Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на министъра на финансите, подадена чрез процесуален представител, срещу решение № 11760 от 03.11.2016 година, постановено по адм. дело № 6547/2015 година по описа на Върховен административен съд (ВАС), пето отделение, с което е отменена негова заповед № П-255/15.05.2015 година.

В касационната жалба и в съдебно заседание се поддържат оплаквания за недопустимост и неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост отм. енителни основания по чл. 209, т. 2 и т. 3 от АПК.

В касационната жалба е инкорпорирано и искане за обезсилване на решението на тричленния съдебен състав на ВАС, в частта му относно присъдените в полза на жалбоподателката разноски по делото в размер на 1000.00 лева. Това искане по своята същност представлява искане за изменение на решение № 11760 от 03.11.2016 година, постановено по адм. дело № 6547/2015 година по описа на ВАС, пето отделение, в частта му за разноските.

Ответникът – Д. И. И. от [населено място], чрез процесуалния си представител, в писмен отговор на касационната жалба излага съображения за нейната неоснователност. Същото становище се поддържа и в съдебно заседание. Претендира се присъждане на направените пред касационната инстанция разноски.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение, че оспореното решение е правилно.

Касационната жалба, в частта й, с която се иска обезсилване на съдебното решение по отношение на присъдените разноски е недопустима. В текста на чл. 248, ал. 1 от ГПК (Г. П. К.) (ГПК) е предвиден специален ред за корекция на съдебното решение, в частта му за разноските. Според цитираната разпоредба в срока за обжалване, а ако решението е необжалваемо – в едномесечен срок от постановяването му, съдът по искане на страните може да допълни или да измени постановеното решение в частта му за разноските. Изчерпването на този специален ред за...