Образувано е по касационна жалба на началника на М. П, чрез неговия пълномощник срещу решение №64/03.04.2017 г. по адм. д. №344/2016 г. на Административен съд Хасково. Счита обжалваното решение за неправилно като постановено в нарушение на материалния закон. Претендира от съда отмяната му.

Ответникът по касационната жалба [фирма], [населено място] в писмено становище чрез своя процесуален представител намира касационната жалба за неоснователна.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима.

За да се произнесе по съществото на касационната жалба, разгледана съгласно чл. 218, ал. 1 АПК с оглед наведеното основание за отмяна, настоящата инстанция взе предвид:

Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от [фирма], [населено място] срещу Решение № 733 от 28.04.2016 г. на началника на М. П за определяне на нова митническа стойност. С решението по ЕАД № 16BG003012Н0000047/11.01.2016г е определена нова митническа стойност на основание чл. 30, пар. 2, б. "б" от Регламент на Съюза /ЕИО/ № 2913/1992 г. в размер на 35 296, 80 лв. и е определено [фирма], [населено място] да доплати 4 306, 00 лв ДДС.

Първоинстанционният съд е установил, че по цитираното ЕАД [фирма] декларира за допускане за свободно обръщение с крайно потребление стока: изкуствена кожа – тъкан промазана с ПВЦ, с държава на изпращане Р.Т.П оформянето на режима за стоката е представена фактура №444066 от 08.01.2016г., издадена от фирма [фирма] от РТурция. Въз основа на стойността по представената фактура - 6936,60 евро, равняващи се на 13 566.81 лв по курса на валутата за митнически цели към момента на декларирането и добавени транспортни разходи от 200лв, е декларирана митническа стойност съгласно чл. 29, пар.1 от Регламента в размер 13 766.81 лв. /кл.46 от ЕАД/. На тази база е изчислен дължим ДДС в размер 2 753.36 лв. От митническите органи е прието, че представените документи за стоката по ЕАД не доказват по категоричен начин декларираната митническа стойност и от дружеството е изискано да представи предостави търговско досие относно операциите по процесното ЕАД, а именно оферта, поръчка, потвърждение на поръчката, евентуално кореспонденция, приложения; митническа декларация от държавата на износ; търговски фактури за реализацията на стоката след внос. П.и са договори, справки, извлечения от сметки, фактури за продажби на стоката, които не са приети от административния орган за достатъчни и е последвало оспореното решение.

Със съдебното решение съдът е отменил оспорения административен акт.

За да постанови този резултат, решаващият съд е развил следните доводи:

Липсата на изложени в акта фактически основания за издаването му е съществено нарушение на изискването за спазване на законоустановената форма и представлява самостоятелно основание за отмяната му, доколкото не позволява да се осъществи адекватен контрол върху правилното приложение на материалния закон. Оспореното решение е издадено в нарушение на изискването на чл. 35 от АПК да се изяснят всички факти и обстоятелства от значение за случая. От страна на дружеството са представени множество документи, които не са подложени на преценка. Административният орган се е задоволил най-общо да посочи, че ги е разгледал и анализирал, но без да ги конкретизира, като е обсъдил единствено представения договор от 01.01.2015г.

Така постановеното решение е материалнозаконосъобразно:

Първоинстанционният съд е установил релевантните за спора факти, които се подкрепят от представените доказателства. Спрямо установените факти съдът правилно е приложил материалния закон. Настоящата инстанция споделя извода на решаващия съд, че не са изложени конкретни обстоятелства, въз основа на които се приема, че дружеството не е доказало декларираната митническа стойност на внасяната стока по процесния ЕАД да е реално платената или подлежащата на плащане по смисъла на чл. 29, пар. 1 от Регламент /ЕИО/ 2913/1992 г. Обсъден е единствено представения договор, сключен между дружеството и фирмата – продавач [фирма] от РТурция и то не в неговата цялост и значимост.

Освен това е представена декларация от 04.10.2016г., изхождаща от „[фирма]“ – Турция, според която на 08.01.2016г. фирмата е продала 6306 метра плат за основа изкуствена кожа за тапицерия, 400 гр. за кв. м., на фирма [фирма]. В декларацията е посочено, че фирмите поддържат търговски отношения, както и че фирма „[фирма]“ потвърждава, че цената на 1 метър плат е 1.10 евро и на 08.01.2016г. е издадена фактура №444066. Представени са и митнически декларации за осъществен от дружеството внос на 23.10.2015г. и на 09.03.2015г. на стока, идентична по описание с процесната, с държава на произход Турция, от същия изпращач, с разлика единствено в транспортните разходи, като са описани и стойностите по фактури. Тези декларации касаят същият по вид стоки и са приети от митническите органи. В разглеждания аспект в оспорения митнически акт липсват мотиви, с което се нарушава разпоредбата на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК и което сочи на незаконосъобразност на акта. На подледно място, решаващият съд правилно е изтъкнал, че не става ясно също по какви причини е приложен именно методът по чл. 30 пар.2, б.”б” от Регламент на Съвета /ЕИО/ №2913/92г. за сходни стоки, при положение, че разпоредбата на чл. 30 пар.1 от Регламента предвижда последователно прилагане на букви от ”а” до ”г” от пар.2, докато се стигне до първата, по която митническата стойност може да бъде определена. Тоест липсват мотиви защо не е приложен най-напред метода за идентични стоки. По принцип възможността на митническата администрация да определя друга митническата стойност на внасяните стоки, когато след спазване на процедурата по § 2 не е получила задоволителна информация или се съмнява основателно, че декларираните стойности представляват цялата платена или платима сума по реда на чл. 29 от Регламент 2913/92/, не освобождава същата администрация от задължение да мотивира решението си.

Предвид изложеното решаващият съд правилно е приел, че административният орган не е проявил активност и не е ангажирал доказателства в подкрепа на твърдението си, че действителната митническа стойност е друга, различна от посочената в процесното ЕАД. Спрямо обжалваното решение не е налице твърдяното в касационната жалба основание за отмяна и решението като материалнозаконосъобразно следва да се остави в сила.

С оглед изхода на спора на ответника по касационната жалба следва да се присъдят направените и своевременно претендирани разноски по приложен списък и пълномощно, представляващи възнаграждение за един адвокат пред касационната инстанция в размер на 900 /девестотин/ лв.

Воден от горното, Върховният административен съд, второ отделение, РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение №64/03.04.2017 г. по адм. д. №344/2016 г. на Административен съд Хасково.

ОСЪЖДА Митница-Пловдив да заплати на [фирма], [населено място] направените пред касационната инстанция разноски в размер на на 900 /девестотин/ лв. Решението е окончателно.