Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по жалба на началника на РУ Нови пазар срещу решение № 73 от 02.08.2017 г. по адм. д. № 166/2017 г. на Административен съд Шумен, с което по жалба на В. П. Х. е отменена заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 17-0307-000090 по чл.171, т.2а от Закон за движение по пътищата /ЗДвП/, издадена на 28.04.2017 г. от началник РУП към ОД на МВР – Шумен, Районно управление гр. Н. пазар за наложена принудителна административна мярка по чл.171, т.2а от ЗДвП – прекратяване на регистрацията на ППС лек автомобил "Мерцедес А160" с рег. [рег. номер на МПС] за срок от една година, считано от 27.04.2017 г. и отнемане на СРМПС №[номер] и 2 броя регистрационни табели [номер].
Излага касационни основания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Съдът не обсъдил доводите на издателя на акта, че правото на управление на СУМПС е уредено като срочно, с оглед нуждата след изтичане на срока и преди подновяване на свидетелството за управление на МПС да се установи физическата годност на заявителя. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Ответната страна е представила писмен отговор.
Прокурорът дава заключение за основателност на касационната жалба. Счита, че управляването на моторно превозно средство със свидетелство за управление, което удостоверява изтекъл срок на право на управление, е управление без съответното свидетелство за управление по смисъла на чл. 171, т. 2а ЗДвП.
Касационната жалба е процесуално допустима, подадена в срока по чл. 211, ал.1 АПК на 09.08.2017 г., при връчено съобщение за решението на 07.08.2017 г. Разгледана по същество е неоснователна.
За да отмени оспорения акт съдът е приел, че изтичането на срока на валидност на свидетелството за управление на МПС не лишава водача от неговата правоспособност като водач на МПС, тъй като свидетелството за управление на МПС е индивидуален удостоверителен документ за правоспособност за управление на моторно превозно средство съгласно чл.2, ал.1 от Наредба №I-157 от 01.12.2002 г. за условията и реда за издаване на свидетелство за управление на моторни превозни средства, отчета на водачите и тяхната дисциплина. Приел, че изтичането на срока на валидност на свидетелството за управление на МПС не лишава водача от придобитата му правоспособност, в подкрепа на което е и фактът, че в представеното по делото копие от свидетелства за управление на МПС с №[номер]/04.05.2017 г., е посочено, че жалоподателката е правоспособен водач от съответните категории от 06.09.1973 г. Позовал се на мотивите към законопроекта, въз основа на който е приет ЗИД на ЗДвП, обн. в ДВ бр.101/2016 г., в сила от 21.01.2017 г., с който е приета разпоредбата на чл.171, т.2а от ЗДвП, в които е посочено, че се целят «промени, насочени спрямо неправоспособните водачи на МПС...», както и че «Тази мярка (отнемане на регистрационна табела) е насочена към самия собственик на МПС и отговорността му същото да бъде управлявано от правоспособен водач...», а в случая придобитата от жалбоподателката правоспособност да управлява МПС от съответната категория, удостоверено с първоначалното свидетелство за управление на МПС, считано от 06.09.1973 г., не е изгубена с изтичане срока на валидността му по чл.51 от ЗБЛД. Направил извод, че изложените в оспорената заповед фактически обстоятелства не съставляват фактическото основание по чл.171, т.2а от ЗДвП - управляване на моторно превозно средство от собственик, без да притежава свидетелство за управление поради което не е налице правопораждащият фактически състав, липсва и основание за прилагане за прекратяване регистрацията на управлявания от В. Х. лек автомобил.
Изложил мотиви, че заповедта е издадена при допуснато нарушение на принципа на съразмерност, заложен в чл.6, ал.1 АПК, според който административните органи упражняват правомощията си по разумен начин, добросъвестно и справедливо. Налагайки мярката в хипотезата на чл.171, т.2а от ЗДвП, административният орган действа при условията на обвързана компетентност, но законът не винаги може да обхване всички хипотези в реалния живот. Дори когато преследва законоустановени цели, принудителната административна мярка за всеки конкретен случай трябва да е определена в такъв вид и обем, че да не ограничава правата на субектите в степен, надхвърляща необходимото за осъществяване на целта на закона. В случая прилагането на принудителна административна мярка, не само не би постигнало нито една от целите на административната принуда, но и ограничава правата на жалбоподателката в по-голяма степен от необходимото, тъй като я лишава от възможността да управлява притежаваното от нея МПС в рамките на 1 година при положение, че междувременно, макар и след издаване на заповедта, се е снабдила с валидно свидетелство за управление на МПС, надлежно удостоверяващо правото да управлява МПС от вида на това с прекратена регистрация. Приел, че последиците от издадената заповед са несъизмерими с преследваната цел, поради което е постановена в противоречие с чл.6, ал.5 от АПК Решението е правилно като краен резултат.
Основателни са доводите в касационната жалба, че при изтичане на законово определения срок на валидност на свидетелство за управление на МПС не е налице законова презумпция за физическа годност на водача. Съгласно чл. 159, ал. 1 ЗДвП във вр. с чл. 15, ал. ал. 2 от Наредба № 1-157 от 01.10.2002 г. за условията и реда за издаване на свидетелство за управление на моторни превозни средства, отчета на водачите и тяхната дисциплина при подмяна на свидетелството за управление водачът представя карта за оценка на физическата годност. Законодателят е приел, че на всеки десет (пет) години е необходимо да бъде извършена проверка на физическата годност на лицето, което е придобило правоспособността и поради това правоспособността не се придобива безсрочно. С изтичането на съответния срок знанията, уменията и поведението на водача, при липса на законово определените нарушения, не се проверяват, но физическата годност следва да бъде проверена и само ако е налице съответствие на установените медицински изисквания лицето придобива право да управлява моторно превозно средство за следващия период. С оглед на това правото на управление на МПС е срочно право. С изтичането на срока, за който държавата е признала на съответното лице правото да управлява МПС, правото се прекратява. Срочността на правото е отразена в официалния удостоверяващ правото документ - свидетелството за управление на МПС. Поради това законодателят в § 1, т. 2, б. "ж" от ДР на ЗБЛД сочи, че личен документ "с изтекъл срок на валидност" е нередовен.
При издаване на принудителната администативна мярка по чл. 171, т.2 от ЗДвП административния орган действа при условията на обвързана компетентност. По отношение на срока на действие на мярката съществува законова рамка (от 6 месеца до 12 месеца), в рамките на която органът може да избере вариант, като изложи своите мотиви. В случая в заповедта не са изложени мотиви за налагане на принудителната административна мярка за максимално предвидения срок, което е съществено нрушение на административнопроизводствените правила и нарушение на материалния закон. При издаването на административен акт при оперативна самостоятелност неизлагането на мотиви е основание за отмяна на акта.
В заповедта е записано, че Х. е имала валидно свидетелство за управление на МПС валидно до 29.06.2014 г., за да се установи, че към момента на проверката е изтекъл срока на валидност, но не са изложени мотиви, че е дълъг срока през който водачът е управлявал МПС с изтекъл срок на валидност за да се определи максималния срок предвиден в Закон за отнемане на свидетелството за управление, поради което противно на изложеното в касационната жалба в заповедта не са изложени мотиви за определяне на максималения срок за налагане на принудителната административна мярка, не са изложени обстоятелства за това. Едва в касационната жалба се сочи, че срок в който водачът е управлявал МПС с изтекъл срок на свидетелството за правоуправление е твърде дълъг (почти 3 години), което е мотивирало органът да наложи мярката за максимален срок от 1 година, считано от 27.04.2017 г. на която дата с акта са отнети СР на МПС (ч. II) и регистрационните табели (по реда на чл. 172, ал.4 от ЗДвП).Не е допустимо в касационната жалба да се мотивира административния акт относно срока за който е наложена принудителната административна мярка. Освен това съдът не може да намали предвидения в заповедта срок, за който е наложена принудителната административна мярка, от 1 година на 6 месеца, както се сочи в касационната жалба, тъй като определянето на срока е от компетентостта на административиня орган, а съдът проверява законосъобразно ли е определен срока за прилагане на принудителната административна мярка, с оглед изложените мотиви в акта.
Неизлагането на мотиви относно срока за който е наложена принудителната административна мярка е основание за отмяна на оспорения пред съда административен акт, с оглед на което решението на административния съд като правилно по краен резултат следва да се остави в сила.
Като има предвид изложените мотиви, Върховният административен съд, Седмо отделение РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 73 от 02.08.2017 г. по адм. д. № 166/2017 г. на Административен съд Шумен. Решението не подлежи на обжалване.