Председателят на Върховния съд е направил предложение да се издаде тълкувателно решение по въпроса: следва ли да се прилага разпоредбата на чл. 14 от Закона за наемите*(1) при искове за опразване на жилищни помещения, заведени на основание чл. 108 ЗС, и в зависимост от това да се допусне преглед на едното от решенията по гр. д. № 7318/53 г. и 2750/54 г. на С. окръжен съд, с които въпросът за приложението на чл. 14 ЗН*(1) при искове по чл. 108 ЗС е разрешен противоречиво.

Върховният съд, Общо събрание на гражданската колегия, за да се произнесе, взе предвид:

Съгласно чл. 14, ал. 1 ЗН*(1) съдебните решения за опразване на наети жилищни помещения, постановени на основание чл. 2, т. 2 и 4 от същия закон*(2), се изпълняват, след като на наемателя бъде предоставено друго жилище, съобразено с досегашното по размери, наем и занятие.

От този текст е явно, че се касае до изпълнението на решения за разваляне на договори за наем, и то постановени или за извършване на нов строеж, или за задоволяване на жилищните нужди на собственика и на низходящите му. Тези две основания за прекратяване на договора за наем не са във връзка с поведението на наемателя при изпълнение на задълженията му като такъв, а са такива за прекратяване на договора изключително в интерес на собственика без наличието на каквато и да било вина у наемателя или на някакво договорно основание. В останалите случаи на прекратяване на договора за наем, посочени в чл. 2 ЗН, които са свързани с поведението на наемателя, чл. 14 ЗН*(1) не се прилага. Член 14, ал. 1 ЗН*(1) се прилага и в случаите на разваляне на договори за наем по чл. 2, т. 7*(3), които се имат предвид в чл. 14, ал. 2, последно предложение. Освен това по силата на чл. 34, ал. 4 от...