Образувано е по жалбата на "[ЮЛ]" със седалище в [населено място], представлявано от председателя на сдружението, срещу заповед №РД-16-515/7.06.2016 г., издадена от министъра на икономиката. Жалбоподателят навежда доводи за незаконосъобразност на административния акт поради нарушение на установената от закона форма и противоречие с материалноправните разпоредби. Счита, че издателят на акта не е изложил никакви фактически и правни съображения; че не е осъществен фактическият състав на чл.13, ал.4 от Наредба за условията и реда за предоставяне на финансови средства на представителните сдружения на потребителите от държавата. Твърди, че констатираното от органа допуснато нарушение на закона към датата на издаване на заповедта е отстранено, поради което не е налице основанието за отказ от финансиране. Иска отмяна на оспорената заповед като незаконосъобразна.
Ответникът министърът на икономиката, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата и моли да бъде отхвърлена като неоснователна. Сочи, че процедурата за отпускане на средства на сдружения за правна помощ на потребителите е за дейности, финансирани през календарната 2016 година, тези дейности се отчитат до месец януари на следващата календарна година, поради което финансирането на жалбоподателя няма как да бъде извършено за минал период.
Върховният административен съд, след като обсъди отделно и в съвкупност представените по делото доказателства и съобрази доводите на страните, приема следното:
Жалбоподателят "[ЮЛ]" е вписано в Регистъра за юридическите лица с нестопанска цел с обществено полезна дейност, съгласно удостоверение № 006/16.02.2007 г. Сдружението е признато за представително сдружение на потребителите на национално равнище за срок от три години, съгласно заповед №РД-16-143/ 5.03.2015 г., считано от 5.03.2015 г. Към тази дата съставът на Управителния съвет на сдружението включва председател Д. Д. и членове М. К. и С. М..
Със заповед №РД-16-85/2.02.2016 г. министърът на икономиката е открил процедура за финансиране на представителни сдружения на потребтелите за 2016 г., като е определил обща сума за финансиране в размер на 70 000 лв.
Жалбоподателят е подал заявление за участие на 14.03.2016 г., прилагайки изискуемите се от административния орган документи. Към заявлението членовете на УС на сдружението са приложили декларации по чл.10, ал.1,т.4 от Наредбата, че са икономически независими от производители, вносители, търговци и доставчици, както и от политически партии и движения.
Съгласно разпоредбата на чл. 170д, ал. 2 ЗЗП, в рамките на всяка процедура по финансиране на сдруженията на потребителите по чл.172 ЗЗП се извършва проверка за наличието на критериите за представителност. Проверката се извършва от оправомощени от министъра на икономиката длъжностни лица, като резултатите от проверките се отразяват в доклад, който се представя на министъра.
В рамките на процедурата за 2016г. комисия, назначена със заповед № РД–16–150/18.02.2016г. на министъра на икономиката, извършва проверка за представителност на "[ЮЛ]". Видно от протокола на проведеното заседание на Комисията, тя е установила, че М. К. е член на УС на сдружението към датата на подаване на заявлението за финансиране. Към тази дата -14.03.2016 г., тя като член на УС на сдружението е била и едноличен собственик на капитала на [фирма], регистрирано към м. ноември 2015г. Направен е извод за невярно съдържание на декларацията, с която К. е декларирала независимост на сдружението от производители и търговци; както и за липса на представка за представителност.
Комисията е предложила на министъра на икономиката да отстрани сдружението от по-нататъшно участие в процедурата по финансиране, както и министърът да извърши преценка за представителност на сдружението. Протоколът е одобрен от министъра на икономиката. Изготвен е и нарочен доклад.
С молба от 15.04.2016г. Д. Д. е заявил вписана с решение на Пловдивския окръжен съд промяна в членовете на УС, като М. К. и С. М. са отстранени, а са вписани Г. Ч. и М. Б., като е приложено решение по ф. д.№3858/2006 г. на ПОС, удостоверение за вписаните промени. Със заявление от 21.04.2016 г. Д. Д. е приложил и годишна данъчна декларация на [фирма], за обстоятелството, че същата не развива активна дейност.
Комисията на своето заседание е обсъдила новопостъпилите документи и е приела, че сдружението не отговаря на изискванията на чл.170, ал.1 ЗЗП, тъй като за предходната година К. е била едноличен собственик на капитала на търговско дружество. Според комисията, сдружението не е спазило и 14-дневният срок по чл.170в ЗЗП за деклариране от негови членове на обстоятелство по чл.170а, ал.1, т.5 ЗЗП.
С оспорената заповед министърът на икономиката е отстранил от участие в поцедурата по финансиране сдружението поради това, че не изпълнява критериите по чл.167, ал.2,т.2 ЗЗП във вр. с чл.170а, ал.1,т.5 ЗЗП.
Със същата заповед, в точки II и III, министърът на икономиката е разпределил предвидените от бюджета на министерството средства за подпомагане на представителни сдружения за защита на потребителите за извършваната от тях дейност за защита на потребителите за 2016 г. на класираното в процедурата сдружение Българска национална асоциация "Активни потребители", в размер на 61 600 лв. Определил е срок до 31.01.2017 г. Асоциацията да изпрати в министерството доклад за отчитане на извършените дейности, придружен с обяснителни записки. В точки IV - VIII административният орган е изброил разходите, които подлежат на одобрение съгласно чл.19 от Наредбата; определил е допустимите разходи в размер на 20% от предоставените средства на сдружението; посочил е органа, който да одобри разходите на сдружението; условията за връщане на неразходваните средства и е посочил органът, който да осъществи контрол на изпълнението на заповедта.
С решение №14173 от 21.12.2016 г. по делото съдът е отхвърлил жалбата на "[ЮЛ]" срещу заповед № №РД-16-515/7.06.2016 г. на министъра на икономиката, в частта по т.I, като е оставил без разглеждане жалбата на сдружението срещу заповедта в останалата част и е прекратил производството по делото.
С определение №9331/ 13.07.2017 г. по адм. д.№3430/2017 г. петчленен състав на Върховния административен съд е отменил решението на тричленния съдебен състав, по същество е отменил оспорената заповед № №РД-16-515/7.06.2016 г. на министъра на икономиката в частта по т.I.
В останалата част е върнал делото на тричленния състав за ново произнасяне, като е приел, че административният орган е формирал мълчалив отказ да разгледа заявлението на жалбоподателя относно разпределението на средствата, с който отказ сдружението е лишено от правото да реализира бюджетни средства.
С оглед на задължителните указания на петчленния съдебен състав и така очертания предмет на спора, настоящият съдебен състав следва да провери законосъобразността на формирания от министъра на икономиката мълчалив отказ по заявлението на СНЦ "[ЮЛ]".
Мълчаливият отказ по смисъла на чл. 58, ал. 1 АПК представлява бездействие от страна на административен орган по отправено до него искане за издаване на административен акт с конкретно съдържание. Не всяко непроизнасяне е мълчалив отказ на органа да се произнесе по направеното искане. Мълчалив отказ ще е налице, ако компетентният и оправомощен административен орган не се е произнесъл в определените от закона срокове по направено пред него искане, т. е. необходимо е административният орган да е натоварен със задължение в рамките на предоставените му правомощия да се произнесе с административен акт по конкретно искане в защита на права, интереси и свободи.
Съгласно разпоредбата на чл.172, ал.2 ЗЗП министърът на икономиката разпределя средствата за представителните сдружения на потребителите. По силата на чл.16, ал.2 от Наредба № РД-16-1117/1.10.2010 г. за условията и реда за предоставяне на финансови средства на представителните сдружения на потребителите от държавата, издадена на основание чл.172, ал.3 ЗЗП, министърът на икономиката издава заповед за разпределение на средствата за подпомагане на сдруженията на потребителите.
В случая заповедта на министъра на икономиката № №РД-16-515/7.06.2016 г., в частта, в която е отстранено от участие сдружението - жалбоподател, е отменена с влязло в сила съдебно решение. Сдружението има право да участва в разпределението на бюджетните средства, подало е заявление за участие, поради което и министърът на икономиката дължи произнасяне. Ето защо така формираният мълчалив отказ е незаконосъобразен, поради което следва да бъде отменен, а преписката - върната на административния орган за произнасяне.
Неоснователно е възражението на ответника, че процедурата за отпускане на средства по чл.172 от ЗЗП (ЗАКОН ЗЗД ЗАЩИТА НА ПОТРЕБИТЕЛИТЕ) за 2016 г. е приключила. Административният орган не може да черпи права от собственото си противоправно поведение, поради което изложените от ответника твърдения за липса на средства и изтекъл период, са неотносими към предмета на спора. Наличието на висящо съдебно производство за част от субсидията би било основание за спиране на административното производство. С акта по 172, ал.2 ЗЗП и чл.16, ал.2 от Наредбата се определят носителите на субективното право на финансиране в законово установените минимални и максимални рамки.
Съдът следва да отбележи, че отмяната на недопуснатото (в случая мълчаливо) финансиране на проекта на кандидата не може автоматично да доведе до отмяна на заповедта за субсидиране на другия участник. Воден от горното, Върховният административен съд РЕШИ:
ОТМЕНЯ мълчалив отказ на министъра на икономиката да разгледа заявление от 14.03.2016 г., подадено от СНЦ "[ЮЛ]", [населено място], за финансиране на сдружението за 2016 година и ВРЪЩА преписката на министъра на икономиката за произнасяне.
Решението може да се обжалва в 14-дневен срок от съобщенията на страните за постановяването му с касационна жалба пред петчленен състав на Върховния административен съд.