2№ 178

гр.София, 19.04.2019 г.

Върховен касационен съд на Р. Б, Гражданска колегия, Трето отделение в закритото заседание на дванадесети април две хиляди и деветнадесета година в състав:

Председател: С. Д

Членове: Г. М

Д. Сгледа докладваното от съдия Михайлова гр. д. № 1421 по описа за 2019 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.

Образувано е по частна жалба на малолетните А. П. П. и Й. П. С. П., представлявани от своята майка Р. Де Ф. С., срещу определение № 20011/ 27.09.2012 г. по гр. д. № 11933/ 2018 г., с което Софийски градски съд е потвърдил определение от 21.08.2018 г. по гр. д. № 53697/ 2018 г. на Софийски районен съд за частично прекратяване на производството и изпращането му по компетентност на Районен съд – [населено място].

Определението е на въззивен съд, а с него е потвърдено първоинстанционно определение за частично прекратяване на производството поради неподсъдност на делото (чл. 121 ГПК).

С т. 9 от ТР № 1/ 09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/ 2013 г. ОСГТК на ВКС прие, че определението на въззивния съд, с което е потвърдено първоинстанционно определение за прекратяване на производството поради неподсъдност на спора (чл. 121 ГПК), подлежи на касационно обжалване на основание чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК. Чл. 274, ал. 4 ГПК поставя допълнително изискване за допустимост на частната жалба срещу такова определение – въззивното решение да подлежи на касационно обжалване.

Делото пред Софийски районен съд в прекратената негова част е образувано по молба за защита от домашно насилие на двамата малолетни жалбоподатели, представлявани от своята майка, срещу баща им и баба им по бащина линия.

По делата за защита от домашно насилие районният съд се произнася с решение (чл. 15, ал. 1 ЗЗДН), което може да...