Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба от Общински съвет (ОбС) – Велинград чрез процесуалния му представител адв. Д.С. срещу решение № 440 от 28.07.2016 г., постановено по адм. д. № 238/2016 г. по описа на Административен съд – Пазарджик. Касаторът твърди неправилност на решението поради постановяването му при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, в противоречие с материалния закон и необоснованост отм. енителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли съдебното решение да бъде отменено като, вместо него, Върховният административен съд постанови друго по съществото на спора, с което да отхвърли жалбата срещу решението на Общински съвет - Велинград като неоснователна.
Касационният жалбоподател, Общински съвет - Велинград, редовно призован, не се представлява.От процесуалния му представител адв. С. по делото е постъпило писмено становище по съществото на спора с развити в него съображения за основателност на касационната жалба, съответно – неправилност на атакуваното с нея съдебно решение.
Редовно призовани за съдебно заседание, ответниците, Л. А. М., Б. И. М. и Е. И. М., всички – от [населено място], не се явяват лично. Представляват се от адв. Т. М., която оспорва касационната жалба, а по същество твърди правилност на съдебното решение по съображения, подробно развити в писмен отговор на жалбата и в писмени бележки по съществото на спора.
Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба.
Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид доводите на страните и извърши преценка на доказателствата по делото, намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна.
Производството пред Административен съд – Пазарджик е образувано по жалба на Л. А. М., Б. И. М. и Е. И. М., всички – от [населено място] срещу Решение № 100 от 25.02.2015 г. на ОС – Велинград, с което на основание чл.21, ал.1 от ЗМСМА, чл.199 от ЗУТ, § 70 от ПЗР към ЗИД на ЗУТ, чл.205-209 от ЗУТ и чл.21-33 и чл.34 от ЗОС общинският съвет е одобрил започване на процедура по придобиване или отчуждаване на частен имот с пл.№ [номер] с начин на трайно ползване преди урегулирането [наименование], попадащ в УПИ [номер] – [наименование], кв.[номер] с площ от 645 кв. м. по плана на [населено място], одобрен със заповед № 300-412/23.03.2005г. на кмета на Община –Велинград и е определил пазарна оценка на същия имот- 17 415 лв.
С обжалваното съдебно решение АС – Пазарджик е обявил за нищожно Решение № 100 от 25.02.2015 г. на ОС – Велинград и е осъдил ОС – Велинград да заплати в полза на ответниците по касационната жалба направените по делото разноски в размер на 1380 лева.
За да стигне до този правен резултат, административният съд е приел, че жалбата е допустима като предявена в срок и от лица с правен интерес от оспорване, доколкото, видно от обжалваното решение на общинския съвет, имотът, предмет на решението, е собственост на Б. М., чиито наследници са жалбоподателите. Въз основа на приетата по делото съдебно-техническа експертиза, кредитирана изцяло като неоспорена и компетентно изготвена, съдът е установил, че процесният имот не е бил отчуждаван и/ или отнеман, предвиден е за обществено мероприятие „ парк“ по силата на действащия регулационен план, одобрен с Решение № 292/04.10.2005г. на ОС-Велинград, като регулацията по отношение този имот към настоящия момент не е изменяна и е в сила .
На база горните фактически установявания, административният съд е заключил, че решението на общинския съвет, макар с него да се одобрява „започване на процедура по придобиване или отчуждаване на частен имот …“, по същността си съставлява решение за отчуждаване на имот – собственост на граждани за общински нужди – за общественото мероприятие „парк“, за каквото мероприятие имотът е отреден по действащия регулационен план на [населено място].
Първоинстанционният съд е приел, че провеждането на цялата процедурата по отчуждаване на недвижим имот - частна общинска собственост за обществени мероприятия, предвидени по действащ регулационен план на населено място, е от компетентността на кмета на общината - именно кметът на общината следва да публикува обявление по ЗОС, като прецени дали са налице условията по чл. 21, ал. 1 от ЗОС, явяващи се необходими предпоставки за отпочване на отчуждителната процедура, както и да издаде заповед за отчуждаване, в която да определи равностойното обезщетение за отчуждения имот. За да реализира това правомощие, кметът не се нуждае от санкцията на общинския съвет. Органът на местно самоуправление не следва да задължава кмета да извършва отчуждаване чрез одобряване започването на процедура по отчуждаване. Кметът притежава оперативна самостоятелност да прецени дали да осъществи правомощията си по Глава трета от ЗОС, в кой момент да го направи и каква част от отредените за обществени мероприятия имоти да отчужди с нарочна заповед. Съдът е приел, че с оспореното решение се ограничава оперативната самостоятелност на кмета по отношение имота на жалбоподателите. Решението на ОС - Велинград обективира волеизявление, което законът изрично предвижда, че се формира и обективира от кмета на общината, а не от Общинския съвет. Съдът е заключил, че процедурата по отчуждаване, разписана в чл. 205-208 от ЗУТ и глава Трета от ЗОС, съставлява сложен фактически състав, но хипотезите, в които началото на процедурата по отчуждаване се поставя с решение на общинския съвет, което предхожда заповедта на кмета по чл. 25, ал. 2 от ЗОС, са строго регламентирани и изчерпателно разписани чл. 23 от ЗОбС, и конкретният случай не попада сред тези хипотези. По горните съображения АС - Пазарджик е обявил нищожността на обжалваното решение на общинския съвет с произтичащите от това правни последици. Съдебното решение е правилно.
Правилно съдът е приел, че съгласно разпоредбата на чл. 25, ал. 2 ЗОбС изцяло в правомощията на кмета на общината е да издаде заповед за отчуждаване, при наличие на законоустановените обстоятелства, визирани в чл. 21, ал. 1 ЗОбС, поради което процесното решение на ОбС-Велинград представлява недопустимо изземване на компетентност от друг административен орган, което е в същностно противоречие с основен принцип в административния процес – принципа на самостоятелност, прогласен в чл.10, ал.1 от АПК, съгласно който по-горестоящ, а още по-малко орган на местно самоуправление, не може да изземе за решаване въпрос от компетентността на по-долустоящ административен орган.
Правилен е изводът на съда, че в решението си общинският съвет обективира волеизявление за одобряване началото на процедура по отчуждаване, без Законът за общинската собственост да му предоставя подобна материална компетентност.
Настоящата съдебна инстанция споделя изцяло развитите от първоинстанционния съд доводи за обявяване на административния акт за нищожен като издаден извън правомощията на ОС – Велинград по ЗОС.
В глава Трета на ЗОС (ЗАКОН ЗЗД ОБЩИНСКАТА СОБСТВЕНОСТ) са разписани две хипотези, в които заповедта на кмета по чл.25, ал.2 от ЗОС за принудително отчуждаване на имоти - частна собственост за общински нужди се предхожда от решение на общинския съвет или самото отчуждаване не се провежда и не се стига до акт по чл.25, ал.5 от ЗОС. за принудително отчуждаване на имоти - частна собственост за общински нужди.
В първата хипотеза (чл. 21, 22 и 23 ЗОбС) имоти - собственост на физически или на юридически лица се отчуждават принудително за задоволяване на общински нужди, които не могат да бъдат задоволени по друг начин въз основа на влязъл в сила ПУП, предвиждащ изграждането на обекти - публична общинска собственост, или на одобрен подробен устройствен план, предвиждащ изграждане на обекти от първостепенно значение - публична общинска собственост, за който има влязло в сила разпореждане за допускане на предварителното му изпълнение, както и в други случаи, определени със закон, след предварително и равностойно парично или имотно обезщетение. Отчуждаването се извършва със заповед на кмета на общината, в която се посочват основанието за отчуждаване, предназначението, видът, местонахождението, размерът и собственикът на имота, размерът на обезщетението, а при имотно обезщетение - вида, местонахождението, размера, начина на трайно ползване и стойността на имота, предоставян в обезщетение, както и размерът на паричното обезщетение за доплащане при разлика в стойностите на имотите, търговската банка, в която ще бъде внесено обезщетението по сметка на правоимащите лица и началната дата, от която ще започне изплащането му (чл. 25, ал. 2 ЗОбС). Кметът е възложител на оценката, определяща равностойното парично обезщетение за имотите, като обезщетението се определя съобразно конкретното предназначение на имотите, отпреди влизането в сила, респ. одобряването на ПУП и въз основа на пазарните цени на имоти със сходни характеристики, намиращи се в близост до отчуждавания имот, определени по метода на чл. 22, ал. 12 ЗОС или на § 1, т. 2 от ДР на ЗОС.
Когато с план по чл. 21, ал. 1 се предвижда отчуждаване на неурегулирани поземлени имоти извън урбанизираните територии, които са незастроени земеделски земи или горски територии, обезщетението може да се извърши със земеделски земи от общинския поземлен фонд, съответно - с горски територии, общинска собственост, еднакви по произход и функции с отчуждавания имот, ако в землището, в което попадат предвидените за отчуждаване имоти, има равностойни свободни общински имоти от същия вид за обезщетяване на всички собственици на имоти, засегнати от плана, след решение на общинския съвет по предложение на кмета на общината (чл. 23). С предложението кметът на общината внася проект на план за обезщетение, с който се определят имотите, подлежащи на отчуждаване - по вид, местонахождение, размер, начин на трайно ползване и стойност на всеки имот, и равностойните имоти - общинска собственост, които се предлагат за обезщетение - по вид, местонахождение, размер, начин на трайно ползване и стойност на имота, при съобразяване с местоположението на имота, подлежащ на отчуждаване, в местността на съответното землище (ал. 2). Въз основа на решението на общинския съвет кметът на общината издава заповед по чл. 25, ал. 2 за отчуждаване на съответните имоти при спазване на изискванията на чл. 25, ал. 1 (ал. 4), а имотът се смята за отчужден от датата на влизане в сила на заповедта на кмета (ал. 5 вр. ал. 4). След влизане в сила на заповедта за отчуждаване се съставя акт за общинска собственост на отчуждения имот, който се вписва в имотния регистър (ал. 6).
Във втората хипотеза (чл. 21, ал. 4 и ал. 5 ЗОС) имотите, собственост на физически или на юридически лица, необходими за задоволяване на общински нужди, които не могат да бъдат задоволени по друг начин, не се отчуждават, ако преди издаването на заповедта по чл. 25, ал. 2 общината ги придобие в собственост чрез покупка, чрез замяна с равностоен общински имот или собствениците им учредят на общината ограничени вещни права. В тези случаи е необходимо предварителното съгласие на собствениците за сключването на сделка за придобиване собствеността на съответните имоти или за учредяване на ограничени вещни права върху тях, след постигането на което кметът на общината внася предложение в общинския съвет за одобряване на това съгласие.
Възмездното придобиване на право на собственост и ограничени вещни права от общината чрез правна сделка, по давност или по друг начин, определен в закон, е предмет на уреждане от глава четвърта на ЗОС - чл. 34 и сл. и действително става след решение на общинския съвет, въз основа на което се сключва договор от кмета на общината. Именно в тази процедура е налице сложен фактически състав, съставен от два компонента - решение на общинския съвет, представляващо административен акт, в който са уговорени параметрите на сделката, и договор, в който кметът на общината действа като страна - равноправен субект.
Явна е разликата, визирана от законодателя в двете законови хипотези - за принудителното отчуждаване на частни имоти за належаща общинска нужда не е необходимо съгласие на собствениците им, а заповед на кмета на общината, докато придобиването на право на собственост и ограничени вещни права от общината става чрез правна сделка и договор, т. е. при постигнато съгласие на двете равнопоставени договарящи страни.
В конкретния случай в решението на ОС - Велинград недопустимо са смесени две различни процедури, По делото не е налице нито хипотезата на чл.23, ал.1 от ЗОС, нито хипотезата на чл.21, ал.4 и 5 от ЗОС, тъй като не е налице предварително писмено съгласие на собствениците на подлежащия на отчуждаване имот да прехвърлят същия в собственост на общината чрез гражданскоправна сделка и да избегнат отчуждаването. Касае се за отпочване на производство по отчуждаване на имот в регулация –собственост на физически лица, за обществени мероприятия по влязъл в сила ПУП, в който случай единственият компетентен орган е кметът на общината.
Предвид изложеното настоящата съдебна инстанция намира, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода от спора, искането на ответниците по касационната жалба за присъждане на разноски в производството пред ВАС, се явява основателно. По делото е представен списък и фактура № 0000000140 от 24.11.2017 г. с направените разноски за адвокатски хонорар в размер на 1200 лв. без ДДТ, които като реално сторени и при липса на възражение за прекомерност от страна на касатора, следва да бъдат присъдени на ответниците в касационното производство изцяло.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, трето отделение РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 440 от 28.07.2016 г., постановено по адм. д. № 238/2016 г. по описа на Административен съд – Пазарджик.
ОСЪЖДА Общински съвет - Велинград да заплати на Л. А. М., Б. И. М. и Е. И. М. със съдебен с [населено място], [улица], ап. [номер] сумата от 1200 /хиляда и двеста/ лева съдебни разноски пред касационната инстанция.
Решението е окончателно.