Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба, подадена от Н. Г. Х., чрез адв. А. Ж., срещу Решение № 2256 от 05.04.2016 г., постановено по адм. д. № 4013 по описа за 2015 г. на Административен съд София - град (АССГ). С обжалваното решение е отхвърлен предявеният от настоящия касационен жалбоподател иск срещу Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури (ИАРА) за присъждане на обезщетение в размер на 2000,00 лв. за претърпени неимуществени вреди от отменена Заповед № ЧР 38 от 03.02.2014 г. за прекратяване на служебното правоотношение между Х. и ИАРА, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 03.02.2014 г. – датата на увреждането, до окончателното изплащане на сумата. Наред с това, Х. е осъден да заплати на ИАРА съдебни разноски в размер на 370,00 лв.

В касационната жалба се поддържа, че решението, предмет на контрол е неправилно като постановено при наличието на всички касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК - нарушение на материалния закон, допуснати от съда съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Конкретно се твърди, че то е немотивирано, постановено при неправилно тълкуване на доказателствата и неправилно прилагане на доказателствената тежест от първоинстанционния съд. Според касатора неясни били причините, поради които съдът приемал със засилена критичност показанията на свидетелите, които са ясни, конкретни, последователни и точно описват причинната връзка на вредите като следствие на индивидуалния административен акт. Необосновано на доказателствата по делото съдът е приел, че не е доказано уронване авторитета на Х., потиснатост и изолираност, стресовото състояние, свързано със силно негативни психически преживявания в периода на издаване на Заповед № ЧР 38 от 03.02.2014 г. В този смисъл, за касатора били неясни причините, поради които се налагало ангажирането на съдебно – медицинска експертиза. Нелогични били изводите на съда в насока, че Х. знаел крайния...