност на предявения иск за обезщетяване на причинени неимуществени вреди.
Предвид изложеното настоящата инстанция намира, че съдът е тълкувал и приложил правилно закона, поради което решението му следва да бъде оставено в сила.
При този изход на спора искането на касационния жалбоподател за присъждане на разноски пред настоящата инстанция е неоснователно.
Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, трето отделение РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 925 от 16.12.2019 г., постановено по адм. дело № 1111/2019 г. по описа на Административен съд-Пазарджик. Решението е окончателно.