Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Н. Н. А. депозирана, чрез адв. Н. К. срещу Решение № 231 от 17. 10. 2016 г., постановено по адм. дело № 30/ 2016 г. на Административен съд - гр. С. З (А С С. З). От съдържаните на жалбата могат да се извлекат доводи, че обжалваното решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Касационният жалбоподател счита, че по несъмнен начин са доказани неимуществени вреди по чл.1, ал. 1 ЗОДОВ.

Моли за отмяна на съдебния акт и делото да се върне за ново разглеждане от АС С. З или да се осъди ГД “ИН“ да заплати обезщетение за претърпените неимуществени вреди в размер на 1000 лева.

По делото е постъпила и касационна жалба, подадена лично от Н. Н. А. срещу същото решение, постановено по адм. дело № 30/ 2016 г. на Административен съд отм. а Загора.

ОтветникътГ. Д "Изпълнение на наказанията" при МП, в писмен отговор, депозиран от процесуалния представител моли да се приеме касационната жалба за неоснователна и да се остави в сила обжалваното решение като правилно законосъобразно и надлежно обосновано.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Счита обжалваният съдебен акт за правилен, по отношение, на който не са налице касационните основания, които могат да се изведат от съдържанието на жалбата за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК– неправилност, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост.

Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото прие следното:

Касационната жалба е подадена в срок и от надлежна страна, което я прави процесуално допустима.

АС С. З е сезиран с искова молба на Н. А., понастоящем в З. [ място], срещу Г. Д „Изпълнение на наказанията”– гр. С., за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 1 000 /хиляда/ лева за периода 19.01.2016 г. – 21.01.2016 г., които са пряка и непосредствена последица от поставянето му в по-неблагоприятно положение по отношение на други лица, изтърпяващи наказание „лишаване от свобода”, изразяващо се в настаняването му в килия, в която е липсвало душ за баня и топла вода, както и ключ за намаляване на осветлението на килията.

Ищецът твърди, че при настаняването му в З. [ място] при конвоирането му, е бил настаняван в килии с душ и топла вода. Счита че, разликата между условията в Затвора гр. [населено място] и в Затвора гр. [населено място], при които е настанен е проява на дискриминация, вследствие на което е претърпял и твърдените неимуществени вреди.

С обжалваното решение е ОТХВЪРЛЕН предявения от Н. Н. А. иск с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, във връзка с чл.71, ал.1, т.1 от ЗЗДискр (ЗАКОН ЗЗД ЗАЩИТА ОТ ДИСКРИМИНАЦИЯ) (ЗЗДиск), за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 1 000 (хиляда) лв., като неоснователен.

За да достигне до този резултат, адм. съд намира за безспорно, че ищецът изтърпява наказание доживотен затвор, като съгласно чл.197, ал.1 от ЗИНЗС, наказанието се изтърпява в отделни затвори или в обособени отделения към другите затвори, като А. е настанен в самостоятелна килия и при засилен надзор. Посочено е, че доколкото изтърпяването на наказанието доживотен затвор изисква определена изолацията на осъдените лица, то тази изолация се спазва и при конвоирането и поетапното им настаняване – чл.214 от ППЗИНЗС.

Разгледан е спорният момент дали е налице акт на непряка дискриминация от страна на администрацията на З. [ място] спрямо ищецът по отношение на килията, в която е настанен, като се стига до извода, че такава дискриминация не е налице.

След анализ на събраните по делото доказателства от адм. съд се приема, че не е установено да е била осъществена дискриминация спрямо А., във връзка с настаняването му в килията, основана на някой от признаците - пол, раса, народност, етническа принадлежност, човешки геном, гражданство, произход, религия или вяра, образование, убеждения, политическа принадлежност, лично или обществено положение, увреждане, възраст, сексуална ориентация, семейно положение, имуществено състояние или на всякакви други признаци, установени в закон или в международен договор, по който Р. Б е страна.

Счита, че единственото различие при настаняване в процесната килия е на базата на постановеният режим на изтърпяване на наказанията на отделните лишени от свобода.

В заключение съдът намира, че не са налице предпоставките за уважаване на исковата претенция, и същата е отхвърлена като недоказана и неоснователна.

Настоящият съдебен състав на Върховен административен съд намира подадената касационна жалба за неоснователна.

Неоснователни са доводите, които могат да се извлекат от касационната жалба, че решението на АС С. З е неправилно, поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Първоинстанционният съд е събрал всички допустими, относими и необходими доказателства, като е установил надлежно релевантните факти. Въз основа на тези факти и след като е анализирал подробно правната уредба е формирал обосновани правни изводи. Изложените от първоинстанционния съд мотиви, са изведени при правилно приложен материален закон.

Не е налице твърдяното от касационния жалбоподател противоречие на изводите на съда по отношение състава на претендираната отговорност на държавата, визирана в чл.1 от ЗОДОВ.

Пред адм. съд се претендира обезщетение за дискриминация, при настаняването му за три дни в З. [ място], поради различни условия, при които е бил настанен в З. [ място].

Ищецът от една страна твърди дискриминация (неравностойно третиране спрямо други лица), а от друга сочи неприемливи битови условия, които евентуално могат да причинят увреждане, което подлежи на обезщетение.

От ищеца в производството пред първоинстанционният съд не са доказани неимуществени вреди в резултат на дискриминация. Изтърпяването на наказанието доживотен затвор изисква определена изолацията на осъдените лица, като тази изолация се спазва и при конвоирането и поетапното им настаняване. Не са установени действия на пряка или непряка дискриминация, основана на признаци, установени в закон или международен договор, по който Р. Б е страна т. е. поставянето на лицето в по - неблагоприятно положение от други при сравними сходни белези.

Действително може да е налице разлика между техническите характеристики и оборудването на две помещения в два различни затвора. Това автоматично не означава, че е налице увреждане или дискриминационно отношение. В противен случай с всяко конвоиране, каквото се налага да се извършва по повод дела, заведени от ищеца срещу ГДИН, само с факта на настаняването в друго място за лишаване от свобода ще е налице дискриминация, поради пребиваване в различни битови условия. Промяната в битово отношение не означава автоматично, че е налице дискриминация спрямо лицето.

Обстоятелството, че същият е бил настанен в килия без душ за баня и топла вода, както и без ключ за намаляване на осветлението на килията би било релевантно, ако предявения иск би бил с правно основание чл.1 от ЗОДОВ, във връзка с приложимите разпоредби на ЗИНЗС, регламентиращи условията на изтърпяване на наказанието лишаване от свобода.

Това, че битовите условия в З. [ място] са различни от З. [ място] не означава, че не отговарят на законовите изисквания. Различните условия биха могли да доведат до увреждане, ако не отговарят на законовите изисквания. Няма данни санитарно - битовите условия в З. [ място] да са довели до увреждане или до унизително положение. Килията, в която е пребивавал 19.01.2016 г.– 21.01.2016 г. е самостоятелна, т. е. е била с необходимата жилищна площ, снабдена със санитарен възел и мивка. Не може да се приеме, че на лицето е нарушено правото на хигиена, тъй е осигурен постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода, чието ползване може да се осъществява в спалното помещение - чл.20, ал.3 ППЗИНЗС. Липсват данни за влошени битови и санитарно - хигиенни условия. Няма данни за замърсеност или условия, които не отговарят на изискванията.

Обоснован е изводът на съда, че правото на обезщетение за вреди и ангажиране имуществената отговорност на ответника по чл. 1 от ЗОДОВ във връзка с чл. 74, ал. 2 от ЗЗДискр включва незаконен акт (действие или бездействие), на орган или длъжностно лице, при или по повод изпълнение на административна дейност; нанесена вреда на физическо лице и причинна връзка между вредата и незаконния акт, които в конкретния случай липсват. Настоящият състав счита, че твърдението за дискриминация е голословно и не е подкрепено с аргументи и каквито и да е доказателства. Не е налице неравностойно третиране, основано на някой от признаците по чл.4, ал.1 ЗЗДискр или санитарно битови условия, които не отговарят на изискванията.

При неустановяване на елементите от фактическия състав на отговорността на държавата по реда на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, първоинстанционният съд е отхвърлил исковата претенция при правилно приложение на материалния закон.

Обжалваното решение като правилно следва да се остави в сила.

Водим от горното, Върховният административен съд– трето отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 231 от 17. 10. 2016 г., постановено по адм. дело № 30/ 2016 г. на Административен съд - гр. С. З.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.