Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ вр. с чл. 186, ал. 4 от ЗДДС.

Образувано е по касационна жалба на [фирма], подадена от управителя В. Д., срещу решение № 1333/14.07.2017 г., постановено по адм. дело № 180/2017 г. по описа на Административен съд Бургас, с което е отхвърлена жалбата му против заповед за налагане на принудителни административни мерки по реда на чл. 186-188 от ЗДДС № 225417-F279292/15.11.2016 г. на заместник директора на ТД на НАП гр. Б..

В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението, поради необоснованост и неправилно приложение на материалния закон, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди се, че фактическите положения, приети за установени от съда, не се подкрепят от доказателствата по делото. Според касатора наличието у административния орган на разпечатка от компютър не следва да води до категоричен извод, че същата е издадена във връзка с твърдяната в НП продажба на два броя бира „З.” и фъстъци на обща стойност 9,20 лв. на 06.08.2016 г. в процесния търговски обект. Наред с това сочи, че НП, с което на ЕТ е наложена имуществена санкция в размер на 2000 лв. е обжалвано пред Елховския районен съд, като към момента на постановяване на оспореното решение не е налице произнасяне на ЕРС по спора. Иска се отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отмени процесната Заповед за налагане на ПАМ.

Ответникът - Зам. Директора на ТД на НАП гр. Б., редовно призован, не се явява и не се представлява. На 07.08.2017 г. е постъпил писмен отговор от юрк. Л., в който са изложени доводи за неоснователност на КЖ.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на осмо отделение, намира жалбата процесуално допустима,...