Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по касациона жалба на [фирма] срещу решение № 1654 от 19.10.2016 г. по адм. д. № 652/2016 г. на Административен съд Бургас, с което е отхвърлена подадената от дружеството жалба срещу заповед № 50/19.01.2016 г. на председателя на Комисията за защита на потребителите, с която на дружеството е забранено да прилага нелоялна, заблуждаваща потребителите, търговска практика – да предоставя на интернет - страницата си невярна информация относно вида и утвърдената категория на собствения си туристически обект „[наименование]“, който е представян като „хотел“ с категория „***“ (три звезди), вместо като „къща за гости“ с утвърдените „**“ (две звезди).
Счита решението за неправилно, постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Съдът не взел предвид, че управителят на дружеството изразил становище, с което оспорил констатациите, че по време на проверката от 13 до 15 ч. на 29.07.2015 г. от проверяващите органи са направени проверки на електронния сайт и че са направени разпечатки от същия интернет сайт, който на 06.08.2015 г. представил в КЗП -РД Бургас разпечатка от дата 29.07.2015 г. и възразил, че констатациите в констативния протокол са направени въз основа на непроверени документи с неясен произход. Според жалбоподателя, констативният протокол не представлява официален свидетелстващ документ, поради което неправилно съдът приел, че има доказателствена стойност въпреки, че е бил оспорен. КЗП не поверила автентична ли е и с вярно съдържание компютърната разпечатка, въз основа на която органът е направил изводите си. Счита, че със свидетелските показания са опровергани констатициите в констативния протокол. Бившата управителка на дружеството, като свидетел дала показания, че обектът не е рекламиран като хотел, че не е подавана от дружеството посочената информация в интернет и че към момента на проверката не е правена разпечатка на сайта. Неправилно съдът приел, че нарушението е установено само от съдържанието на страницата, компютърна разпечатка. Съдът не проверил автентичността и верноста на представените доказателства. Контролните органи не проверили на чие име е регистриран домейна и кой е абоната на хостинг услугата. Твърдял, че разпечатките са от недостоверен източник и са манипулирани. Към констативния протокол не е ясно какви доказателства са приложени, разпечатката не е събрана редовно като доказателство по смисъла на чл.171 АПК, административният орган не изяснил релевантните факти и обстоятелства. Разпечатката има характер на електронен документ разпечатан на хартиен носител, доказателството не е представено на електронен носител. Пред КЗП от жалбоподателя е била предоставена разпечатка от сайта от същата дата с различно съдържание. Счита, че решението е необосновано и постановено в нарушение на материалния закон. Словесното описание на нарушението съответства на чл. 68д, ал.1, предложение второ от ЗЗП. Приложимият подзаконов нормативен акт към момента на проверката е Наредба за категоризиране на средствата за подслон, местата за настаняване и заведенията за хранене и развлечения, чието действие е отменено на 25.08.2015 г. Излага доводи, че понятието "неверна информация" не е синоним на заблуждаваща информация. Не е посочено цифрово или словесно с кои обстоятелства по чл.68д, ал.2 и 3 ЗЗП е свързана тази информация. Стаите не се предлагат срещу заплащане по интернет, поради което потребителят не би могъл да се заблуди. Към момента на прилагане на принудителната административна мярка не е установено дали нелоялната търговска практика е продължавала за да е необходимо да бъде преустановена.
Процесуалният представител на ответната страна счита жалбата за неоснователна, представя писмена защита, претендира юрисконсултско възнаграждение. Сочи, че видно от подписания от управителя констативен протокол, е направена разпечатка от сайта в присъствието на управителката, която положила подписа си без възражения относно констатациите описани в констативния протокол, включително и свалянето на разпечатка от интернет сайта на туристическия обект. Правилно съдът не е приел последващото устно отричане на констатациите при наличен подпис положен върху официален документ. Неавтентична е представената последствие от жалбоподателя разпечатка с дата 29.07.2015 г. Потребителят инициирал проверката също е представил копие от принт скрийн сайта на дружеството, където ясно се вижда, че къщата за гости е представена като хотел "[наименование]".
Прокурорът дава заключение за неоснователност на жалбата.
Касационната жалба е процесуално допустима, подадена в законоопределения срок на 14.11.2016 г., при връчено съобщение за решението на 31.10.2016 г. Разгледана по същество е неоснователна.
За да отхвърли подадената жалба съдът е приел, че по преписката е представена разпечатка от сайта на обекта[ел. адрес] с дата 29.07.2015 година (деня на проверката), в която се установява, че обектът на търговеца многократно е обозначен като „хотел“, а не като „къща за гости“, съобразно издаденото удостоверение от О. П, както и че в авторекламно каре на същата страница над наименованието му са поставени „три звезди“ - като общоизвестен символ на категоризация. Дали сайтът е разгледан от проверяващия служител на КЗП, съответно разпечатката - изготвена непосредствено преди посещение в обекта или на място в самия обект е без значение за законосъобразността на акта, тъй като, в конкретния случай, не моментът на разглеждане на страницата и нейното разпечатване е от значение за формиране волята на органа, а съдържанието на самата страница – информацията, която се предоставя на потребителите. Дружеството - жалбоподател отрича, че разпечатката е направена от цитирания в заповедта интернет – сайт и оспорва изобщо фактите, констатирани при проверката. Както потребителят, по чиито сигнал е започнало производство, така и проверяващия помощен орган са извлекли от сайта на туристическия обект информация с идентично съдържание – обект „[наименование]“ с адрес - [населено място], [улица], е обявен като „хотел“, а в рекламно каре над наименованието му са изписани три звезди и оценка на посетилите го потребители „9,5“. В случая, от представеното удостоверение № 00621/09.08.2013 г. е видно, че обектът, стопанисван от дружеството – жалбоподател, е къща за гости с утвърдена категория „две звезди“, а в своя интернет сайт се рекламира като хотел, като изрично е посочено, че през 2014 г. е носител на награда за качество и оценен от посетителите с 9,5 точки. На същото място над наименованието „Х. [ие]“ са поставени „три звезди“, които в контекста на рекламата еднозначно се възприемат и тълкуват от потребителите като категория „три звезди“. Съдът приел, че административният орган законосъобразно е установил случай на невярна и следователно подвеждаща реклама, т. е. предварителната информация, която потребителят получава на сайта е, че ще бъде настанен в „хотел“ категоризиран с „три звезди“, а всъщност търговският обект е „къща за гости“ с категория „две звезди“. Констатирано е разминаване между вида и категорията на туристическия обект. Решението е правилно.
В протокола на КЗП, въз основа на който е издадена заповедта, е посочено, че при проверката на туристическия обект е извършена проверка и на интернет сайта на хотела -[ел. адрес], която е отразена в същия КП № К-0220810. Информацията в сайта е организирана в седем менюта: начало, нашите апартамент информация, цени, за резервации, галерия, контакти. Най-отгоре е налице рекламен надпис със следното съдържание, изписано на български език: „[наименование]” По-долу са публикувани „Важни новини” и са налице различни предложения - „[наименование]” и изображение /постер/ с информация на английски език: „[наименование]”. При избор на което и да е меню от интернет сайта, рекламния надпис „[наименование]” присъства най-отгоре и не се променя. В хода на проверката са направени разпечатки от интернет сайта, от които е видно, че на началната страница присъства следната информация: „[наименование] „[наименование]" и „[наименование]”.
Правилно съдът е направил изводите си върху констатациите в констативния протокол като официален свидетелстващ документ, издаден от орган на власт в това му качество и подписан от управителя на дружеството без възражения при съставянето му, констатациите по който не са опровергани от жалобподателя с надлежни доказателства. Неоснователно се твърди, че със свидетелските покания на бившия управител на дружеството са опровергани констатациите в констативния протокол.
Неоснователни са доводите на касационния жалбоподател, че след като последствие на 06.08.2015 г. управителят е представил в КЗП -РД Бургас разпечатка от сайта със същата дата 29.07.2015 г, в която не е посочено, че "[наименование]" е хотел, то нарушението не е било налице към момента на извършване на проверката. Проверката, както сочи касационния жалбоподател е извършена между 13- 15 часа на същата дата, поради което напълно възможно е било след този момент на същата дайта сайта да е бил променен. Правилно съдът е приел, че нарушението е установено от страницата на компютърната разпечатка, тъй като съответства на другите събрани доказателства по преписката, вкл. данните предоставени от потребителя подал сигнала за извършваните услуги в обекта. Неснователно се твърди, че контролните органи е следвало да извършат проверка на чие име е регистриран домейна и кой е абонат на хостинг услугата. Независимо дали сайта се е поддържал от друго лице, както сочи жалбоподателя, важното, че от негово име се е извършвала заблуждаващата реклама, представяща къщата за гости за хотел, което не може да е без знанието на жалбоподателя, доводите, че разпечатката била манипулирана са несъстоятелни. Правилни са изводите на съда, че не е от съществено значение дали компютърната разпечатка е била посочена като приложение в констативния протокол и дали е направена пред управителя на дружеството. От значение е, че към момента на проверката сайта е съществувал в този вид, което е констатирано в присъствието на управителя на дружеството, подписал констативния протокол, независимо, че непросредствено след проверката сайта е бил промемен. Не може да се иска доказателството да е било преставено на електронен носител, тъй като не е записано на електронен носител. Независимо дали съдът не е посочил отменения нормативен акт действащ към датата на извършване на проверката, това не се е отразило на правилността на съдебното решение. Фактическите основания в оспорената пред съда заповед съответстват на посоченото правно основание - търговска практика е заблуждаваща, когато съдържа невярна информация и следователно е подвеждаща - чл. 68д, ал.1, предложение първо ЗЗП. Независимо, че не е посочена изрично разпоредбата на чл. 68д, ал.2, т.1 ЗЗП, са изложени мотиви от административния орган във връзка с естеството на услугата, като обстоятелство по ал. 1, т. е. че е налице заблуждение относно естеството на услугата. Неоснователни са доводите, че стаите не са се рекламирани по интернет поради което потребителите не са могли да се заблудят. Данните по преписката са, че къщата за гости е рекламирана като хотел по интернет. Относно доводите, че към момента на издаване на заповедта е следвало да се установи дали е продължавала нелоялната търговска практика, следва да се има предвид, че и към настоящия момент практиката продължава в известен смисъл, тъй като дори да не е на страницата на дружеството, на сайтовете за резервация като [ел. адрес] се открива като хотел „[наименование]“ Китен с три звезди, т. е. продължава да се рекламира като хотел.
Не са налице касационни основания за отмяна на решението, което следва да се остави в сила, а на ответната страна да се присъдят претендираните разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Като има предвид изложените мотиви и на основание чл.221, ал.2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, Седмо отделение РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1654 от 19.10.2016 г. по адм. д. № 652/2016 г. на Административен съд Бургас.
О. [] да заплати на Комисията за защита на потребителите разноски по делото в размер на 200 лв. юрисконсултско възнаграждение. Решението не подлежи на обжалване.