Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Д. Г. Д. – младши разузнавач във В. Р управление „Полиция“ (РУП) – С. З срещу решение № 256/18.12.2015 г., постановено по адм. д. 426/2015 г. по описа на Административен съд отм. а Загора (АС отм. а Загора).

Касаторът оспорва съдебното решение като твърди, че е неправилно, постановено при нарушение на материалния закон и при съществено нарушение на съдопроизводствените правила - касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Касационният жалбоподател иска да бъде отменено обжалваното решение и да бъде върнато делото за ново разглеждане. Съображения в подкрепа на твърдените касационни основания и искането са изложени в касационната жалба. Не претендира заплащане на разноски.

Ответникът Д. А. Д., редовно призован за съдебно заседание, не се е явил и не е изразил становище по касационната жалба. Не претендира разноски.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, пето отделение, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

С обжалваното решение № 256/18.12.2015 г., постановено по адм. д. 426/2015 г. по описа на АС отм. а Загора отменена Заповед за задържане на лице рег.№ 470/29.09.2015 г. на полицейски орган – ОР на Второ РУ-гр. С. З, с която на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от Закон за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР) за срок от 24 часа е задържан Д. А. Д.. Административният съд е приел, че не е изпълнено законовото изискване по чл. 74, ал. 2, т. 2 от ЗМВР за посочване на основанието за прилагане на принудителната административна мярка (ПАМ). Допълнително са изложени съображения, че от административната преписка не се установява каква е конкретната фактическа цел за издаване на оспорената заповед. Съдът...